Иван Станчов
| Иван Станчов | |
|---|---|
| български дипломат | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | 24 ноември 2021 г.
|
| Учил в | Джорджтаунски университет |
| Политика | |
| Министър на външните работи на България | |
| Правителство на Ренета Инджова | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Димитров Станчов |
| Съпруга | Александра |
| Деца | 4 |
| Иван Станчов в Общомедия | |
Иван Иванов Станчов е български дипломат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 април 1929 г. в София. Син е на Иван Станчов и Керълайн Марион Мичел. Внук на дипломата и политика Димитър Станчов.
През януари 1945 г. баща му, който от юли 1944 г. е генерален консул на България в Истанбул, е отзован от дошлата след деветосептемврийския преврат власт, но отказва да се върне в България и заминава за Швейцария при семейството си, а след това емигрират в Съединените американски щати (1946).[1] От 1971 г. Иван Станчов живее във Великобритания. Там живее също леля му, Надежда Станчова.
Иван Станчов-Младши завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Служи в американската армия (в Българската рота в Германия). Работи за Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, като заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъдж в Лондон.[2]
През 1980 г. започва самостоятелен бизнес, като основава компанията „Креста Маркетинг“, занимаваща се с информационни технологии.[2]
След политическите и икономически промени в Централна и Източна Европа през 1990 г. се завръща в България за пръв път след 47 години.[2]
Дипломатическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик на България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Янев Станчов (1863 – 1940 г.), също посланик във Великобритания (1908, 1922 – 1924 г.), министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.)[2] Остава на посланическия пост до 1994 г., когато е поканен за министър.
През 1994 – 1995 г. е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.[3] Членува в Балканския политически клуб, основан през 2001 г.
Съветник е по външно-политическите въпроси на двама президенти на Република България – Желю Желев и Петър Стоянов.[2]
Владее следните езици: български, английски, френски, немски, италиански, гръцки, испански, португалски (бразилски).[2]
Благотворителна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Иван Станчов се занимава с благотворителна и обществено-полезна дейност. През 1994 г. основава и е председател на фондацията „Карин дом“ – Варна, център за съвременна терапия на деца със специални нужди и подкрепа на семействата им. На нея предоставя наследствената си вила в Морската градина.[4][5][2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Иван Станчов има 4 деца от първата си съпруга, американка. Вторият му брак е с британка.[2]
Умира на 24 ноември 2021 г. в дома си в Шотландия.[6]
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
Кавалер на Почетния легион на Франция, 1995 г. Носител на орден „Стара планина“ I степен, най-високия български орден, 2010 г. Носител на Ордена на Големия кръст на Рио Бланко (Бразилия), 2002 г. [2]
Медал за добра служба в армията на САЩ (1956).[2] Почетен доктор на Шуменския университет[7] Награда „Сърцето на България” (2018) за изключителната му дарителска дейност и създаването на Карин дом.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София, 2000, с. 290.
- ↑ а б в г д е ж з и к Ковачев, Пенчо. За да стане BG миниcтъp, Иван Станчев се отказва от американското си гражданство. // 24chasa.bg. 27 ноември 2021.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Карин дом. История. // karindom.org.
- ↑ а б Напусна ни Иван Станчов! Поклон!. // 2021-11-25. Посетен на 2021-11-25.
- ↑ Тази сутрин в Шотландия е починал дипломатът Иван Станчов, 24chasa.bg, 24 ноември 2021 г.
- ↑ Доктор хонорис кауза на ШУ на сайта на Шуменския университет.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||
|
