Иван Попйорданов
Тази статия е за общественика от Македония. За телевизионния деец вижте Иван Попйорданов (журналист).
| Иван Попйорданов | |
| български революционер и общественик | |
 | |
| Роден | Иван Петров Попйорданов
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Илия Попйорданов |
| Деца | Благой Попйорданов |
| Други роднини | Миле Попйорданов (братовчед) Йордан Попйорданов (братовчед) Мария Копринкова (братовчедка) |
| Иван Попйорданов в Общомедия | |
Иван (Йован) Петров Попйорданов (изписване до 1945 година: Иванъ попъ Йордановъ) е български революционер и общественик от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Велес. В Солун участва в революционната група на гемиджиите заедно с Тодор Органджиев, Илия Тръчков, братята си Илия и Гичо и Орце Попйорданов, Алекси Минов-Каникот, Тодор Богданов и други. След Солунските атентати е осъден на три години затвор.[1]
След Младотурската революция, през септември 1908 година в Солун участва на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове.[2]
През декември 1912 година Попойорданов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Крум Зографов, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Ангел Корабаров, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[3]
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четвърта рота на шеста охридска дружина.[4] По време на Междусъюзническата война е чиновник в българската община във Велес.[5]
Емигрира в България, където е активист на Велешкото братство на Съюза на македонските емигрантски организации. Към 1941 година е негов председател.[6] Същата година е назначен от братството да раздаде около 65 000 лева помощи на бедните велешани в новоосвободена Македония с помощта на Българските акционни комитети.[7]
През 1944 година подписва Апела към македонците в България.[8]
Дъщеря му Савка Иванова Попйорданова (р. 1921) се жени за българския политик от БКП Георги Чанков през 1945 година.[9]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| поп Йордан | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Попйорданов | Султана Владикоецова | Петър Попйорданов (1852 – 1910) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Копринков (1891 – 1963) | Мария Попйорданова (1890 – ?) | Павлина Попйорданова | Иван Шатев | Миле Попйорданов (1879 – 1902) | Йордан Попйорданов (1881 – 1903) | Олга Попйорданова | Елена Попйорданова | Иван Попйорданов (1879 – ?) | Илия Попйорданов (1880 – 1966) | Гичо Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Копринков (1922 – 1988) | Благой Попйорданов (1913 – 1995) | Петър Попйорданов | Савка Чанкова (1921 – 2013) | Георги Чанков (1909 – 2004) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попйорданов (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Чочо Попйорданов (1964 – 2013) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Църнушанов, Коста. Солунските атентатори, София, 1987, стр. 257, 373 – 374
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 726 – 728.
- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 325.
- ↑ Освободителното движение в Македония и Одринско. Том 2, София, Наука и изкуство, 1983, стр.186
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония — 1941 г. София, Македонски научен институт — София. Македонска Библиотека № 34, 1995. ISBN 9548187183. с. 68, 71.
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org // Архивиран от оригинала на 4 юли 2017. Посетен на 10 януари 2019.
- ↑ Чанков, Георги. Равносметката. София, Христо Ботев, 2000. ISBN 954-445-696-1. стр. 616.
