Иван Харизанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Харизанов
български политик
Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов, 1908 г.

Роден
Починал
1947 г. (62 г.)
Етнос българи
Народен представител в:
XXII ОНС   

Иван Спасов Харизанов е виден български политик от кръга „Звено“, адвокат, съдия, прокурор и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е първи братовчед на Яне Сандански. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Любомир Харизанов. След като следва в Русия, постъпва на работа като адвокат в Дупница. Той е виден възрожденец и български общественик, борец за църковна независимост. От 1906 година е член на Радикал-демократическата партия. Четник е на ВМОРО.[2]

След Младотурската революция в 1908 година Иван Харизанов подкрепя заедно със Сандански дейността на младотурците в Солун.[3] Спомага за укрепването на Народната федеративна партия (българска секция).

Яне Сандански и Иван Харизанов са братовчеди по майчина линия. След убийството на неговия братовчед Сандански, Иван Харизанов записва спомените на войводата Тома Радовски за последните мигове на Сандански в Роженския манастир. Те са архивирани в Централният държавен исторически архив в София.[4]

По-късно е член на Демократическата партия.[5] Участва във войните за национално обединение като офицер.

Иван Харизанов е известен журналист и политически деец, във времето между двете световни войни. Имал е дейно влияние над културното развитие на любимия си племенник – писателя Димитър Димов. Влиза в Демократическия сговор, членува в Македонския научен институт, депутат е в 21 и 22 ОНС, а през 1928 година става активист на ПК „Звено“, с който участва в Деветнадесетомайския преврат. По-късно се включва в демократическата опозиция, а между 1943 – 1944 година е член на НК на ОФ, след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на ръководството на Македонския научен институт, член на ИК на Народен съюз Звено, председател на Върховната стопанска камера, а също е български делегат на Парижката мирна конференция.[6] Участва на Второто заседание на АСНОМ като делегат на НК на ОФ.[7]

Женен е за поетесата Екатерина Ненчева, с която имат 2 деца (дипломата Милчо и Иванка, омъжена за строителен инженер Любен Ковачев). Роднина е и на българската художничка Калина Тасева.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харизан Джорлов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Харизанов
(окоол 1820 - около 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Сандански
(1831 - 1907)
 
Милка Харизанова
 
 
 
Спас Харизанов
(1842 - около 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Сандански
(1872 - 1915)
 
Любомир Харизанов
(1883 - 1927)
 
Иван Харизанов
(1885 - 1947)
 
Екатерина Ненчева
(1885 - 1920)
 
Веса Димова
 
Тодор Димов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славка Харизанова
(1907 - 1962)
 
Петър Тасев
(1896 - 1984)
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Димов
(1909 - 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Калина Тасева
(р. 1927)
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 417.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 50 - 52.
  4. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 25.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
  6. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, ИК „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 311.
  7. в. Нова Македония, 29 декември 1944, бр. 26, с. 2
  8. „Калина Тасева: Националната идея е морал и начин на мислене“, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305011514/http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_39_2-8, посетен 5 март 2016 
     Портал „Македония“         Портал „Македония