Иван Тантилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Тантилов
Звание Генерал-майор
Години на служба 1893 – 1919
Род войски ГЩ

Роден
Починал
1939 (64 г.)

Иван Иванов Тантилов е български офицер, генерал-майор от Генералщабното ведомство, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), флигел-адютант на цар Борис III и военен пълномощник при австро-унгарския император през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тантилов е роден на 28 февруари 1874 г. в Калофер, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва с 15 випуск през 1893 г., като на 2 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти артилерийски полк. През 1897 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1903 г. в чин капитан. През 1904 г. като капитан от 3-то планинско артилерийско отделение е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1908 година.[1]

На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Иван Тантилов служи като флигел-адютант на цар Борис III и като военен пълномощник при австро-унгарския император, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съгласно заповед № 459 от 1919 г. по Военното ведомство е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[2][3] На 10 април 1919 г. е уволнен от служба.

През 1936 г. заедно с Петър Алексов и др. създават Централната кооперативна банка, на която той е председател до смъртта си.[4][5]

Генерал-майор Иван Тантилов умира през 1939 година. Погребан е в Централните софийски гробища.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 213. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11; ВИ, № 90, 31 август 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 147)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 100 б
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 5, а.е. 479, л. 125
  4. Начев, Николай. ългарската полиция 1878 – 1944: Факти и събития. София, Издателство „Иврай“, 2002. с. 209.
  5. Недев, Недю. Червената ескадра: д-р Александър Пеев, генерал Никифор Никифоров и радиостанция „Боевой“. София, Военно издателство, 1980. с. 23, 58.
  6. София помни – Карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България