Иван Халачев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Халачев
български офицер от пехотата
Роден
Починал
1967 г. (79 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Национален военен университет

Иван Стефанов Халачев е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), офицер за поръчки в щаба на 11 пехотна македонска дивизия и командир на батарея от 6 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Халачев е роден на 13 август 1887 г. в Шумен, Княжество България. През 1906 г. завършва в 26 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 19 септември 1906 е произведен в чин подпоручик. През 1907 г. подпоручик Халачев е командир на батарея от 5 артилерийски полк. На 22 септември 1909 е произведен в чин поручик. През 1912 г. като поручик от 5 артилерийски полк кандидатства за обучение във Военната академия в София, като се класира втори по успех, но поради избухването на Балканската война е мобилизиран, започва обучението си едва 1915 г., когато е вече капитан, но избухва Първата световна война и първият випуск на военната академия така не завършва.[1]

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 5 август 1913 е произведен в чин капитан.

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Халачев служи като офицер за поръчки в щаба на 11 пехотна македонска дивизия (от 1916 г.), като за тази служба съгласно заповед №679 от 1917 е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[2]. На 14 септември 1917 г. е произведен в чин майор. Служи и като командир на батарея от 6 артилерийски полк, за която служба съгласно заповед №355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен, 1 клас[3]. През 1918 г. е назначен за командир на дружина от 7 пехотен преславски полк.[4]

След края на войната на 28 август 1920 г. е произведен в чин подполковник. На на 1 септември 1921 поема командването на 5 пехотен дунавски полк, на която служба е до 10 февруари 1923, след което от същата година е преподавател във Военното училище, от 1926 г. служи в 6 пехотна търновска дружина, през 1928 г. е произведен в чин полковник, а през 1929 г. със заповед № 71 по Министерството на войната (МВ) е назначен за началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

На 24 април 1930 г. съгласно заповед № 65 по МВ полковник Иван Халачев е назначен за командир на 9 пехотен пловдивски полк, на която служба е до 1 май 1931, след което със заповед №47 от 1931 г. по МВ е назначен за началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област, след което от 1933 г. със заповед № 90 по МВ е началник на учебния отдел в щаба на армията, а от следващата година със заповед № 47 по МВ е назначен за началник на отдел в щаба на армията. През 1935 г. е произведен в чин генерал-майор и същата година съгласно заповед № 70 по МВ е назначен за началник на 3-та военноинспекционна област, а по-късно същата година със заповед №323 по МВ е назначен за инспектор на артилерията. В началото на 1936 г. с Царска заповед № 18 е уволнен от служба.

По време на военната си кариера в периода до 1923 г. служи и като адютант на 6 пехотна бдинска дивизия.

Генерал-майор Иван Халачев умира през 1967 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България