Иван Орманджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Орманджиев
български историк
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет

Иван Пандалеев Ормаджиев с псевдоним Горски, Ив. П. Горов, Лесовски[1] е български историк и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орманджиев е роден Лозенград през 21 август 1891 година. Завършва Одринска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон", а през 1912 година - История в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Работи като учител в Ксанти, Райково, Карнобат, Лозенград, Бургас и София. Участва активно в дейността на Тракийския научен институт.[2] През 1929 година е секретар на Комитета за свобода на Тракия[3].

Умира на 18 септември 1963 година в София.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Иван Орманджиев прави научни изследвания предимно в областта на националноосвободителните борби на тракийските българи. Събира документи за тракийското националноосвободително движение. Издава учебници по история и научни трудове.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Момчил юнак и неговото княжество в Западна Тракия, Карнобат 1921, 79 с.
  • Сократ и атинската демокрация, Карнобат 1922, 88 с.
  • Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895–1903), т. I-IV, Бургас 1927-1941
  • Антим I, български екзарх, 1928, 78 с.
  • Тракийският въпрос като кумир на българската държава, София 1929, 48 с.
  • Преображение. 30 години от въстанието на българите в Тракия, София 1933, 32 с.
  • Външната политика на България с оглед на Тракийския въпрос, София 1934, 72 с.
  • Атанас Узунов, заместникът на Левски, София 1937, 136 с.
  • Васил Левски. Сто години от рождението му, София 1937, 96 с.
  • Записки върху развоя и философията на историята (Помагало за кандидат-учители и преподаватели по история в прогимназиите и гимназиите), София 1937, 72 с.
  • Отец Пайсий и епохата на Възраждането, София 1938, 67 с.
  • Момчил юнак в историята и народните творения, София 1941, 100 с.
  • Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Анастас Разбойников и Иван Батаклиев)
  • Федерация на балканските народи. Идеи и пречки, 1947, 192 с.
  • Документи за българското националноосвободително и революционно движение в Тракия след Преображенското въстание, Известия на Института по история, 11, 1962, с. 16-208.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44, 60.
  2. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 1999, с. 212.
  3. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29.
  4. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.