Иван Николов (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Николов.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поета Иван Николов. За литературната награда на негово име вижте Иван Николов (награда). За други личности, носещи това име вижте Иван Николов.

Иван Николов
Роден 28 февруари 1937 г.
Починал 1991 г. (53 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение

Иван Николов Иванов е български поет и журналист, поет и преводач от руски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Педагогическия институт в Хасково през 1958 г. и българска филология в Софийския държавен университет през 1965 г. Работи като учител. Журналист във вестник „Хасковска трибуна“ от 1960 до 1969 г. От 1969 г. е главен редактор на издателство „Хр. Г. Данов“ в Пловдив. Главен редактор на литературния алманах „Юг“, Хасково. Погребан в родното му село.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на повече от 20 книги. Заедно с Андрей Германов е автор на дружеските пародии в книгата „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии и епиграми“ (кн. 1-2. 1974-1987), в която се пародират редица съвременни литератори.

Иван Николов е един от най-добрите преводачи на руска поезия и проза. Негово дело са забележителни преводи на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, Булат Окуджава, Владимир Висоцки, Артьом Весели, Козма Прутков и други.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Селянинът с хляба. Стихове“ (1960)
  • „Безсънна звезда. Стихове“ (1963)
  • „Бъдете празнични. Стихове“ (1965)
  • „Момчето с лунички. Стихове“ (1966)
  • „Юг. Стихове“ (1967)
  • „Голямото лято. Стихове“, (1968)
  • „Мравешки работи“ (1968)
  • „Люлки над света. Стихове“ (1968)
  • „Етажерка. Стихове“ (1970)
  • „Руска тетрадка. Стихове“ (1971)
  • „В средата на живота. Лирика“ (1973)
  • „Мъжка сянка. Стихове“ (1973)
  • „Самоцветна дъга. Стихове“ (1974)
  • „Подземна вода. Лирика“ (1976; 1987)
  • „Кактусова алея. Лирика“ (1977)
  • „Разни работи. Весели поеми“ (1978)
  • „Изповедалня. Лирика“ (1980)
  • „Сто стихотворения“ (1983)
  • „Стълба в небето. Лирика“ (1984)
  • „Животопис. Стихове“ (1987).

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

На негово име е учредена литературна награда „Иван Николов“, която ежегодно се присъжда на изявени български поети от ИК „Жанет 45“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]