Иван Телятинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Телятинов
български революционер
Роден
Починал
6 май 1930 г. (58 г.)

Иван Христов Телятинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Телятинов е роден в град Дойран в 1871 година. Син е на видния борец за самостоятелна българска църква отец Христо Телятинов. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[2] и става български учител в Гевгели, Кавадарци, Гумендже, Дойран, Горно Броди.

През август 1895 година е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Дойран, където дава клетва пред Гоце Делчев.[3] Като учител в Гевгели през учебната 1897 – 1898 година е ръководител на околийския революционен комитет. През май 1898 година Телятинов заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Илия Докторов и Аргир Манасиев организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов, извършено от Андон Кьосето и Христо Джорлев пред очите на каймакамина.[4]

През учебната 1912/1913 година е главен учител на трикласното училище в Петрич.[5] След освобождението на града от османска власт през 1912 година е определен за член на околийското ръководство.[6]

След Първата световна война се установява в Петрич, където е чиновник в местната община. Тук разкрива книжарница „Македония“ с печатница. В печатницата се издават различни формуляри, пощенски картички и „Петрички окръжен вестник“.[7]

Умира през 1930 година в Петрич.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.109.
  4. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 57 – 58.
  5. Попов, Никола. „Петрич и Петричко по време на Балканската война“. В: „Войни за национално освобождение и обединение“, (сборник), София, 1989, стр.113.
  6. Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 15.
  7. Кантуров, Иван. „Периодичният печат в Пиринския край, 1903 – 1944“. – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 107.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 461.