Иван Цветков (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цветков.

Иван Цветков
български литературен критик и историк русист
Роден

Образование Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Ленинградски държавен университет
Московски университет
Работил в Софийски университет
Институт за литература при БАН

Иван Александров Цветков е български литературен критик и историк русист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1924 г. в село Неделево, Пловдивска област. Завършва гимназия в Пловдив (1945). Политзатворник в Пловдив и Варна (1944). След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет на РМС в Пловдив. Завършва руска филология в Ленинградския държавен университет (1951), а след това и аспирантура в Московския университет. Асистент (1951 – 1954) и завеждащ Катедрата по руски език и литература (1976 – 1980) в Софийския университет.[1]

Научен сътрудник (1958), старши научен сътрудник (1968) и професор (1985) в Института за литература при БАН. Съветник на министъра на просветата и културата (1958 – 1961).[1]

Завеждащ отдел „Критика“ (1966 – 1968) във в. „Литературен фронт“. Главен редактор на списание „Родна реч“ (1968 – 1973). Секретар на Съюза на българските писатели (1973 – 1980). Зам.-главен редактор на списание „Съвременник“ (1980 – 1989).[1]

Председател на българската секция на Международната асоциация на литературните критици (от 1972).[1]

Първата му публикация са стихове в списание „Ученически полет“ (Пловдив) през 1938 г. Единствената си стихосбирка издава през 1945 г.[1]

Съставител на издания на български език на сборници с произведения на руските писатели Иван Бунин, Александър Куприн, Антон Чехов, Александър Блок, Валерий Брюсов, Виктор Астафиев, Чингиз Айтматов и др.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни за героите. Стихотворения“ (1945)
  • „Максим Горки и българската литература. Историко-литературно изследване“ (1964)
  • „Образи и проблеми. Из съвременната литература“ (1968)
  • „Критика и белетристика“ (1972)
  • „Страници за прозата. Литературно-критически статии“ (1974)
  • „Литература на човешкия подвиг. Статии и очерци за съвременната литература“ (1980)
  • „Съвременни художествени търсения. Статии и портрети“ (1981)
  • „Погледи към две литератури. Очерци“ (1983)
  • „Избрани произведения в два тома“ (1984)
  • „По върховете на времето. Публицистика“ (1986)
  • „Преломно време. Студии, очерци, портрети“ (1990)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Руси Русев, „Цветков, Иван Александров“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 405 – 406.
  2. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]