Иван Толев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Толев
български общественик
Толев в 1894 г.
Толев в 1894 г.

Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Политика
Депутат
V ВНС   XV ОНС   

Иван Толев е български общественик, журналист, редактор, поет и преводач.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Толев е роден в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година.[1] В София става деец на Македонската организация.[1] Събира народни умотворения.[3]

Започва да публикува стихове в „Български преглед“ (1893 – 1900), „Учител“ (1893 – 1914), „Зора“ (1898 – 1900) и „Ученически другар“ (1898 – 1900), на което е и отговорен редактор. Списва списанието заедно с Евтим Спространов[4] и то става едно от най-търсените младежки издания в България. В 1895 година издава първата си самостоятелна стихосбирка – „Китара“ (Варна, 1895).[1]

Работи като преводач от руски език, като превежда за списания и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми“ на Джон Стюарт Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика“ на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). В 1898 година издава книгата „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование“.[1]

След завършването си започва да работи като адвокат, но продължана да развива и литературна дейност.[1] Занимава се и с политика – като редактира и пише във вестник „25 април“ (1899) – опозиционен на правителството на Димитър Греков вестник.[5]

Избран е за народен представител в V велико народно събрание. Като секратар на парламентарната комисия, председателствана от Константин Поменов, участва в обсъжданията на проекта за нова конституция. Докладчик е на много членове от Конституцията. Публикува и свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.).[1] Депутат е и в XV обикновено народно събрание.[6]

Работи като съдия и прокурор в различни окръжни съдилища. Участва в издаването и редакцията на списание „Гражданин“ (1904), списание „България“ (1906).[1]

В 1917 година се запознава с Петър Дънов и става дъновист. Започва да издава дъновисткото списание „Всемирна летопис“ (1919 – 1926), спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов.[1]

В 1922 година е един от държавните обвинители на Третия държавен съд против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). Пише във вестник „Час“ (1922 – 1923) и „Гражданин“ (1935). Превежда „Сатанизмът в България – масонството като оръжие на сатанизма“ (1933). В 1942 година издава последната си стихосбирка – „През бездните и върховете“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Ангелова – Пенкова, Ефросина. Иван Толев // Библиотека Беинса Дуно. Посетен на 24 януари 2016.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  3. Арнаудов, Михаил. Българско народно творчество. София, Български писател, 1963. с. 513.
  4. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 447.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 230.
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.