Иван Неврокопски (общественик)
Тази статия е за българския общественик и политик от XIX – XX век. За българския политик от XX век вижте Иван Неврокопски (политик).
| Иван Неврокопски | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Народен представител в: XIV ОНС | |
Иван Г. Неврокопски е български общественик, политик, активист на македонската емиграция в България.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Неврокопски е роден в източния македонски български град Неврокоп, Османската империя.[1] Емигрира в Свободна България и се установява в Радомир, където става активист Демократическата партия[2] и на Македонската организация. Делегат е на Втория (3 до 16 декември 1895 година),[3] Третия македонски конгрес (3 до 11 ноември 1896 година),[4] Шестия (1 до 5 май 1899 година) и Осмия македоно-одрински конгрес от Радомирското македоно-одринско дружество.[5]
По-късно се мести в Дупница, където също е активист на Демократическата партия.[6] В 1908 година е избран за депутат в XIV обикновено народно събрание.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ Студии по нова българска история (1878-1944). София, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 218.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261.
- ↑ Студии по нова българска история (1878-1944). София, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 220.
