Иван Романов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Романов
български духовник
Роден
Починал
8 януари 1953 г. (74 г.)

Иван Романов е български католически духовник, епископ на Софийско - Пловдивския апостолически викариат и мъченик за Христовата вяра. Неговото архиерейско служене съвпада с един от на най-трудните периоди на Софийско-Пловдивската епархия - разрушаването на църквата „Свети Йосиф“ в София от бомбардировките над София през Втора световна война,[1] отчуждаването на католическите имоти от новата народна власт, изолацията на католическата църква и съдебните процеси срещу католически свещеници в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Романов е роден в Балтаджии (днес квартал на град Раковски), Източна Румелия. Ръкоположен е за свещеник на 21 януари 1901 година от епископ Менини . До 1905 г. бил помощник енорист при западно-католическата църква „Св. Йосиф“ в София; после за една година поел същата служба в село Селджиково, Пловдивско. През лятото на 1906 г. бил назначен за капелан на княз Фердинанд, където служи, докато монархът не напуска България. На 24 август 1923 г. папа Пий XI го назначава за свой таен камериер, служба, потвърдена и от папа Пий XII).[2].

Дългогодишен капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941).[3] На 6 юли 1942 година е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Присриана. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.

След около 2-3 г. от управлението на Иван Романов започват и големите неприятности за българската католическа църква. Още през есента на 1945 г. започват да проучват възможностите за отнемане „за държавни и обществени цели“ на покритата недвижима собственост на тази църква. До 1948 г. й позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени. Законът за трудовата поземлена собственост от 1948 г. посяга на един от най-доходните й източници – земята. Църквата бива лишена от своите училища, болници, сиропиталища и други благотворителни заведения.[2]

Законът за изповеданията от 1949 г. прекратява връзките на католическото духовенство в България с Ватикана и съответните Конгрегации и ордени, които са оказвали известна финансова помощ в предишният период.[4]


От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от Закона за изповеданията тя се третира като обществена организация, задължена да има бюджет, който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.

По време на съдебните процеси срещу католически свещеници в България монсеньор Романов е арестуван от Народната милиция. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в затвора в Шумен след множество изтезания.[4]

Беатификационият му процес (заедно с този на отците капуцини Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски) е започнал на 17 ноември 1998 г. и от тогава носи титлата „Божи слуга".

Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин бе изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

епископ Винкенти Пеев Софийско - Пловдивски епископ (4 октомври 1942 – 8 януари 1953) епископ Симеон Коков