Иван Петлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иван Петлин - руски дипломат, пътешественик.

Пътешествието е извършено по инициатива на тоболския войвода княз Иван Семьонович Куракин. Мисията е възглавена от томския учител Иван Петлин (владещ няколко езика), като задачата ѝ била да опише нов път до Китай, да събере сведения за страната и съседните райони, а също и да установи изворите на река Об. При пристигането си Китай му е заповядано да се опита да установи по-нататъшни търговски идипломатически отношения с Китай.

Начело с 11 човека Петлин потегля на 9 май 1618 от Томск, заедно с посланиците на монголския "Алтън цар". отрядът се изкачва по долината на река Том, пресича Горна Шория, Абаканския хребет, Западен Саян и Тува и на 30 май достига до езерото Убсу Нур.

От там пътешествениците продължават на югоизток, прехвърлят хребета Хан Хухей – северозападната част на планината Хангай, а след това и самата планина и покрай южните ѝ склонове преминават около 800 км. При завоя на река Керулен (на 109° и.д.) отрядът завива на югоизток, пресича пустинните пространства на Гоби и малко преди град Калган, Петлин и неговите спътници виждат Великата Китайска стена и я описват. На 1 септември мисията пристига в Пекин и провежда разговори с представители на китайското правителство. Поради точа, че Петлин не носи със себе си никакви подаръци, той не еприет от тогавашния император Чжу, но получава от него официална грамота на името на руския цар с разрешение руснаците отново да изпращат посолства в Китай и да търгуват със страната му, а дипломатическите отношения ще се развиват по-късно. Императорската грамота десетки години остава непреведена докато през 1675 Николае Милеску не се заема с нейното изучаване, готвейки се за ново руско посолство в Китай.

Обратно посолството тръгва четири дни след пристигането си, на 5 септември и на 16 май 1619 се завръща в Томск. Петлин описва своето пътуване в съчинението «Роспись Китайскому государству и Лобинскому, и иным государствам, жилым и кочевным, и улусам, и великой Оби, и рекам и дорогам», което става ценен източник, съдържащ сведения за сухопътния маршрут от Европа в Китай през Сибир и Монголия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 377-378. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2