Иван Цанкар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Цанкар
словенски писател
Иван Цанкар 
Роден: 10 май 1876 г.
Връхника, Словения
Починал: 11 декември 1918 г. (42 г.)

Иван Цанкар е словенски писател, драматург и поет. Роден на 10 май 1876, Връхника; починал на 11 декември 1918, Любляна (Словения).

Къщата-музей на Иван Цанкар на мястото на родната му къща във Връхника

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цанкар се ражда в планините на Връхника като 8-мо дете в семейството. Баща му работи като шивач, но не се задържа дълго на тази работа. Напуска ги и заминава да работи в Босна. Майката не може да се справя сама с издръжката на семейството, макар да получава помощ от господарката си. През 1882 г. Цанкар се записва в основното училище в планината Връхника. С отличен успех и с помощта на своите Връхнишки постижения се записва в Люблянското основно училище. По това време живее при братовчеда на баща си, но скоро се премества в друго жилище, заради високия наем. Въпреки тежките моменти и притесненията си, от време на време пътува до Пула при свои роднини.

След завършването си през 1888 г. заминава за Виена да учи инженерни науки, но скоро презаписва "Славистика".

Тогава загубва изцяло финансовата подкрепа на Кранския край, която се равнява на 20 златни динара. През 1897 г. се премества да живее в Пула след смъртта на майка му. Скоро се връща във Виена, където остава до 1909 г. 2 години преди това се опитва да навлезе в политиката като кандидат на социал-демократите, но безуспешно. След Виена живее известно време в Сараево, където остава при брат си (духовник). По-късно се завръща и остава в Любляна до края на живота си.

На 12 май 1913 г. изнася забележителна лекция на тема „Словенци и южнославяни“ в люблянския „Местен дом“, след което е арестуван заради декларацията, която защитава Южнославянския политически съюз. Следващата година отново го арестуват, този път във Връхника, заради предполагаемите му симпатии към сърбите. Заточен е в Люблянската крепост и на 9 октомври е освободен. През август същата година умира баща му. Година по-късно Цанкар заминава да служи като войник в Юденбург, но след месец е освободен по болест.

Лятото на 1918 г. прекарва известно време в Блед, а в края на октомври преживява инцидент: пада по стълбите и получава тежки травми. Умира в Любляна, погребан е в люблянското гробище, където са погребани също Йосип Мурн, Драготин Кете и Отон Жупанчич.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Цанкар се нарежда между четиримата представители на Словенския модернизъм (заедно с Мурн, Кете и Жупанчич). Цанкар започва да пише още в студентските си години. Публикува стихотворения във „ВРТЦ“ и „Люблянски звон“. През годините, прекарани във Виена, членува в литературния клуб на словенските писатели, чиито други членове са Отон Жупанчич, Фран Говекар, Франк Елер.

В началото Цанкар пише в духа на Реализма, по-късно се пренасочва към Неореализма, за да премине в Символизъм накрая.

През 1899 г. излизат стихосбирките „Еротика“ и „Винете“. В епилога на тези творби започва да личи отклонението му от Реализма.

Враг на всяка теория! Моите очи не са безжизнен апарат, моите очи са покорен орган на моята душа – на душата ми и нейната красота, нейното състрадание, нейните любови и нейните омрази.

Времето, в което са публикувани Цанкаревата „Еротика“ и Жупанчичевото „Време на опиянение” (1899) се смята за начало на Словенския модернизъм. Още с излизането си „Еротика“ предизвиква скандали и шокира хората. Антон Бонавентура, който по това време е люблянски архиепископ, заповядва да се изкупят и изгорят всички копия, както и става, но това няма трайни последствия и още на другата година стихосбирката отново е издадена. Скоро след това Цанкар се насочва към прозата.

През 1900 г. Цанкар започва да се занимава вече със социално-ангажирана литература. Следващата година излиза неговата сатирична комедия „За доброто на народа”. През 1902 г. излиза романът „На хълма” – в памет на майка му. Някои части от романа са основани на случки от истинския живот на Цанкар, а сюжетът разказва за трудностите и борбата на семейство за оцеляване.

Същата година излиза първата политическа драма на Цанкар „Кралят от Бейтаново”.

„Госпожа Юдит” и „Къщата на Мария Помощница” излизат през 1904. През 1907 публикува своята най-известна повест „Слугата Йерней и неговата правда”. Най-известната му лекция остава „Словенци и Южни славяни”, която изнася през 1913 г. в Любляна.

Много хора провъзгласяват Цанкар за най-добрия словенски прозаист и със сигурност един от най-добрите драматурзи на Словения, наред със Славко Грум. По един или друг начин той се вписва във всички форми на словенската литература. По-късно социални реалисти често се осланят на образа „майката на Цанкар”. Годината на смъртта на Иван Цанкар, 1918, се смята за края на Словенския модернизъм.

Името на Цанкар носят „Цанкарев дом” в Любляна и „Цанкарев дом” във Връхника. На него са наименувани улици в много градове в Словения. На него е наименувана част от Люблянската планина Рожник (Цанкарев връх). Цанкар е изобразен също на банкнотата от 10 000 словенски толара.

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

Цанкар използва псевдоними и съкращения.

Съкращения от истинското му име:

Ц.И. – Ив.Ц. – И.Ц.

Многократни псевдоними:

Трошан / Иван Савелев / Иван Градар / Т. / Ив. Градар / И.Г. / А.Б. / Савелев / Евстахий

Еднократни псевдоними:

Препирачев / Юлиян Марк / И.Ц. Трошан / Мот / Мразов / Грахар / Травен / Щефан Шмук / Алойзий Град / Феликс Вран / С.Г. / П.Зх. / Крол Старал / Антон Крамар / П.Р. / Антон Л. / Градар / Алойзий Бенда / И.Ц. Евстахий / Иван Мот / Иван Доб / Вазилий / Иван Млакар

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Еротика (1899, издадена повторно 1902)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Винете (1899)
  • Книга за лекомислените хора (1901)
  • Чужденци (1901)
  • На върха (1902)
  • Призори (1903)
  • Живот и смърт на Петър Новлян (1903)
  • Госпожа Юдит (1904)
  • Къщата на Мария Помощница (1904)
  • Кръстът в планината (1904)
  • Бездомникът Марко и крал Матия (1905)
  • В месечината (1905)
  • Мартин Качур (1906)
  • Нина(1906)
  • Смъртта и погребението на Якоб Нещастни (1906)
  • Алеш от Разор (1907)
  • Слугата Йерней и неговата правда (1907)
  • Нов живот (1908)
  • Истории от Шентфлорианската долина (1908)
  • Курент (1909)
  • Съседът Лука (1909)
  • Зад кръста (1909)
  • Разкази (1911)
  • Воля и власт (1911)
  • Милан и Милена (1913)
  • Видения в сънищата (1920)
  • Минавайки покрай живота (1920)
  • Моят живот (1920)
  • Грешникът Ленарт (1921)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

на български език
  • Иван Цанкар. Слугата Йерней и неговата правда: разкази и новели. Преведе от словенски Венцеслава Йорданова. София: Народна култура, 1958 г. – 371 стр.
  • Иван Цанкар. Еротика. Поезия. Съставителство, превод от словенски и коментарен апарат Людмил Димитров. София: Нов Златорог 2016, 244 стр.
  • Иван Цанкар. Избрани драми. Съставителство, предговор и бележки Людмил Димитров. Превод от словенски. София: Факел 2018, 240 стр. Съдържа: "Романтични души" (превод Людмил Димитров), "Кралят на Бетайново" (превод Елисавета Багряна), "Слуги" (превод Людмил Димитров).

Драми[редактиране | редактиране на кода]

  • Якоб Руда (1901)
  • За благото на народа (1901)
  • Кралят от Бейтаново (1902)
  • Поквара в долината на свети Флориан (1907)
  • "Слуги" (1910)
  • Хубавата Вида (1912)
  • Романтични души (1897, изд. 1922)

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Кърпанова кобила (1907)
  • Бяла хризантема (1910)