Иван Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Русев
български офицер и политик
Иван Русев 
Роден: 27 ноември 1872 г.
Починал: 1 февруари 1945 г. (72 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   

Иван Атанасов Русев е български офицер (генерал-майор) и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923-1926).

Иван Русев е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Военното училище в София (1892) и военна академия в Санкт Петербург (1900). След завръщането си в България заема различни постове в армията.

Войни за национално обединение[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на щаба на 8-ма пехотна дивизия

През Първата световна война (1915-1918) е началник-щаб на Втора българска армия (1914-1916), командир на Втора и на Седма пехотна дивизия (1916-1918). На 30 юни 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.

Мирен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 генерал Русев преминава в запаса. Той е главен директор на Трудова повинност (1920-1921) при правителството на Александър Стамболийски. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през 1923. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите репресии срещу левицата. Критикува ВМРО заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 година подкрепя крилото на „протогеровистите[1].

След разделянето на Демократическия сговор през 1932 се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 го напуска.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.

Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Една година военна служба“ (1911)
  • Движение напред на пехотния взвод“ (1914)
  • Добро поле и 2-ра пех. Тракийска дивизия“ (1921)
  • Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците (1912 – 1913)“ (1923)
  • Учебник за подготовка на подофицери“ (1927; в съавторство)
  • Принос към историята на Втора армия във войната 1915 – 1918 г.“ (1928)
  • Обществени и политически мисли“ (1941)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.117, 129, 195.