Иван Стефанов (актьор)
Облик
| Иван Стефанов | |
| български актьор | |
| Роден |
21 октомври 1923 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 ноември 1994 г.
|
| Уебсайт | |
Иван Стефанов е български актьор, режисьор и педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 октомври 1923 година в град Бургас.
През 1950 завършва театралното училище в класа на проф. Стефан Сарчаджиев.
От 1950 година е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София.
Основател на „Театърът на поезията и естрадата“, преименуван след това в Театър „София“[1].
Умира на 17 ноември 1994 година в София.
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1991 | Белег за човещина | старшията | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | ||
| 1984 | Борис I | 2 | ||
| 1983 | Константин Философ | 6 | ||
| 1982 | Рицарят на бялата дама | 3 | ||
| 1980 | Почти любовна история | |||
| 1976 | Един наивник на средна възраст | 2 | ||
| 1975 | Този истински мъж | |||
| 1970 | Четиримата от вагона | |||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | (в 5 серии: 6-а, 7-а, 9-а (1969) и 13, 19-а(1971) | |
| 1968 | Гибелта на Александър Велики | главният инженер Иван Стофелов | ||
| 1968 | По тротоара | лекарят | ||
| 1967 | Боксьорът – („Bokser“) | Полша | рефер | |
| 1965 | Заветът на инката – („Das Vermächtnis des Inka“) | Италия / България / Франция / Перу / Испания | ||
| 1963 | 13 дни | капитан Илчев | ||
| 1962 | Калоян | Угай | ||
| 1961 | Царска милост | капитан Ясен Каролев | ||
| 1960 | Случаен концерт | Янчев | ||
| 1959 | Командирът на отряда | помощник началникът | ||
| 1959 | Хитър Петър | Ахмед бей, на панаира в Узунджово | ||
| 1952 | Наша земя | Фетхи бей | ||
| 1951 | Утро над родината | Найденов |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Българското кино“, Александър Янакиев