Иван Пожарлиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пожарлиев
български военен и революционер

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Братя/сестри Тома Пожарлиев
Иван Пожарлиев в Общомедия

Иван Петров Пожарлиев е български офицер (полковник), революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и полковник от Българската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Иван Пожарлиев

Иван Пожарлиев е роден в Енидже Вардар (Па̀зар), днес Яница, Гърция на 14 септември 1868 година. Брат е на войводата Тома Пожарлиев. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] След това завършва Военното училище в София в 1895 година. Служи в двадесет и трети и шестнадесети пехотни полкове.[2]

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. като военен ръководител на четата на Манол Караманов в Малешевско. През 1896 година заедно с капитан Стойчо Гаруфалов са с чета в Одринско. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В средата на 1902 година Иван Пожарлиев пристига в Солунския революционен окръг заедно с върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други.

През есента на 1902 година поручик Пожарлиев участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.[3]

Работи като втори секретар в Българското търговско агенстство в Скопие – длъжност, която е прикритие за българските военни разузнавачи в Османската империя.[4][5].

По време на Балканската война е командир на II скопска дружина от Македоно-одринското опълчение.[6] През Първата световна война е дружинен командир в 63 пехотен полк на Единадесета дивизия. След края на войната последователно заема редица ръководни постове в Министерство на войната до пенсионирането си.[7] през 1918 г.

В 1941 година като председател на Ендижевардарското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. Умира на 16 август 1943 година в София[8], а неговият племенник поручик Петър Томов Пожарлиев загива през март 1945 година като български войник през Втората световна война и е погребан във военното гробище в Харкан, Унгария.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 91.
  3. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  4. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 33.
  5. „Славов. Слави. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903 – 1908), в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр. 324, бел. 36.“, архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен 25 септември 2013 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 130.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 362.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България