Иван Унджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Унджиев
български историк
Роден
Починал
София, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История
Работил в Институт за история при БАН

Иван Николов Унджиев е български професор историк.

Биография[1][редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1902 г. в Тетевен. През 1926 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През периода 1950-1953 г. Иван Унджиев е заместник-директор на Народната библиотека. От 1953 г. до 1959 г. е старши научен сътрудник в Научния институт „Ботев — Левски“. От 1960 г. до 1971 г. работи в Института за история при Българска академия на науките. От 1960 г. е професор и завеждащ секция „Възраждане“ в същия институт на БАН.

Секретар е на Съюза на научните работници в България за периода 1966 – 1976 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Българска граматика с църковнославянски четива“, 1937, на Иван Дорев и Иван Унджиев
  • „Васил Петлешков“ – 1935 г.
  • „Васил Левски“ – 1947 г.
  • „Христо Ботев“ – 1956 г.
  • „Христо Ботев – велик български революционер и поет“ – на руски 1956 г., на полски 1966 г.
  • „Карлово. История на града до Освобождението“ – 1962 г.
  • „Христо Ботев“ – 1975 г., в съавторство с дъщеря си Цвета Унджиева (1930 – 2000)
  • „Георги Бенковски“ – 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България. Том 7: „Тл-Я“. София, Българска академия на науките, 1997. с. 148.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]