Иван Пеев-Плачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. Вижте също: Иван Пеев.

Иван Пеев-Плачков
български политик и учител

Роден
Починал
16 август 1942 г. (78 г.)
Професия политикучител
Политика
Партия Народна партия (1912 – 1922)
Депутат V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Иван Пеев-Плачков е български просветен деец и политик от Народната партия. Бивш министър на народното просвещението в периода 1900 – 1901 и 1912 – 1913[1], деловодител и секретар на БКД (1911 – 1939).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Иван Пеев-Плачков е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1864 година в Копривщица, тогава Османската империя. Завършва Робърт колеж в Цариград през 1882 година, след което е учител в Пловдив и София (1883 – 1900). Първоначално е преподавател по математика, а впоследствие – по български език и литература.[2]

Дописен член е от 1898 година и действителен от 1900 година на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). Углавява Министерството на народното просвещение (МНП) във второто правителство на Тодор Иванчов и първото правителство на Рачо Петров (1900 – 1901).[3] След това редактор на в. „Мир“ и сътрудник на „Периодическо списание“, „Училищен преглед“, „Българска сбирка“ и „Летопис на българското книжовно дружество“ в София (1900 – 1938).

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1901 – 1910 година Пеев е деловодител на БКД, а в периода 1911 – 1939 година – негов секретар. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. От 1908 година работи в близкия до партията вестник „Реч“.[4] През 1911 година е избран за народен представител и става подпредседател на V Велико Народно събрание, след това подпредседател на XV Обикновено Народно събрание (1911 – 1912).

Между 1912 – 1913 година отново углавява Министерството на народното просвещение (МНП) в правителството на Иван Гешов и четвъртото правителство на Стоян Данев. Заедно с други привърженици на опозицията, през 1922 година е арестуван и изпратен в затвора в Шумен от земеделското правителство на Александър Стамболийски. Подведен е под съдебна отговорност като един от виновниците за националните катастрофи. Освободен е след Деветоюнския преврат.[3] Дядо е на философа Цветан Тодоров[5] и на физика Иван Тодоров.

Иван Пеев-Плачков умира на 16 август 1942 година в София.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Идеологическа класификация на българските предлози. 1890.
  • Бележки, очерци и фейлетони. 1884-1900. 1901.
  • Очерци и бележки по учебното дело. 1911.
  • Иван Евстратиев Гешов. 1926.
  • Д-р Константин Стоилов. Живот и обществена дейност. 1930.
  • Из гънките на миналото. Спомени и впечатления. 1994.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 72.
  2. Бръзицов, Христо. Един час при.... т. ІІ. София, 1943. с. 105-106.
  3. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). Изд. „Изток-Запад“. София, 2004. стр. 202. ISBN 954321056X
  5. Селянинът от Подунавието. // в. Култура. Посетен на 19 юни 2008.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Либерализъм“         Портал „Либерализъм          Портал „Политика“         Портал „Политика