Иван Орманджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Орманджиев
български историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет

Иван Пандалеев Ормаджиев с псевдоним Горски, Ив. П. Горов, Лесовски[1] е български историк и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орманджиев е роден Лозенград през 21 август 1891 година. Завършва Одринска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон", а през 1912 година - История в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Работи като учител в Ксанти, Райково, Карнобат, Лозенград, Бургас и София. Участва активно в дейността на Тракийския научен институт.[2] През 1929 година е секретар на Комитета за свобода на Тракия[3].

Умира на 18 септември 1963 година в София.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Иван Орманджиев прави научни изследвания предимно в областта на националноосвободителните борби на тракийските българи. Събира документи за тракийското националноосвободително движение. Издава учебници по история и научни трудове.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Момчил юнак и неговото княжество в Западна Тракия, Карнобат 1921, 79 с.
  • Сократ и атинската демокрация, Карнобат 1922, 88 с.
  • Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895–1903), т. I-IV, Бургас 1927-1941
  • Антим I, български екзарх, 1928, 78 с.
  • Тракийският въпрос като кумир на българската държава, София 1929, 48 с.
  • Преображение. 30 години от въстанието на българите в Тракия, София 1933, 32 с.
  • Външната политика на България с оглед на Тракийския въпрос, София 1934, 72 с.
  • Атанас Узунов, заместникът на Левски, София 1937, 136 с.
  • Васил Левски. Сто години от рождението му, София 1937, 96 с.
  • Записки върху развоя и философията на историята (Помагало за кандидат-учители и преподаватели по история в прогимназиите и гимназиите), София 1937, 72 с.
  • Отец Пайсий и епохата на Възраждането, София 1938, 67 с.
  • Момчил юнак в историята и народните творения, София 1941, 100 с.
  • Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Анастас Разбойников и Иван Батаклиев)
  • Федерация на балканските народи. Идеи и пречки, 1947, 192 с.
  • Документи за българското националноосвободително и революционно движение в Тракия след Преображенското въстание, Известия на Института по история, 11, 1962, с. 16-208.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44, 60.
  2. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 1999, с. 212.
  3. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29.
  4. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.