Иван Петров (полковник, р. 1863)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Петров.

Иван Петров
Полковник
полковник Иван Петров
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 5-ти пехотен Дунавски полк
Битки Люлебургаско-Бунархисарска операция

Роден
Починал

Иван Петров Петров е български офицер, полковник, един от героите на Балканската война (1912 – 1913).

Къщата на полковник И. Петров в Русе
Книгата „Дивните Дунавци“

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Котел на 19 юли 1863[1] или 19 юни 1864. По време на Руско-турската война 1977 - 78 г. в дома на баща му е отсядал руският император Александър ІІ. Завършва Военното училище в София през 1884 г. със защита на дипломната си работа "Едновременната фортификация". Военната си кариера започва като командир на 7-ми пехотен Преславски полк в Шумен. После е преместен на служба в Русе. Тук създава семейство и построява къща, която е запазена и до днес на бул. „Придунавски ” № 14 и ъгъла на ул. „Баба Тонка“. Загива геройски на 17 октомври 1912 година, предвождайки 3-та и 4-та дружини от своя полк в атака по левия фланг на турските войски, разположени на източния бряг на река Соуджак дере.

Битката при Бунархисар[редактиране | редактиране на кода]

Балканската война го заварва като командир на 5-ти пехотен Дунавски полк в Русе. На този пост той е назначен на 8 март 1912 г. Участва в сраженията на българската войска при Бунархисар и Люлебургас . В настъпателната операция от 16 до 20 октомври 1912 г. фронтът приближава до Цариград. Под командването на полк. Петров, 5-ти пехотен Дунавски полк води тежки боеве по линията с.Соуджак - с.Евренджик, където 3-та и 4-та дружина, отстояват на най-ожесточения огън на противника. Поради нервностойността на силите полк. Петров на три пъти иска подкрепления. Загива половината от личния състав, както и част от офицерите, и войниците започват да отстъпват. На 17 октомври 1912 г. около 9,30 часа е ранен с куршум във врата, но отказва да бъде отведен в превързочния пункт и продължава да ръководи боя. В 10,00 часа с извадена сабя вдига в атака „Дивните Дунавци“, но този път е фатално пронизан от 5 куршума в главата и гърдите.

Погребан е в двора на българската църква в Бунар Хисар, заедно с командира на 8-ма рота капитан Карамаждраков и поручик Панов от 15-та рота. Военният клуб в Русе носи името на полковник Иван Петров.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 66.

↑ История на 5 пехотенъ дунавски полкъ 1884 – 1941, изд. 1942 г., София