Иван Марков (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Марков.

Иван Марков
български военен деец
Роден: 27 юли 1869 г.
Починал: 1944 г. (74 г.)
?

Иван Павлов Марков е български офицер (генерал-майор), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913), в която командва 13 артилерийски полк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Марков е роден на 27 юли 1869 г. в Търново, в семейството на уважавани в Османската империя потомствени лекари. Дядо му по бащина линия Марко Павлов през 1823 година в Търново основава първата аптека в българските земи. Учи в търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“, след което постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1887 година, като на 27 април е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885), като юнкер е назначен за взводен командир в 7-ми пехотен преславски полк и участва в настъплението към Пирот.

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 1-во артилерийско отделение от 4-ти артилерийски полк и се сражава при Гечкенли (Лозенградска операция), Люлебургас (Люлебургаско-Бунархисарска операция), Чорлу и Чаталджа (Чаталджанска операция). През Междусъюзническата война (1913) е командир на 13-ти артилерийски полк, с който воюва срещу сърбите при върховете Бубляк и Дрянова глава.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 127
  • „Великотърновските генерали - с неоценим принос за победата“ - Балканската война 1912 - 1913, юбилеен вестник бр. 1, октомври 2012, Велико Търново