Иван Тутолмин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Тутолмин
руски генерал
Tutolmin ivan fedorovitch.jpg

Звание генерал от кавалерията
Години на служба 51
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Род войски конница, пехота
Командвания лейбгвардейски Улански полк, 1-ва Казашка бригада, 1-ва Кавказка казашка дивизия, Кавказка казашка дивизия, 5-ти Армейски корпус
Битки/войни Варшавско въстание (1863); Руско-турска война (1877-1878)
Награди Орден „Света Ана“ IV ст.(1863), Орден „Света Ана“ III ст.(1872), Орден „Свети Георги“ IV ст.(1877), Златно оръжие „За храброст“ (1877), Орден „Свети Владимир“ III ст. (1877), Орден „Святи Станислава“ I ст. (1880), Орден „Света Ана“ I ст.(1883), Почетен гражданин на Ловеч (1907)

Роден
Курска губерния, Русия
Починал
Родства Тутолмини

Иван Федорович Тутолмин (на руски: Иван Фёдорович Тутолмин) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тутолмин е роден на 25 октомври 1837 г. в Курска губерния в семейството на потомствения дворянин генерал-майор Фьодор Тутолмин и Елизавета Толубиева. Ориентира се към военното поприще и завършва 1-ви кадетски корпус. Произведен е в първо офицерско звание поручик с назначение в Перновския гренадирски полк (1857). Служи с военно звание корнет в лейбгвардейския Улански полк.

Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Получава назначение в Генералния щаб на Руската армия.

Участва в потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е във военно звание полковник. Командир на лейбгвардейския Улански полк (1872) и възпитател на Великия княз Пьотр Николаевич (1872-1877).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Служи в щаба на главнокомандващия Руската армия княз Николай Николаевич. Назначен е за командир на 1-ва казашка бригада от Кавказката казашка дивизия. Личният състав е от казаци-осетинци, владикавказци, кубанци и терски. Бригадата е самостоятелна бойна част, която действа по заповед на главнокомандващия или се направлява според обстоятелствата от бригадния командир. Проявява многократно командирско умение и храброст. Разбива обкръжение при с. Градище, Никополско, пленявайки 3 знамена, оръдие и обоза. На 8 октомври 1877 г. е награден с Орден „Св. Георги“ IV ст. С флангови удар успешно разбива и преследва два османски табора в битката за Ловеч на 22 август. Отличава се при боевете при Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и в битката при Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и е повишен във военно звание генерал-майор (1877). Участва в преминаването на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко през Стара планина и освобождаването на София.

Води и оставя походен дневник от войната наименуван „Кавказката казашка бригада в България 1877-1878 г.“ Публикуван е през 1879 г.

След войната продължава службата в Руската армия като началник на Офицерското кавалерийско училище (1882); командир на 1-ва Кавказка казашка дивизия (1886), Кавказката казашка дивизия (1893), 5-ти Армейски корпус (1895). Помощник на генерал-инспектора на кавалерията (1898-1901). Член на Военния съвет на Руската армия от 1901 г. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от кавалерията от 1901 г.

Умира на 7 август 1908 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч на 31 август 1907 г. „за заслуги при освобождението на Ловеч от турско иго на 22 август 1877 г. като командир на 1-ва Кавказка казашка бригада“. Улица в Ловеч е наименувана „полковник Иван Тутолмин“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща Фёдор Дмитриевич Тутолмин,
  • майка Елизавета Афанасьевна Тутолмина,
  • брат Дмитрий Фёдорович Тутолмин,
  • брат Николай Тутолмин,
  • полубрат Алексей Фёдорович Тутолмин,
  • полубрат Владимир Фёдорович Тутолмин. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 17-18. ISBN 978-954-8259-84-2