Иван Русев (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Русев.
| Иван Русев | |
| български историк | |
 18 март 2015 г. | |
| Роден |
29 октомври 1963 г.
|
|---|---|
| Учил във | Великотърновски университет |
| Работил в | Регионален исторически музей Варненски свободен университет Икономически университет – Варна Българска академия на науките |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Иван Динев Русев е български историк, член-кореспондент на Българската академия на науките (2021).[1]
Научната му дейност се фокусира основно върху зараждането и развитието на модерната търговска култура в епохата на Българското възраждане, стопанската история на България, българското културно наследство, възрожденската култура, историята на дипломацията в Черноморския регион (XVIII – XX в.), европейското консулско присъствие в региона, френското стопанско, културно и политическо проникване на Балканите (XVIII – XX в.), историята на Варна (XV – XIX в.) и историята на Сливенско-Котленския край (XV – XIX в.).[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 октомври 1963 г. в Сливен. Завършва история във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода между 1989 г. и 1998 г. работи като уредник в отдел „История на България XV–XIX в.“ на Регионален исторически музей – Сливен. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Производствено-търговски структури в Сливенско-Котелския район през епохата на Възраждането“ (1996 г.) и става първият, защитил докторска степен в историята на Регионален исторически музей – Сливен.[3]
В периода 2000 – 2009 г. е доцент по история на България във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
През 2009 година започва работа в Икономически университет – Варна, където до 2013 г. е доцент по история на България. През 2012 г. става доктор на историческите науки с дисертация на тема „Търговската модерност на Българското възраждане“. Година по-късно става професор по история на България (Стопанска история) в Икономически университет – Варна.[4]
От 2021 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.[5]
Има специализации и участия в международни научни проекти в Париж, Варшава, Букурещ, Браила и Нант.
Член е на Българския национален комитет по балканистика към Международната асоциация за проучване на Югоизточна Европа. От 2015 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стопанско-исторически изследвания.[6] От 2016 г. – главен редактор на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“. Главен редактор е още на сп. „История“[7] (Издателство „Аз-буки“ при МОН) и сп. „Журнал за исторически и археологически изследвания“[8] (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“ – Шумен).
Автор е на повече от 20 научни сборника, научнопопулярни издания и книги, над 170 научни студии и статии, 12 монографии, както и на 18 учебника за студенти и ученици, одобрени от Министерството на образованието и науката.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Почетен гражданин на Сливен (2019 г.)[9]
- Индивидуална награда „Варна“ за принос в хуманитарните науки. (2022 г.)
- Академична награда „Проф. Цани Калянджиев“ на Икономически университет – Варна за високи постижения в науката. (2020 г.)[10]
- Награда на „Центъра за стопанско-исторически изследвания“ за принос в областта на стопанската история. (2020 г.)
- Индивидуална награда „Варна“ за принос в обществените науки. (2014 г.)
- Наградата на Съюза на учените в България (СУБ) за най-добър млад учен в областта на хуманитарните науки. (1999 г.)
- Награда „Д-р Иван Селимински“ на Община Сливен за принос в историческата наука. (1999 г.)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика.[11] Изследване и извори. В. Търново: Издателство „Ровита“, 2015, 743 стр.
- Кримската война (1853 – 1856), „Атласът на Наполеон III“ и българските земи. София: „Захари Стоянов“, 2021, 160 стр. (ISBN 978-954-09-1588-3)
- Висшето търговско училище – Варна (1920 – 1945) и началото на висшето икономическо образование в България. Варна: „Наука и икономика“, Икономически университет – Варна, 2020, 262 стр. (ISBN 978-954-21-1026-2)
- Раждането на модерното търговско и счетоводно образование – Европа, Балканите и Българското възраждане. София: ОРКП „Мисъл“, 2008, 176 стр. ISBN 978-954-8128-97-1
- Манастирската общност Света гора Сливенска и районът ѝ през XII – XVII в. В. Търново: „Фабер“, 2011, 228 стр. ISBN 978-954-400-480-4
- „Сие да се знае …“. Приписките и църковните текстове като извори за възрожденската история. По новооткрити материали от храмовете на Котленския край. Издателство „Фабер“ – В. Търново, 1999, 232 стр. ISBN 954-9541-37-1
- Четвърт век в общуване с историческата наука. Опит за равносметка. В. Търново: „Фабер“, 2013, 80 стр. ISBN 978-954-400-965-6
- “Varna and the Crimean War. The telegraph in the Crimean War,” in The Routledge Handbook of the Crimean War, ed. by C. Badem. London & New York: Routledge, 2021, pp. 303 – 309; 310 – 319. ISBN 9780367217723
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://www.bas.bg/?p=36421
- ↑ Център за стопанско-исторически изследвания. Профил на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев
- ↑ СЛИВНАЛИЯТА ПРОФ. ИВАН РУСЕВ СРЕД НОВОИЗБРАНИТЕ ЧЛЕН – КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН // Sliveninfo. 4.11.2021.
- ↑ Профил на чл-кор. проф. д.и.н. Иван Русев в сайта на Икономически университет – Варна
- ↑ Проф. д.и.н. Иван Русев с присъдено научно звание "член-кореспондент" на Българската академия на науките // Икономически университет – Варна. 4.11.2021.
- ↑ Centre for Economic and History Research (CEHR) - Who We Are
- ↑ Научно списание "История"
- ↑ Редакционна колегия на сп. Журнал за исторически и археологически изследвания
- ↑ Проф. д.и.н. Иван Русев стана почетен гражданин на Сливен // Икономически университет – Варна. 5.11.2019.
- ↑ Велев, Слав. "Проф. д.и.н. Иван Русев получи награда „Проф. Цани Калянджиев“ за високи постижения в науката" // Информационна агенция Черно Море. 4.10.2020.
- ↑ Представяне на книгата на проф. Русев „Търговската модерност на българското Възраждане като култура и практика. Изследване и извори“ // Институт за балканистика с център по тракология към БАН.