Иван Скордев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Скордев
композитор

Роден
Починал
декември 1953 г. (74 г.)
Националност Флаг на България България
Семейство
Баща Григор Скордев (1835 – 1890)
Майка Неда Клатнова (1845 – 1940)

Иван Скордев (1879 – 1953) е български композитор и учител по музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Скордев е роден в Казанлък на 21 август 1879 г. След като завършва средното си образование в Казанлък в днешната Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, заминава за Дрезден (Германия), където завършва музикалната консерватория.

Участвува в Балканската и Междусъюзническата война. Повлиян от събитията в Междусъюзническата война, написва музиката за марша „Съюзници – разбойници“ по текста на Любомир Бобевски, който марш добива голяма популярност за времето си в България. Веднага го извикват в Щаба на армията, дават му едно пиано и започва да композира. Написва много маршове, между които марша „Охрид“.

След войната става учител по музика в Казанлъшкото педагогическо училище, а по-късно взема участие в създаването на първата фабрика за струнни музикални инструменти – „Кремона“ и става неин директор. На тази длъжност остава до пенсионирането си.

След смъртта на първата му съпруга, Иван Скордев се оженва повторно за Пенка Боцева от Габрово, но и от двата си брака няма деца.

Почива през декември 1953 г.

Музикално творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните негови творби са марша „Съюзници – разбойници“ и марша „Охрид“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Спомени за него[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Чорбаджийски-Чудомир написва в своя дневник: „През това време починал бай Иван Скордев – учител по музика, композитор и пр. Не знам колко струва музикалното му творчество, но той беше твърдоглав, опак човек, с чувство за превъзходство и беше инат като коза.“

Иван Бахчеванов /племенник/ разказва в своята автобиография: „Трябва да кажа, че вуйчо ми, Иван Скордев, след смъртта на първата му съпруга се оженва за Пенка Боцева от Габрово, но и от двата си брака няма деца, така че след смъртта на баща ми, до дванадесетата си годишна възраст, аз живях при тях.“

През 1883 г., в Деня на братята равноапостоли Кирил и Методий, е положено началото на едно от най-известните и уважавани казанлъшки училища – днешната Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

В гимназията са учили именити наши писатели, художници, композитори, артисти. В 130-годишния летопис на училището се открояват имената на Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Димитър Чорбаджийски-Чудомир, Владимир Голев, Ненко Балкански, Иван Милев, Петрана Клисурова, Теню Пиндарев, Емануил Манолов, Никола Пенчев, Иван Скордев, Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, Луна Давидова, Видин Даскалов и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]