Иван Начов
| Иван Начов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Митрев Начов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Илинденското дружество.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1879 година[2] в битолското село Гявато, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Взима активно участие в борбата на българите в периода 1900 – 1903 година. Като куриер Начов пренася оръжие, муниции и превежда четите от село до село. Става десетар в четата на Георги Сугарев и участва в серия сражения по време на Илинденско-Преображенското въстание. Като четник при Сугарев Начов участва в сражението с османски сили при село Доленци, а след това и в сражението при родното му Гявато, което е запалено от турците и четниците продължават боя при Смилево. След запалването и на Смилево четата се оттегля към Боишката планина. След това участва и в боя при Слепче при дълго сражение с османските сили, при което за един ден падат убити 60 души от четата.[1]
Не участва в Балканските и в Първата световна война, тъй като по това време е емигрант в Америка.[1]
На 4 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 118.
- ↑ Към 4 март 1943 година е на 64 години.
