Иван Смичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Смичков
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
17 октомври 1933 г. (55 г.)

Иван Костадинов Смичков е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Прилепските войводи след Хуриета в Битоля. На знамето пише: „Прилеп. Околия, 1908, Да Живеят Народа, Конституцията и Свободата!“. Седнали от ляво надясно:Кочо Хаджиманов, Иван Смичков, Тане Николов и Мирчо Найденов. Снимка на Пол Зепджи от книгата на Георги Трайчев „Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско“.

Смичков е роден в 1878 година в село Варош, днес квартал на Прилеп, в учителско семейство. Основател на рода е Смичко - свещеник и учител в Прилеп в началото на XIX век, Ангел Лилов Смичков открива частно килийно училище в дома си пред 1838 година, а след това е игумен на манастира Трескавец, неговите синове Георги и Костадин също са учители и свещеници в Прилеп.[1]

От 1903 година до Младотурската революция в 1908 година Иван Смичков е войвода на чета. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар на Мукоския район, чийто войвода е Анте Дунски. След въстанието освен с турски части се сражава и с появилите се в Мариово чети на гръцката пропаганда.[2] Негови четници тогава са Марко Христов и Стоян Христов от Витолища, Кръсте от Гърбовец, Злате от Върбско, Трайко Зойката от Живово. През 1907 година е подвойвода на Тане Николов, който му оставя и своите четници Васил Балевски, Никола Василев от Казанлък, Никола Ангелов от Хебибчево, Аргир Господинов от Хасково, Милуш от Карлово и Колю (Веке) от Кратово. Васил Балевски си спомня за Иван Смичков:

Войводата Иван Смичков беше неспособен и страхлив. Той често се разболяваше и те, когато ни предстоеше акция към селата, които държаха гръцките чети и се заместваше от Никола Василев, който се указа още по негоден от Смичков, той беше само на приказка[3].

След това за кратко оставя четата си под ръководството на Никола Василев, старши подофицер от Казанлък[4], като след Младотурската революция от юли 1908 година се легализира. По-късно се установява в България и е член на Илинденската организация. Умира на 17 октомври 1933 година.[5][6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 601.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 152.
  3. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.
  4. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.51.
  5. Илюстрация Илинден, 1934, бр.60, стр.9
  6. Парцел 5. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония