Иван Мешеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Мешеков
български литературен критик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия учител, библиотекар, чиновник
Псевдоним Доброжелател, Одумников, Стрелочник, Д. Ив., Д. Н., Иво Дъбов
Научна дейност
Област Литературна критика
Публикации „Трудово-спътническа литература“ (1933)
„Ляво поколение“ (1934)

Иван Хараламбев Мешеков е български литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1891 г. в село (сега град) Златарица, Великотърновско. Завършва основно и прогимназиално образование в родното си село, след това гимназия в Търново (1909). Следва с прекъсвания през войните философия и педагогика в Софийския университет (1911-1919). Работи като шивашки работник, счетоводител в печатница „Напредък“ в София, волнонаемен учител в село Полски Сеновец и Стражица.[1]

Служи в Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Първата световна война като офицер в ІІІ балканска дивизия.[1]

След завършването на войната участва в основаването на партийната организация в родното си село. Като студент членува в партийната организация „Владимир Улянов – Ленин“ и активно участва в работата на партийния клуб „Георги Кирков“. Надничар в редакцията на „Селски вестник“, келнер във вегетарианската гостилница в София.[1]

През 1943 г. е назначен за библиотекар в „Храноизнос“. От 1 януари 1945 г. до 1947 г. е служител в Министерството на информацията и изкуствата.[1]

Член на БКП и на Съюза на българските писатели.[1]

Умира на 7 януари 1970 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му публикация е статията „Нравственото въздействие на Пенчо Славейков върху младите“ (в. Пряпорец“, 1916 г.). В началото на 20-те години на 20 век сътрудничи на списанията „Ново време“, „Звезда“, „Златорог“, през 30-те – предимно в издания с лява ориентация (списанията „Мисъл и воля“ и „Новис“, вестниците „Дума“, „Сеяч“, „Нова камбана“, „Кормило“, „Щит“ (1933-1934), „Литературен преглед“ (1934-1935), „Час“ (1937) и „Пладне“).[1]

Сред по-известните негови изследвания са Трудово-спътническа литература от 1933 г., Ляво поколение от 1934 г. и Към реалистична критика от 1936 г.

Съставя „Антология 9 септември“ (1945).

Псевдоними: Доброжелател, Одумников, Стрелочник, Д. Ив., Д. Н., Иво Дъбов и др.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Греховната и свята песен на Багряна“ (1928)
  • „Трудово-спътническа литература“ (1933)
  • „Ляво поколение. От гимназията до окопите. 1907-1917“ (1934)
  • „П. К. Яворов. Поет-богоборец“ (1934)
  • „Г. П. Стаматов. От езичник до сатирик“ (1936)
  • „Към реалистична критика“ (1936)
  • „Христо Ботев - поет и гений. Литературно-критическа студия върху поезията и психологията му“ (1936)
  • „Алеко Константинов. Велик реалист и гражданин“ (1937; 1947)
  • „Николай Лилиев, романтик - символист. Литературно-критическа студия“ (1937)
  • „Йордан Йовков. Романтик-реалист. Литературно-критическа студия“ (1947)
  • „Очерци. Статии. Рецензии“ (1965)
  • „Из един живот. Мемоари, дневници, писма“ (1966)
  • „Есета, статии, студии, рецензии“ (1989)
  • „Критикът-артист. Изследвания и материали“ (1993)

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. в Златарица по идея на академик Иван Радев и катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със съдействието на обществеността и управата на града се учредява Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]