Иван Шкойнов
| Иван Шкойнов | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Иван Рачев Шкойнов е български офицер (генерал-майор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Шкойнов е роден на 10 март (22 март нов стил) 1874 г. в Габрово. Учи в Априловската гимназия. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в артилерийския полк в Шумен.[1] През 1899 г. е произведен в чин поручик, след което през 1904 завършва Генералщабната академия в Санкт-Перербург и същата година е произведен в чин капитан. Служи в 4-ти артилерийски полк[2]. Известно време е преподавател по тактика във Военното училище в София. През 1909 г. е произведен в чин майор. След това служи в Генералщабното ведомство. Назначен е за началник-щаб на 2-ра бригада на 7-а пехотна рилска дивизия, след което е старши адютант в 9-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 17-и пехотен доростолски на Н.Имп. В. Великия Княз Владимир полк и помощник началник на секция в Щаба на армията.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) е началник на разузнавателна секция в щаба на 2-ра армия, участва в боевете при Одрин. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 11-а пехотна сборна дивизия.
През 1913 – 1914 е началник на секция в Щаба на армията.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 4-a пехотна преславска дивизия (1915 – 1916), командир на 26-и пехотен пернишки полк (1916), началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917), командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия и началник на 10-а пехотна дивизия[2].
След войната, през 1919 г. преминава в запаса.[2] През 1923 година основава най-масовата ранна фашистка организация в България Съюз „Българска родна защита“.[3] От 1936 г. Иван Шкойнов е председател на настоятелството на Дружеството на запасните офицери.
Генерал-майор Иван Шкойнов умира съвсем нелепо при трамвайна злополука на 11 март 1941 г. в София, точно 10 дни след присъединяването на България към Тристранния пакт, чрез който страната ни се включва във Втората световна война.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1895)
- Поручик (1899)
- Капитан (1904)
- Майор (18 май 1909)
- Подполковник (18 май 1913)
- Полковник (14 август 1916)
- Генерал-майор (14 юли 1919)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
- Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 118.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 142
- Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура
- Генерал-майори от Царство България
- Шестнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Св. Александър“ IV степен
- Носители на орден „За заслуга“
- Български фашисти
- Родени в Габрово
- Починали в София