Иван Харизанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Харизанов
български политик
Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов, 1908 г.

Роден
1885 година
Починал
1947 година (62 г.)
Народен представител в:
XXII ОНС   
Семейство
СъпругаЕкатерина Ненчева

Иван Спасов Харизанов е виден български политик от кръга „Звено“, адвокат, съдия, прокурор и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е първи братовчед на Яне Сандански. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Любомир Харизанов. След като следва в Русия, постъпва на работа като адвокат в Дупница. Той е виден възрожденец и български общественик, борец за църковна независимост. От 1906 година е член на Радикал-демократическата партия. Четник е на ВМОРО.[1]

След Младотурската революция в 1908 година Иван Харизанов подкрепя заедно със Сандански дейността на младотурците в Солун.[2] Спомага за укрепването на Народната федеративна партия (българска секция).

Яне Сандански и Иван Харизанов са братовчеди по майчина линия. След убийството на неговия братовчед Сандански, Иван Харизанов записва спомените на войводата Тома Радовски за последните мигове на Сандански в Роженския манастир. Те са архивирани в Централният държавен исторически архив в София.[3]

По-късно е член на Демократическата партия.[4] Участва във войните за национално обединение като офицер.

Иван Харизанов е известен журналист и политически деец, във времето между двете световни войни. Имал е дейно влияние над културното развитие на любимия си племенник – писателя Димитър Димов. Влиза в Демократическия сговор, членува в Македонския научен институт, депутат е в XXI и XXII ОНС, а през 1928 година става активист на ПК „Звено“, с който участва в Деветнадесетомайския преврат. По-късно се включва в демократическата опозиция, а между 1943 – 1944 година е член на НК на ОФ, след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на ръководството на Македонския научен институт, член на ИК на Народен съюз Звено, председател на Върховната стопанска камера, а също е български делегат на Парижката мирна конференция.[5] Участва на Второто заседание на АСНОМ като делегат на НК на ОФ.[6]

Женен е за поетесата Екатерина Ненчева, с която имат 2 деца (дипломата Милчо и Иванка, омъжена за строителен инженер Любен Ковачев). Роднина е и на българската художничка Калина Тасева.[7]

Умира в София.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харизан Джорлов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Харизанов
(окоол 1820 - около 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Сандански
(1831 - 1907)
 
Милка Харизанова
 
 
 
Спас Харизанов
(1842 - около 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Сандански
(1872 - 1915)
 
Любомир Харизанов
(1883 - 1927)
 
Иван Харизанов
(1885 - 1947)
 
Екатерина Ненчева
(1885 - 1920)
 
Веса Димова
 
Тодор Димов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славка Харизанова
(1907 - 1962)
 
Петър Тасев
(1896 - 1984)
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Димов
(1909 - 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Калина Тасева
(1927 - 2022)
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 417.
  2. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 50 - 52.
  3. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 25.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
  5. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, ИК „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 311.
  6. в. Нова Македония, 29 декември 1944, бр. 26, с. 2
  7. Калина Тасева: Националната идея е морал и начин на мислене, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305011514/http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_39_2-8, посетен на 2009-03-18 
  8. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.