Иван Марангозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Марангозов
български инженер
Роден
Починал
?
Техника
Област Електроника
Известен с първия български персонален компютър

Иван Василев Марангозов (14 август 1925 – 6 февруари 1998) е български инженер, разработил първия български персонален компютър, той също така поставя началото на българската индустрия за производство на персонални компютри и допринася за развитието на обучението по информатика и ИТ, което следва индустриалния бум в производството на компютри в България от началото на 80-те.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Марангозов е роден в София. Марангозов завършва II мъжка гимназия през 1944 и Държавната политехника през 1952 с диплома като „електроинженер – слаби токове“. По-късно работи в тогава създадения Слаботоков завод. Отговорен конструктор е на популярните през 50-те български радиоприемници Родина и Балкан. В същото време работи като хоноруван асистент в Катедрата по радиотехника в Машинно-електротехническия институт (сега Технически университет, София). През ноември 1956 г. инж. Иван Марангозов напуска Слаботоковия завод, за да се съсредоточи изцяло върху преподавателската дейност като става преподавател и по радиотехника в Минно-геоложкия институт, София. Тъй като е характеризиран като „политически неблагонадежден“ от партийните органи на БКП, заради членството му в младежката организация „Бранник“ преди 9 септември, въпреки 2 спечелени конкурса, не успява да стане редовен асистент в МЕИ. Все пак през февруари 1958 Иван Марангозов започва работа като ръководител на „Електронна работилница“ във Физическия институт на БАН, където се занимава основно с разработката на научна апаратура в областта на радиоспектроскопията. Тези негови интереси той продължава и по-нататък като става инициатор на множество уникални разработки в най-съвременните направления на радиоелектрониката и особено в областта на изчислителната техника.

През 1962 Иван Марангозов постъпва в Базата за техническо развитие към новосъздадения завод „Електроника“, където работи като главен конструктор в секция „Цифрова изчислителна техника“. През 1963 той създава първата в България цифрова модулна система „НОРЕЛ“, изградена на базата на български компоненти и по-късно произвеждана серийно в завод „Електроника“. Системата се е прилагала в множество цифрови уреди, производство както на завода, но и в разработките на други организации в страната с цел по-бързата цифровизация на промишлената и научната апаратура в България.

От началото на 1966 инж. Марангозов е ръководител секция „Изчислителна техника“ в новосъздадения Научно-изследователски и проекто-конструкторски институт по приборостроене (НИПКИП), като задача на института е захранването на заводите на ДСО „Приборостроене и автоматизация“ с разработки на цифрови измерителни уреди и средства за автоматизация.

През март 1967 e създаден първият Завод за изчислителна техника (ЗИТ-София) в България със съдействието на чл. кор. проф. Иван Попов и с напредничавото решение на правителството, като чл. кор. проф. Иван Попов подпомага назначаването на Марангозов като изпълнителен директор на ЗИТ. След успешното производство на електронна изчислителна машина модел ЗИТ-151 по лиценз на японската Facom-230–30 на фирмата Fujitsu, Марангозов става технически директор на ЗИТ. До 1971 колективът на ЗИТ внедрява ЗИТ-151 в Териториални изчислителни центрове (ТИЦ) – първа значителна крачка в автоматизацията на администрацията и инженерната дейност в България, с което страната изпреварва много от останалите държави от СИВ.

По-късно Марангозов се включва в създаването на утвърдената в рамките на СИВ „Единна серия електронно-изчислителни машини“ (ЕС ЕИМ), конкретно модел ЕС 1020, но заради свои технически критики към ЕС ЕИМ е помолен да напусне ЗИТ и през 1973 той се връща в Научно-изследователски и проекто-конструкторски институт по приборостроене като ръководител на комплексна програма по приложение на микропроцесорната техника, където разработва множество цифрови уреди и по-важно – подготвя документи и становища по редица въпроси от стратегическа важност за бъдещото развитие на микропроцесорната техника в България. През март 1979 постъпва в секция „Перспективни проучвания и анализи“ в Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР), БАН, където продължава да се занимава с микропроцесорна техника и персонални компютри, където с помощта на инж. Кънчо Досев създава през 1980 първия в България персонален компютър ИМКО-1.

Марангозов сформира малък колектив от инж. Георги Желязков, инж. Петър Петров (по-късно главен редактор на сп. Computer) и инж. Борис Вачков с който създават през 1980 ИМКО-2, който е на нивото на най-модерните тогава персонални компютри в света. ИМКО-2 е толкова успешен, че Министерство на просветата поръчва 200 броя, от които половината са раздадени в различни училища. ИМКО-2 е внедрен в серийно производство в завод „Аналитик“, Правец, който е трансформиран в Комбинат за микропроцесорна техника (КМПТ), като ИМКО-2 е наречен „Правец 82“.

Тъй като през 1982 навлизат 16-битовите компютри Марангозов разработва през лятото на 1984 ИМКО-4, първият български 16-битов персонален компютър, който от края на годината е произвеждан под наименованието „Правец 16“.

Така комбинатът в Правец започва производство на около 60 000 компютъра годишно, превръщайки се в най-големия производител на персонални компютри в рамките на СИВ, с най-голям пазар на българските компютри в бившия СССР.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

  • Истинският реализъм е неотменим от мечтите – интервю с Григор Лилов за неделния брой на в. Работническо дело, март 1985. [1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Златен Народен орден на труда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милена Димитрова, Златните десетилетия на българската електроника, изд. Труд, 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Виж още[редактиране | редактиране на кода]