Иван Унджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Унджиев
български историк
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История
Работил в Институт за история при БАН

Иван Николов Унджиев е български професор историк.

Биография[1][редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1902 г. в Тетевен. През 1926 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През периода 1950-1953 г. Иван Унджиев е заместник-директор на Народната библиотека. От 1953 г. до 1959 г. е старши научен сътрудник в Научния институт „Ботев — Левски“. От 1960 г. до 1971 г. работи в Института за история при Българска академия на науките. От 1960 г. е професор и завеждащ секция „Възраждане“ в същия институт на БАН.

Секретар е на Съюза на научните работници в България за периода 1966 – 1976 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Българска граматика с църковнославянски четива“, 1937, на Иван Дорев и Иван Унджиев
  • „Васил Петлешков“ – 1935 г.
  • „Васил Левски“ – 1947 г.
  • „Христо Ботев“ – 1956 г.
  • „Христо Ботев – велик български революционер и поет“ – на руски 1956 г., на полски 1966 г.
  • „Карлово. История на града до Освобождението“ – 1962 г.
  • „Христо Ботев“ – 1975 г., в съавторство с дъщеря си Цвета Унджиева (1930 – 2000)
  • „Георги Бенковски“ – 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България. Том 7: „Тл-Я“. София, Българска академия на науките, 1997. с. 148.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]