Иван Тутолмин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Федорович Тутолмин
генерал от кавалерията
Tutolmin ivan fedorovitch.jpg
Информация
Служба 51
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Род войски конница, пехота
Командвания лейбгвардейски Улански полк, 1-ва Казашка бригада, 1-ва Кавказка казашка дивизия, Кавказка казашка дивизия, 5-ти Армейски корпус
Войни Варшавско въстание (1863); Руско-турска война (1877-1878)
Отличия Орден „Света Ана“ IV ст.(1863), Орден „Света Ана“ III ст.(1872), Орден „Свети Георги“ IV ст.(1877), Златно оръжие „За храброст“ (1877), Орден „Свети Владимир“ III ст. (1877), Орден „Святи Станислава“ I ст. (1880), Орден „Света Ана“ I ст.(1883), Почетен гражданин на Ловеч (1907)

Живял 25 октомври 1837-август 1908
Роден
Курска губерния, Русия
Починал
7 август 1908 г. (70 г.)
Родства Тутолмини

Иван Федорович Тутолмин (на руски: Иван Фёдорович Тутолмин) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 октомври 1837 г. в Курска губерния, Русия. Произхожда от руско дворянско семейство. Завършва Кадетския корпус и се посвещава на военна кариера (1857). Служи в Перновския гренадирски полк. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Получава назначение в Генералния щаб на Руската армия. Участва в потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е във военно звание полковник. Командир на лейбгвардейския Улански полк (1872). Възпитател на Великия княз Пьотр Николаевич (1872-1877).

Руско-турска война 1877 – 1878 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877-1878) е в щаба на главнокомандващия Руската армия княз Николай Николаевич. Назначен е за командир на 1-ва казашка бригада от Кавказката казашка дивизия. Личният състав е от казаци-осетинци, владикавказци, кубанци и терски. Проявява многократно командирско умение и храброст. Разбива обкръжение при с. Градище, Никополско, пленявайки 3 знамена, оръдие и обоза. На 8 октомври 1877 г. е награден с Орден „Св. Георги“ IV ст. С флангови удар успешно разбива и преследва два османски табура в битката за Ловеч на 22 август. Отличава се при обсадата на Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и в битката при Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и повишен във военно звание генерал-майор (1877). Участва в преминаването на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко през Стара планина и освобождаването на София.

Води и оставя походен дневник от войната наименуван "Кавказская казачья бригада в Болгарии 1877-1878 г."

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Продължава службата в Руската армия като началник на Офицерското кавалерийско училище (1882); командир на 1-ва Кавказка казашка дивизия (1886), Кавказката казашка дивизия (1893), 5-ти Армейски корпус (1895). Помощник на генерал-инспектора на кавалерията (1898-1901). Член на Военния съвет на Руската армия от 1901 г. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от кавалерията от 1901 г.

Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч на 31 август 1907 г. за „заслуги при освобождението на Ловеч от турско иго на 22 август 1877 г. като командир на 1-ва Кавказка казашка бригада“. На негово име е наречена улица в Ловеч.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 17-18. ISBN 978-954-8259-84-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]