Иван Попчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Попчев
български математик

Роден
18 юни 1936 г. (82 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област математическо моделиране, вземане на решения, теория на управлението, информатика
Образование ВМЕИ (днес ТУ–София)
Работил в Българска академия на науките

Иван Петков Попчев е български учен, специалист в областите математическо моделиране, оптимизация, размити множества, вземане на решения в условия на неопределеност и риск, теория на управлението, анализ и управление на риска, информатика и информационни системи. Академик (действителен член) на Българската академия на науките от 2003 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 юни 1936 г. в град Лясковец. През 1950 г. семейството му се мести да живее в Шумен, където през 1953 г. Попчев завършва гимназия „Никола Вапцаров“.

От 1954 до 1959 г. следва във Висшия машинно-електротехнически институт в София (днес Технически университет - София). Работи в металургичните комбинати в Перник и Кремиковци, а от 1962 г. – в различни институти на Академията. В периода 1964–1965 г. прави следдипломна квалификация в областта на теория на управлението в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ и в Института по проблемите на управлението при АН на СССР, както и специализация по математическо програмиране и оптимизация в Института по кибернетика при АН на УССР в Киев през 1965–1966 г.

Иван Попчев става последователно кандидат на техническите науки (1967), доктор на техническите науки (1980), ст.н.с. II ст. (1969), ст.н.с. I ст. (1981). През 1995 г. е избран за член-кореспондент на БАН в отделение „Технически науки“, а през 2003 г. е избран за академик.[1]

Преподавателската му кариера започва през 1964 г. – като хоноруван асистент, преподавател, професор и гост-професор преподава в няколко български университета, сред които Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Нов български университет, Бургаски свободен университет. Чете лекции в различни интердисциплинарни и тясно профилирани дисциплини като изкуствен интелект, теория на риска, анализ на риска, управление на риска, капиталови пазари, финансови пазари и инфраструктура, фондови борси и други. Изнасял е доклади по покана и публични лекции в чужбина: Берлин, Илменау, Москва, Варшава, Лос Анджелис, Цукуба, Маастрихт, Варшава. Бил е научен ръководител на повече от 30 успешно защитили докторанти.[1]

Член е на седем международни и чуждестранни научни организации и академии, участва в повече от 140 организационни и програмни комитети на конгреси и конференции в България и по света.[2]

Акад. Попчев е носител на множество престижни отличия като орден „Кирил и Методий“ и почетния знак на БАН „Марин Дринов“ с лента. Двукратно е удостояван с наградата на БАН и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Носител е на златна значка „Проф. Асен Златаров“ и на награди на Фонд „Научни изследвания“. През 1987 година е избран за заслужил деятел на науката. Отличен е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на няколко български университета: Бургаски свободен университет (2005)[2], на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (2006)[3], на Шуменския университет „Константин Преславски“[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]