Иван Цветков (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цветков.

Иван Цветков
български литературен критик и историк русист
Роден
15 октомври 1924 година (98 г.)
Починал
есента на 2020 г.

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСофийски университет
Институт за литература при БАН

Иван Александров Цветков е български литературен критик и историк русист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1924 г. в село Неделево, Пловдивска област. Завършва гимназия в Пловдив (1945). Политзатворник в Пловдив и Варна (1944). След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет на РМС в Пловдив. Завършва руска филология в Ленинградския държавен университет (1951), а след това и аспирантура в Московския университет. Асистент (1951 – 1954) и завеждащ Катедрата по руски език и литература (1976 – 1980) в Софийския университет.[1]

Научен сътрудник (1958), старши научен сътрудник (1968) и професор (1985) в Института за литература при БАН. Съветник на министъра на просветата и културата (1958 – 1961).[1]

Завеждащ отдел „Критика“ (1966 – 1968) във в. „Литературен фронт“. Главен редактор на списание „Родна реч“ (1968 – 1973). Секретар на Съюза на българските писатели (1973 – 1980). Зам.-главен редактор на списание „Съвременник“ (1980 – 1989).[1]

Председател на българската секция на Международната асоциация на литературните критици (от 1972).[1]

Първата му публикация са стихове в списание „Ученически полет“ (Пловдив) през 1938 г. Единствената си стихосбирка издава през 1945 г.[1]

Съставител на издания на български език на сборници с произведения на руските писатели Иван Бунин, Александър Куприн, Антон Чехов, Александър Блок, Валерий Брюсов, Виктор Астафиев, Чингиз Айтматов и др.[1]

Умира през есента на 2020 г. след тежко и продължително боледуване.[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни за героите. Стихотворения“ (1945)
  • „Максим Горки и българската литература. Историко-литературно изследване“ (1964)
  • „Образи и проблеми. Из съвременната литература“ (1968)
  • „Критика и белетристика“ (1972)
  • „Страници за прозата. Литературно-критически статии“ (1974)
  • „Литература на човешкия подвиг. Статии и очерци за съвременната литература“ (1980)
  • „Съвременни художествени търсения. Статии и портрети“ (1981)
  • „Погледи към две литератури. Очерци“ (1983)
  • „Избрани произведения в два тома“ (1984)
  • „По върховете на времето. Публицистика“ (1986)
  • „Преломно време. Студии, очерци, портрети“ (1990)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Руси Русев, „Цветков, Иван Александров“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 405 – 406.
  2. Пенчев, Г. Да си спомним за проф. Иван Цветков..., в. Дума, брой 237, 11.12.2020. Последен достъп: 17.05.2022.
  3. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  4. Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия “Макта“, Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]