Иван Попов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Попов.

Иван Попов
български инженер и политик
Роден
Починал
януари 2000 г. (92 г.)
Техника
Област Електротехника
Политика
Депутат IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Иван Николов Попов е виден български политик, стопански деец, учен – професор и ректор на МЕИ в София, член-кореспондент на БАН, народен деятел на науката. Брат е на радиста Емил Попов

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва:

  • специалност „Математика“, Софийски университет „Климент Охридски“ (1930),
  • специалност „Електротехника“, Висше национално училище по електротехника и хидрология, Тулуза, Франция (1933).
  • докторска дисертация във Висшето техническо училище в гр. Илменау, Германия, и получава научната степен „Доктор на техническите науки“.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. става член на Комсомола, а от 1950 г. и на БКП. През 1925 г. е осъден на затвор за дейността си.[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основоположник и организатор на крупната електротехническа промишленост в България. По-важни дати:

  • 1933: инженер в заводи, Париж – с изобретения и патенти
  • 1934: основател на предприятие за битови електроуреди научна апаратура, София
  • 1941: инженер-изследовател, завод „Агро лукс“, Будапеща
  • 1945: конструктор и директор, заводи „Ганц“, Будапеща
  • 1949: директор, (нов) Силнотоков завод, София
  • 1951: главен директор, Обединение „Елпром“, София
  • 1950 – 1953: главен директор на Силнотоковия завод в София.
  • от 1958 до 1962 г. работи в Германия като директор на техническа лабратория, а след това като директор на Института за високи напрежения

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Заедно със съименника си от Държавната политехника и МЕИ проф. Иван Николов Попов (но роден през 1900 в Пловдив, починал през 1958) създава висшето образование в България по електрически машини. По-важни дати:

  • Софийски университет „Климент Охридски“: асистент (1930).
  • Държавна политехника: хоноруван доцент и ръководител на Катедра „Конструкции на електрически машини“ (1949).
  • Машинно-електротехнически институт: редовен доцент и ръководител на Катедра „Проектиране на електрически машини“ (1953); професор (1957) в Катедра „Електрически машини и апарати“, Електротехнически факултет (ЕФ).

Основни области на научна и преподавателска дейност: конструкции и проектиране на електрически машини, електротермия, електрозаваряване, електротехнически материали, силови трансформатори, електронно-изчислителни машини. Основоположник на трансформаторостроенето като изследователско и проектантско научно направление в България.

Автор на над 50 публикации (сред които и научни трудове, публикувани в чужбина); учебници, изобретения.

Избран за:

  • член-кореспондент на БАН (1961),
  • почетен член на Съюза на германските инженери (1962),
  • почетен член на Академията за наука и изкуства, Тулуза (1963).

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Според много хора, като председател на ДКНТП от 1962 до 1971 г. Иван Попов може да бъде наречен „баща на българската електроника[2] [3].

Създава:

  • първите научноизследователски и проектно-конструкторски институти в основните отрасли;
  • стройна и мощна система система за информационно обслужване начело с Централния институт за научно-техническа информация с нейната Централна научно-техническа библиотека;
  • условия за мощно развитие на изчислителната техника и автоматизацията във всички области чрез мрежа от изчислителни центрове и модернизация на съобщителната система.

Иван Попов е и сред инициаторите и активни поддръжници на създаването на звеното за промишлен шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност.[4]

Във висшето образование и науката:

  • 1958 – 1962: директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност, Берлин;
  • 1962, 1 юли – 1962, 1 септември: ректор на МЕИ, София;
  • 1977 – 1989: председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България.

В държавната администрация:

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден е с три ордена Георги Димитров, орден „Кирил и Методий“ I степен (1963), удостоен е със званията „Герой на социалистическия труд“, „Народен деятел на науката“, „Народен деятел на техниката“ (1972)[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 223
  2. Стефанов, Нако. Иновационната политика на социалистическа България. // Посетен на 6 октомври 2015.
  3. Димитрова, Милена. Златните десетилетия на българската електроника. София, Труд, 2008. ISBN 9789545288456. с. 118 – 9.
  4. Христов, Христо. Империята на задграничните фирми: Създаване дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961 – 2007. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0540-3. с. 85.
  5. Кандиларов, Евгений. Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век. 2004. Посетен на 29 октомври 2015. с.4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Начо Папазов председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес
(27 ноември 1962 – 9 юли 1971)
Начо Папазов
Марий Иванов министър на машиностроенето (9 юли 1971 – 13 юли 1973) ---