Иван Сакъзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Сакъзов
български историк и юрист
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област стопанска история
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Титла доцент
Семейство
Баща Янко Сакъзов
Майка Анна Карима

Иван Янков Сакъ̀зов е български историк и юрист, доцент в Софийския университет.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 юли 1895 г. в София в семейството на политика Янко Сакъзов и писателката Анна Карима. През 1920 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет.[2] След това специализира в Лайпциг, където защитава докторантура по философия през 1921 г. От 1921 до 1928 г. проучва архивни и библиотечни фондове в Рим, Венеция, Дубровник, Париж, Берлин. Издирва сведения за икономическото минало на българските земи. Поставя началото на преподаването на стопанска история в Софийския университет.[1] От 1932 до 1935 г. е частен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Умира на 9 октомври 1935 г. в София.[2]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на множество научни статии посветени на стопанската история на България.[2]

  • „Средновековното манастирско стопанство в България“ (1923)
  • „Данъчната система в средновековните манастири“ (1924)
  • „Външната и вътрешната търговия на България през VII-XI век“ (1924)
  • „Манастирското стопанство през турско време“ (1925)
  • „Материалната култура на средновековната църква“ (1927)
  • „Търговията на България с Анкона през XVI-XVII век по нови извори“ (1929)
  • „Стопанството в средновековна България“ (1929, на немски език)
  • „Обществено и стопанско развитие на България при Асеневци“ (1930)
  • „Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през XVI-XVII столетие. Страници из стопанската история на България“ (1930)
  • „Влиянието на Цариград върху стопанското минало на България до X в.“ (1933 – 1934)
  • „Стопанските връзки на България“ (1934 – 1935)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3829.
  2. а б в г Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 283.