Иван Христов (археолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Христов.

Иван Христов Христов
български археолог и историк

Роден
6 юли 1970 г.

Националност България
Учил въвВеликотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Работилархеолог
Национален исторически музей

Иван Христов Христов е български археолог и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1970 г. в Троян. През 1987 г. основава експедиционен клуб „Хермес“ към Музея на занаятите в Троян. Завършва средно образование в Троян. През 1990 – 1995 г. е студент по история със специализация по археология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.

От 1992 до 1998 г. е член на Дружество за интердисциплинарни изследвания на селища и общности (ДИОС).

Бил е редовен докторант в катедра „Стара история, Тракология и Етнография“ на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Защитава докторска дисертация през 1999 г. на тема „Планинска Тракия. Проблеми в историческото развитие на планински тип култура по модели от Хемус, Родопа и Карпати през I хил. пр. Хр.“ .

Научна кариера и експертна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2000 – 2007 г. Иван Христов е научен сътрудник II степен в Националния исторически музей след проведен избор в Института по Тракология към БАН, а в периода 2007 – 2011 г. научен сътрудник I степен (главен асистент) .

През 2011 г. Иван Христов се хабилитира като доцент за нуждите на НИМ. В музея е на длъжност професор от 2017 г.

Заместник Директор на Национален исторически музей от 2007 г .[1]

В периода 1998 – 2000 г. е активен член на Гражданско сдружение „Помощ за Троянския манастир“, а в периода 2008 – 2020 г. е член на кръга „Будител“.

От 2007 г. е координатор на програма за проучване и опазване на римската крайпътна станция и кастел Состра на пътя Ескус – Филипополис, землище на с. Ломец, община Троян одобрена от Националния институт за опазване паметниците на културата. През 2008 г. пише стратегия за проучване, опазване и социализация на тракийски паметници в землището на с. Старосел, община Хисаря, одобрена от Министъра на културата.

В периода 2009 – 2010 г. е участник в проект по консервация и социализация на късноримски християнски гробници от некропола на Сердика в лапидариума на НИМ. Проект финансиран от Посланически фонд на посолството на САЩ в България. През 2011 г. е експерт строително-реставрационни дейности – към Проект на община Асеновград – „Асеновград – свещената порта на Родопите“ одобрен за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“. Същата година, след дълго прекъсване, възстановява подводните археологически проучвания на Националния исторически музей с провеждането на проучвания в акваторията на гр. Созопол, залива Вромос, остров Св. Тома и др.

Иван Христов е дългогодишен член на Научната група на Национален исторически музей. От 2014 г. е неин председател.[2] Главен редактор е на „Известия на Национален исторически“ музей.

Член на редколегията на Известия на бургаския музей.

Бил е член на научния съвет на Институт за културно наследство с директор проф. д.и.н. Валерия Фол към УИИБИТ. Ръководител е на студентски практики по археология на учащи в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и УНИБИТ (проучвания на кастела Состра; светилище на тракийския конник край Состра и тракийската резиденция на връх Кози грамади, Хисарско).

От 2014 г. е извънщатен член на Инспектората на Министерство на културата за приемане на резултати в областта на подводни археологически експедиции в България.

През 2014 г. проф. Христов участва в изграждането на експозицията на музея „Св. Никола“ в град Черноморец. Инициатор е за създаването на лапидариум към Музея на занаятите в Троян. Участник е в изграждането на постоянната експозиция на Исторически музей – Приморско. През 2015 г. участва в работна група по организиране на международна изложба с тракийски експонати в музея Лувър, Франция.[3] През 2016 г. участва в работна група на Министерство на културата по промени Закона за културното наследство. През 2019 г. съставя основата на новата структура на Национален исторически музей. Инициатор и автор е на програма, свързана с представянето на културното наследство на българските възрожденски центрове в НИМ и сътрудничество с музеите в страната. През годините проф. Христов участва в популяризирането на българското културно наследство като сценарист на научнопопулярни филми в БНТ и частни медии.

От 2019 г. със заповед на министъра на културата е член на Съвета за теренни проучвания към НАИМ при БАН.

Семейно положение: женен с 1 дъщеря

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 г. и 2010 г. печели Първа награда на Дарителска програма за опазване на културното наследство на Мото-ПФОЕ.
  • 2014 г. награда на Министерство на културата за научни резултати от археологически проучвания на обекти „Кози грамади“ и „Акра“, имащи значим принос в развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство на страната.[4]
  • 2014 г. Почетен знак „Златен герб“ – Троян – за принос относно проучване и съхраняване на местното културно наследство и научно творчество в областта на археологията .
  • 2015 г. Почетен гражданин на гр. Черноморец[5]

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

  • Придобита квалификация по пещерно дело, алпинизъм и леководолазно дело. Преди 2000 г. е бил ръководител на учебно-спортната дейност на алпийски клуб „Амбарица“ – Троян.
  • 1990 – 1992 г. – Стажант-планински спасител към БЧК.
  • Планински спасител от 1993 до 2000 г. Има изкаран курс по спасяване в трудни терени във Враца.
  • Като водолаз има две звезди по CMAAS.

Разкопки и проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Ръководител на археологическите проучвания:

  • Кастела Состра до с. Ломец, Троянско; крайпътната станция Монтемно в Троянския проход ;[1]
  • базиликата Св. Георги до кастела Состра ;[1]
  • светилищата Белинташ, Питвото и Караджов камък в Родопите ;[6]
  • Одриската царска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора ;[7]
  • Четиньова могила до с. Старосел, Хисарско;[8]
  • крепостите Акра и Хрисосотира до гр. Черноморец,[9] подводния обект в залива Вромос ;[10]
  • подводни проучвания в акваторията на Созопол ;[11]
  • подводни проучвания в акваторията на о-в св. Тома ;[12]
  • крепостта на полуостров Атия ;[13]
  • светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади;[14]
  • светилището на тракийския конник до с. Лешница, Ловешко ;[12]
  • раннохристиянската базилика при с. Старосел ;[15]
  • наблюдателни кули по протежението на римския път през Троянския проход ;[16]
  • крайпътната станция Состра ;[17]
  • остров св. Тома ;[12]
  • Лъвската глава до гр. Приморско ;[3]
  • елинистическата крепост в м. Фармакида до гр. Приморско ;[18]
  • крепостта на нос Емине [3]и др.
  • Подводни археологически проучвания в залива Ченгене скеле
  • Елинистически укрепен обект на нос Чироза, кв. Крайморие на гр. Бургас
  • Подводни проучвания в акваторията на нос Христос (Port Baglar).
  • Проучвания на антични рудници за добив на злато в околностите на Созопол

Избрана научна библиография[редактиране | редактиране на кода]

До 2020 г. проф. д-р Иван Христов е публикувал 170 научни публикации (книги, студии, статии и отделни съобщения – вж.).

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Планинска Тракия. Население, религия и култура в древността. В. Търново. Фабер. 1999, 1 – 256.[19]
  • The Rocky sanctuaries in Mauntain Thrace, Велико Търново, Фабер, 2000, 1 – 144.
  • Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. В. Търново, Фабер, 2002, 1 – 183.[20]
  • Тракийски накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. София, 2002, 1 – 96. (съавторство с Г. Китов, М. Иванова и М. Бинев). Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис, том І, 2003, 1 – 151.[21]
  • Римски крайпътни станции на пътя Ескус–Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 1 – 156. (съавторство с М. Иванова–Камишева и Павлин Стойнов).[22]
  • Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис. Том ІІ. Велико Търново, Фабер, 2006, 1 – 136.[23]
  • Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на „Възвращенците“. В. Търново, 2008, 1 – 92.[24]
  • За името на един град. Траян – Состра – Троянхисар – Троян. В. Търново, 2009, 1 – 67.[25]
  • Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. София, 2010, 1 – 248.[26]
  • Состра. Римският град в полите на Хемус. Фабер, 2006.[27]
  • Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе (V–ІV в. пр. Хр.), Фабер, 2006.[28]
  • Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. Фабер, 2007.[29]
  • Светилища на траките в Централен Хемус. Фабер, 2007.[30]
  • Троглодитите. Скалната култура на траките по Западното Черноморие. Варна, 2009.[31]
  • Светилища на древните траки в Родопите Добростан – Градище. В. Търново 2009.[32]
  • И. Христов, Д. Анастасов, А. Ангелов. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. София 2008, 1 – 66.[33]
  • Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том І, София 2011, 1 – 256. / Kozi gramadi Studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume I, Sofia 2011, 1 – 256 (съавторство с Д. Стоянова, В. Ханджийска, Ч. Цочев, Ст. Иванов и П. Минков; под редакцията на Ив. Христов).[34]
  • Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том ІІ, София 2012, 1 – 208. / Kozi gramadi studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume II, Sofia 2012, 1 – 208 (съавторство с В. Ханджийска, Ст. Иванов и В. Тодоров; под редакцията на Ив. Христов).[35]
  • Акра. Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Никола при град Черноморец. Том І, София 2013, 1 – 256. / Akra. Exploring the early byzantine fortress on St. Nikola peninsula near the town of Chernomorets volume I, Sofia 2013, 1 – 256 (съавторство с С. Иванов, Ил. Киров, П. Девлова, Я. Мутафчиева, Л. Нинов и С. Узунова; под редакцията на Ив. Христов)[36]
  • Акра между Анхиало и Созопол. София 2013, 1 – 169. / Akra between Anhialo and Sozopol. Sofia 2013, 1 – 169.[37]
  • Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Национален исторически музей. Края на II хил. пр. Хр. – III в. сл. Хр. София 2013, 1 – 168 / Antique stone anchors, stone and lead anchor stocks from the collection of the National museum of history end of 2nd ml b.c. – 3rd century AD. Sofia 2013, 1 – 168.[38]
  • Светилище на Тракийския конник край Состра, София 2013, 1 – 267. / The sanctuary of the thracian horseman by Sostra. Sofia 2014. 1 – 267 (съавторство с С. Торбатов, Ст. Иванов, Л. Нинов и Б. Иванова).[39]
  • Подводни археологически проучвания в залива Вромос, акватория на гр. Черноморец (Емпорион в хората на Аполония Понтика) 1, София 2014, 1 – 216. / Underwater archaeological researches in the gulf of Vromos, aquatory of Chernomoretz (An emporium in the chora of Apollonia Pontica) Sofia 2014, 1 – 216 (съавторство с Ил. Киров, Г. Рибаров, П. Девлова и Б. Златева; под редакцията на Ив. Христов).[40]
  • Светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади в Средна гора, София 2014, 1 – 288. / A Sanctuary of Zeus and Hera on Kozi Gramadi Peak in Sredna Gora. Sofia 2014, 1 – 288[41]
  • Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, 1, София 2015, 1 – 160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 1, Sofia 2015, 1 – 160.[42]
  • Praetorium Sostra. Проучване на римската крайпътна станция Состра на пътя Ескус–Филипополис II–ІІІ век. София 2015, 1 – 144. / The Praetorium Of Sostra. A study of the Roman roadside station of Sostra on Oescus – Philippopolis road (II–III century). Sofia 2015, 1 – 144.[43]
  • Римските императори в Тракия. Учебник по римска история и археология. София 2016, 1 – 360[44]
  • Президии, бурги и фрури в провинция Мизия и Тракия II–ІV век. София 2016, 1 – 224[45]
  • Фармакида. Проучване на тюрзис от елинистическата епоха в м. Фармакида, Община Приморско ІІ–І в. пр. Хр. София 2016, 1 – 192. / Farmakida. Study of a τσρσισ from the Hellenistic period in the Farmakida locality, Primorsko municipality 2nd–1st c. BC. Sofia 2016, 1 – 192. (съавторство с Даниел Пантов; под редакцията на Ив. Христов)[46]
  • Ad radices. Римска крайпътна станция на пътя Ескус–Филипополис. София 2012, 1 – 96.[47]
  • Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІІ, София 2017. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 2. Sofia 2017, 1 – 160.
  • Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанища в провинция Хемимонт V–VII век, София 2018, 1 – 432 / Mare Ponticum. Coastal fortresses and harbour zones in the province of Haemimont 5th–7th century, Sofia 2018, 1 – 432.[48]
  • Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІІ, София 2018, 1 – 160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 2. Sofia 2018, 1 – 160.
  • Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІIІ, София 2019, 1 – 160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 3. Sofia 2019, 1 – 160.[49]
  • Археологическото богатство на Троянския край. Каталог. София 2019, 1 – 256[50]
  • Тайните на нос Емине. Археологически проучвания в землището на с. Емона, Община Несебър. В Търново 2020, 1 – 192/ The Secrets of Cape Emine Archaeological re-search in the land of the Emona village, Municipality of Nesebar.V.Tarnovo 2020, 1 – 192.[51]
  • Полуостров / остров Св. Тома. История и археология на черноморските острови.= Peninsula / island of St. Thomas. History and Archaeology of the Black Sea islands. Фабер, 2021,1-336 ISBN 9786190014072[52]
  • Тайните на залива Ченгене скеле в Черно море. Археологически обекти и находки в крайбрежната зона между полуостров Метоха и нос Форос. ISBN 978–619–90311 – 3 – 1 (pdf) ISBN 978–619–91678–5–4 (pdf). София 2022,1-253 53.
  • PORT BAGLAR. Archaeological surveys in the water area of Cape Hristos and the hinterland between the capes of Kolokita and Agalina near Sozopol.( ISBN 978-619-90311-5-5 pdf ) София 2023,1-160; ISBN: 978-619-00-1583-3 – печатно издание В. Търново, изд. Faber 2023 54.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


  1. а б в Проф. Иван Христов: За 17-та година Общината ще финансира разкопките. Statii.troyan21.com. Посетен на 29 ноември 2021
  2. Historymuseum.org. За работата на проф. д-р Иван Христов Христов. Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine. Посетен на 29 ноември 2021
  3. а б в Книгата „Тайните на нос Емине“ разказва историята на една изчезваща крепост. Bnr.bg. Посетен на 29 ноември 2021
  4. Naim.bg. Награди за научни резултати от археологическите проучвания. Посетен на 29 ноември 2021
  5. Chernomorets.bg. Удостоени със званието „Почетен гражданин на гр. Черноморец“. Посетен на 29 ноември 2021
  6. Karadjov-kamak.eu. Караджов камък. Архив на оригинала от 2021-10-22 в Wayback Machine. Посетен на 29 ноември 2021
  7. Pamettanabulgarite.com. Археология – Кози грамади в Средна гора. Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine. Посетен на 29 ноември 2021
  8. Bnr.bg. Какво се случва с разкопките в Старосел 20 години по-късно. Посетен на 29 ноември 2021
  9. News.bg. 12 обекта проучват археолозите през новия сезон. Посетен на 29 ноември 2021
  10. Faktorbg.com. Откриха неизвестна крепост на дъното край остров Свети Тома. Посетен на 29 ноември 2021
  11. Duma.bg. Учени разкриват тайни под вода при Бургас. Посетен на 29 ноември 2021
  12. а б в Откриха под вода неизвестна крепост край остров Свети Тома. Bnr.bg. Посетен на 29 ноември 2021
  13. Burgasnews.com. България си има своя Помпей. Посетен на 29 ноември 2021
  14. Mc.government.bg. Благодарение на спешната финансовата намеса на министерството на културата продължават разкопките в столицата на Одриското царство на връх „Кози грамади“. Посетен на 29 ноември 2021
  15. Bnr.bg. Антично селище и голяма базилика допълват картината на миналото при Старосел. Посетен на 29 ноември 2021
  16. Zetramedia.com. По стъпките на римските императори в Троянския Балкан. Посетен на 29 ноември 2021
  17. Bta.bg. Милиарна ĸолона в чест на император Траян Деций е открита при археологически разкопки на крепостта „Cостра“. Посетен на 29 ноември 2021
  18. Uniconbg.com. Златното съкровище и крепостта Фармакида надгражда туризма в Приморско. Посетен на 29 ноември 2021
  19. Knigabg.com. Планинска Тракия. Население, религия и култура в древността. Посетен на 28 ноември 2021
  20. Books.google.bg. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. Посетен на 28 ноември 2021
  21. Academia.edu. Тракийски накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. Посетен на 28 ноември 2021
  22. Gettextbooks.com. Римски крайпътни станции на пътя Ескус–Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб радицес. Посетен на 28 ноември 2021
  23. Unicat.nalis.bg. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус-Филипополис : Кн. 2. Посетен на 28 ноември 2021
  24. Troyan-museum.com. Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на „Възвращенците“. Посетен на 28 ноември 2021
  25. Troyan-museum.com. За името на един град. Траян – Состра – Троянхисар – Троян. Посетен на 28 ноември 2021
  26. Unicat.nalis.bg. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. Посетен на 28 ноември 2021
  27. Troyan-museum.com. Состра. Римският град в полите на Хемус. Посетен на 28 ноември 2021
  28. Knizhen-pazar.net. Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на Одриските царе в Средна гора (V-IV в. пр.Хр.) Посетен на 28 ноември 2021
  29. Knigabg.com. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. Посетен на 28 ноември 2021
  30. Knigi.bim.bg. Светилища на траките в Централен Хемус. Посетен на 28 ноември 2021
  31. Historymuseum.org. Троглодитите. Скалната култура на траките по Западното Черноморие. Архив на оригинала от 2021-11-28 в Wayback Machine. Посетен на 28 ноември 2021
  32. Knizhen-pazar.net. Светилища на древните траки в Родопите Добростан – Градище. Посетен на 28 ноември 2021
  33. Unicat.nalis.bg. И. Христов, Д. Анастасов, А. Ангелов. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. Посетен на 28 ноември 2021
  34. Knizhen-pazar.net. Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том І. Посетен на 28 ноември 2021
  35. Knizhen-pazar.net. Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том ІІ. Посетен на 28 ноември 2021
  36. Bibliophilia.eu. Акра. Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Никола при град Черноморец. Том І. Посетен на 28 ноември 2021
  37. Knizhen-pazar.net. Акра между Анхиало и Созопол.[неработеща препратка] Посетен на 28 ноември 2021
  38. Knizhen-pazar.net. Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Национален исторически музей. Края на II хил. пр. Хр. – III в. сл. Хр.[неработеща препратка] Посетен на 29 ноември 2021
  39. Troyan-museum.com. Светилище на Тракийския конник край Состра. Посетен на 29 ноември 2021
  40. Knizhen-pazar.net. Подводни археологически проучвания в залива Вромос, акватория на гр. Черноморец. Посетен на 29 ноември 2021
  41. Knizhen-pazar.net. Светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади в Средна гора.[неработеща препратка] Посетен на 29 ноември 2021
  42. Knizhen-pazar.net. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век. Посетен на 29 ноември 2021
  43. Troyan-museum.com. Проучване на римската крайпътна станция Состра на пътя Ескус–Филипополис II–ІІІ век. Посетен на 29 ноември 2021
  44. Academicabooks.bg. Римските императори в Тракия. Посетен на 29 ноември 2021
  45. Unicat.nalis.bg. Президии, бурги и фрури в провинция Мизия и Тракия II–ІV век. Посетен на 29 ноември 2021
  46. Knizhen-pazar.net. Фармакида. Проучване на тюрзис от елинистическата епоха в м. Фармакида, Община Приморско ІІ–І в. пр. Хр. Посетен на 29 ноември 2021
  47. Knigabg.com. Ad radices. Римска крайпътна станция на пътя Ескус–Филипополис. Посетен на 29 ноември 2021
  48. Book.store.bg. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанища в провинция Хемимонт V–VII век. Посетен на 29 ноември 2021
  49. Academia.edu. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век. Посетен на 29 ноември 2021
  50. Historymuseum.org. Археологическото богатство на Троянския край. Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine. Посетен на 29 ноември 2021
  51. Books.google.bg, Тайните на нос Емине. Археологически проучвания в землището на с. Емона, Община Несебър. Посетен на 29 ноември 2021
  52. M.helikon.bg. Полуостров/остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови. Посетен на 17 януари 2022