Иван Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Русев
български офицер от генералщабното ведомство
General Ivan Rusev.jpg

Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейност Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   
Иван Русев в Общомедия

Иван Атанасов Русев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923 – 1926).

Иван Русев е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Русев е роден на 15 ноември 1872 г. в Шумен. През 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 7 пехотен преславски полк.[1] На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. завършва Николаевската генералщабна академия и на 18 май с. г. е произведен в чин капитан. Служи в Оперативната секция на щаба на армията, на 18 май 1905 г. е произведен в чин майор, а от 1910 г. е подполковник. Последователно заема длъжностите началник на щаба на 2-ра бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 33 пехотен свищовски полк, началник на мобилизационни части и отделения и началник на Школата за запасни подпоручици.[1]

Балкански войни[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия.

На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област.[1]

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Втора българска армия (1914 – 1916), командир на 7 пехотна рилска дивизия (1916 – 1917) и на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918), като на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След демобилизацията се уволнява от армията.[1]

На 23 юни 1920 е назначен за Главен директор на Трудова повинност, на която длъжност е до 20 май 1921 година. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през 1923. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите репресии срещу левицата. Критикува ВМРО заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 година подкрепя крилото на „протогеровистите[2].

След разделянето на Демократическия сговор през 1932 се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 го напуска. След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.

Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996 година.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Една година военна служба“ (1911)
  • Движение напред на пехотния взвод“ (1914)
  • Добро поле и 2-ра пех. Тракийска дивизия“ (1921)
  • Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците (1912 – 1913)“ (1923)
  • Учебник за подготовка на подофицери“ (1927; в съавторство)
  • Принос към историята на Втора армия във войната 1915 – 1918 г.“ (1928)
  • Обществени и политически мисли“ (1941)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.117, 129, 195.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония