Иван Тантилов
| Иван Тантилов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1893 – 1919 |
| Род войски | ГЩ |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет Торинска военна академия |
| Дата и място на раждане | 28 февруари 1874 г.
|
| Дата и място на смърт | 1939 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Иван Иванов Тантилов е български офицер, генерал-майор от Генералщабното ведомство, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), флигел-адютант на цар Борис III и военен пълномощник при австро-унгарския император през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Тантилов е роден на 28 февруари 1874 г. в Калофер, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва с 15-и випуск през 1893 г., като на 2 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти артилерийски полк. През 1897 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1903 г. в чин капитан. През 1904 г. като капитан от 3-то планинско артилерийско отделение е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1908 година.[1]
На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Иван Тантилов служи като флигел-адютант на цар Борис III и като военен пълномощник при австро-унгарския император, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съгласно заповед № 459 от 1919 г. по Военното ведомство е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[2][3] На 10 април 1919 г. е уволнен от служба.
През 1936 г. заедно с Петър Алексов и др. създават Централната кооперативна банка, на която той е председател до смъртта си.[4][5]
Генерал-майор Иван Тантилов умира през 1939 година. Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1893)
- Поручик (1897)
- Капитан (2 август 1903)
- Майор (4 септември 1910)
- Подполковник (14 февруари 1914)
- Полковник (16 март 1917)
- Генерал-майор
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1893)
- Академия на ГЩ в Торино, Италия (1904 – 1908)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1917)
- Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1919)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 213. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11; ВИ, № 90, 31 август 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 147)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 100 б
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 5, а.е. 479, л. 125
- ↑ Начев, Николай. ългарската полиция 1878 – 1944: Факти и събития. София, Издателство „Иврай“, 2002. с. 209.
- ↑ Недев, Недю. Червената ескадра: д-р Александър Пеев, генерал Никифор Никифоров и радиостанция „Боевой“. София, Военно издателство, 1980. с. 23, 58.
- ↑ София помни – Карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 5
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 302.
- Генерал-майори от Царство България
- Петнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Възпитаници на Торинската военна академия
- Родени в Калофер
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища