Иван Недков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Недков
български индустриалец и предприемач
Роден
1867 г.
Починал
1939 г. (72 г.)


Иван Цанев Недков е български предприемач, изобретил първия модел на катерна парна машина и основател на първата в Габрово железарска фабрика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Иван Цанев Недков започва през 1867 г. в с. Писанец, Русенско. Произхожда от бедно семейство, затова родителите му го изучили само до 4 клас. За да помага в изхранването на семейството, малкият Иван пасял добитъка на заможните чорбаджии. След четвърти клас баща му се уговорил с местния свещеник, детето да изучава черковно пеене. Оказало се, че момчето има хубав глас, но няма влечение към религията.

Една нощ Иван Недков избягал от къщи и призори стигнал в Русе изгладнял, капнал от умора и без пукната пара в джоба. За щастие съдбата го отвела пред дюкяна на Петраки Ганев, който го открил сутринта, когато отишъл на работа. Прибрал „бездомното” дете при себе си и го записал в Морското техническо училище при Дунавската флотилия в Русе. Така момчето останало в дома на търговеца Петраки Ганев. В свободното време помагало в дюкяна и в домакинството.

След три години Иван Недков завършил с отличен успех теоритичния курс. Следващите три години прекарал на практика в Дунавската флотилия като машинист и механик по карабите и катерите.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1892 г. напълно завършил курса на обучение. Възлагат му да проектира и построи катерна парна машина с належащия към нея парен котел. Иван Недков се справил успешно с поставената задача. Ръководството на училището и окръжният управител решили да командироват създателя ѝ на Първото Пловдивско изложение /1892/, за да я демонстрира. Изобретението на Иван Недков е наградено със златен медал. Моделът имал дължина на парния котел 60 см., височина и широчина 48 см., а коминът 71 см. Парната машина била висока 59 см и широка 35 см и задвижвана с дърва.

След Пловдивското изложение, изобретението остава в Машинното училище във Варна и е използвано за учебно пособие. Днес се съхранява във Военно-морски музейвъв Варна.

Пловдивското изложение донесло и втори успех за Иван Недков. Васил Карагьозов – директор на фабриката „Иван Калпазанов” от Габрово забелязал талантливия младеж. Завършил Technische Hochschule, Васил Карагьозов се увличал от техника и бил впечатлен от представеното изобретение. Във фабрика „Иван К. Калпазанов” наскоро била доставена парна машина от Белгия, която се нуждаела от механик за нейната поддръжка. Така Иван Недков се озовавал в Габрово. След 5-6 години работа, Васил Карагьозов го изпраща на специализация в гр. Кемниц /Саксония/ - градът, от който е закупувал текстилните машини за фабрика „Иван К. Калпазанов” и където е установил солидни връзки и контакти.

Там Иван Недков завършва вечерен техникум и след като се завръща в Габрово, Министерство на образованието го назначава за учител в Средното техническо училище в града. Неговата задача е да възстанови дейността на училището, след като е било закрито от Министерството през 1900 г. След извършени много ремонтни работи, направени нови пристройки към главната сграда, организиране събирането на ученици, през 1904 г. училището започва да функционира нормално. Назначен е за учител през 1905 г., но напуска учителската професия през 1906 г.

В края на XIX и началото на ХХ век Габрово се превръща в мощен производствен център. Създават се постоянно нови и нови фабрики, обурудвани с модерни машини, които изпитват нужда от резервни части. Доставките от чужбина понякога били бавни, друг път твърде скъпи. Иван Недков решава да запълни тази пазарна ниша. Сдружава се със собствениците на фабрика „Александър” и заедно основават Машинна фабрика и железолеярна. Дяловото участие на Иван Недков е малко, но фабриката е кръстена на него. Предприятие „Иван Недков” АД е основано през месец февруари 1906 г. Той е образованият тесен специалист в тази област и върху него пада почти цялата отговорност за организиране на производството, разработване асортимента на изделията, привличане на клиенти.

По онова време в България нямало добре подготвени кадри. Това наложило Иван Недков да търси майстори сред чужденците. Той наема на работа немците Мартин /леяр/ и Лудвиг Деег /моделчик/, румънеца Митика Петреску /леяр/. Освен като работници във фабриката, те обучават и други, които успяват да превърнат във високо квалифицирани кадри.

С течение на годините фабрика „Иван Недков”АД се превръща в „първоразредно машинно-железаро-леярско предприятие с 5 комплексно обзаведени отделения: леярно, ковашко, шлосерно, стругарско и пресово.” Част от производствените машини са изработени в самата фабрика.

През 1908 г. във фабриката на Иван Недков е изработен първият бронзов бюст на Чардафон Велики по скулптурата на художниците – учители Недялко Каранешев и Стефан Ковачев, а е отлят от Митика Петреску.

Както всички успели и заможни хора по онова време, така и семейството на Иван Недков е правило многобройни дарения.

  • През 1922 г. в тяхната фабрика е изработен метален парапет за втория етаж на библиотека „Априлов – Палаузов”, Габрово.
  • През 1937 г. са дарени 5 000 лв. на Механотехническото училище за основаване на благотворителен фонд за „Иван Недков”.
  • 1 500 лв. за безплатна ученическа трапезария към БЧК в Габрово през 1937 г.

Иван Недков е баща на 3 талантливи и известни сина и свекър на 3 известни снахи - инж. Симеон Недков и съпругата му Иванка Карагьозова, доц. д-р Никола Недков и съпругата му Цветана Гюзелска, инж. Цветан Недков и съпругата му Цонка Цонева.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов”, Габрово, 2006 г., с.6
  • Книга на Габровската индустрия, Габрово, 1934 г., с. 137
  • Габровски Илия, „Бележити хора и събития от Габровския край”, С. 2003 г., стр. 145
  • Пурел Милка, „Бележити габровци на ХХ век”, 2008 г., с. 28
  • Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско - немски делови и дипломатически отношения", в-к "Габрово днес", 24.01.2012 г., стр. 10