Ивица Олич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Croatia.svg Ивица Олич
Krasnodar-Wolfsburg (3).jpg
Лична информация
Роден 14 септември 1979 г. (39 г.)
Давор, Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия
Ръст 1, 83 m
Пост втори нападател
Настоящ отбор
Отбор Flag of Croatia.svg Хърватия (помощник-треньор)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1996–1998
1998–1999
1999–2001
2001–2002
2002–2003
2003–2007
2007–2009
2009–2012
2012–2014
2015–2016
2016–2017
Общо:
Flag of Croatia.svg Марсония
Flag of Germany.svg Херта Берлин
Flag of Croatia.svg Марсония
Flag of Croatia.svg НК Загреб
Flag of Croatia.svg Динамо Загреб
Flag of Russia.svg ЦСКА Москва
Flag of Germany.svg Хамбургер
Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
Flag of Germany.svg Волфсбург
Flag of Germany.svg Хамбургер
Flag of Germany.svg Мюнхен 1860
42
2
42
28
27
78
70
55
78
19
21
506
(17)
(0)
(21)
(21)
(16)
(35)
(26)
(13)
(28)
(2)
(5)
(197)
Национален отбор²
2002–2016Flag of Croatia.svg Хърватия104(20)
Треньор
2017–Flag of Croatia.svg Хърватия (помощник)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 15 септември 2012.
2. Информацията е актуална към 19 април 2012.
Ивица Олич в Общомедия

Ивица Олич (на хърватски: Ivica Olić) е хърватски футболист, играч на Хамбургер ШФ. Роден е на 14 септември 1979 г. в село Давор, недалеч от Славонски брод, Хърватия. Играл за ЦСКА Москва, Байерн Мюнхен и Волфсбург.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като професионалист в отбора на НК Марсония от Славонски Брод. За 2 сезона в Марсония става звездата на отбора и е взет на проби от гранда ФК Интер[1]. Италианците искат да го задържат, но Олич решава да приеме офертата на отбора от Първа Бундеслига Херта БШК Берлин, за да получава повече шанс за изява. Олич не успява да се наложи и се завръща в родния си клуб. Вкарва 21 гола в 42 мача, което прави 0,5 гола на мач. След добри изяви Олич преминава в НК Загреб. С този отбор става шампион през сезон 2001/2002, както и голмайстор на Хърватия с 21 гола. След звездното си представяне през този сезон, Ивица е повикан в националният отбор на Хърватия и участва на Мондиал 2002. Веднага след това преминава в Динамо (Загреб) и отново става шампион и голмайстор на шампионата, този път с 16 попадения. След 2 поредни голмайсторски сезона интересът към Ивица от европейските грандове се засилва.

ЦСКА Москва[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. е закупен от ЦСКА Москва, като пренебрегва оферти от Ювентус и Борусия Дортмунд. На 22 юли 2003 Ивица подписва 4-годишен договор. Вкарва 7 попадения в 10 мача и бързо става любимец на феновете. Участва на Евро 2004. През 2004 вкарва 9 попадения в 24 срещи. По толкова имат и конкурентите му в нападението на „армейците“ – Дмитрий Кириченко и Вагнер Лав. През 2005 е в основата на успеха на ЦСКА в купата на УЕФА. Участва на Мондиал 2006, като е единственият футболист на ЦСКА Москва, участвал на това световно. Олич постепенно губи мястото си в отбора след конфликт с Валери Газаев и след все по-силните изяви на новото попълнение Жо. След силни игри в Шампионската лига е забелязан от немския Хамбургер (след като отбелязва гол в сблъсъка между двата отбора) и през 2007 е закупен за 2 млн евро.

С този отбор печели три пъти шампионската титла на Русия (2003, 2005, 2006), Купата на УЕФА (2005), Купата на Русия (2004/2005, 2005/2006) и Суперкупата на Русия (2004, 2006).

Хамбургер[редактиране | редактиране на кода]

През зимната пауза на сезон 2006/2007 Олич преминава в отбора на Хамбургер срещу 2 милиона евро. Дебютира срещу Енерги Котбус. Отборът му финишира седми и играе в турнира Интертото.

В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата през сезон 2007/2008 на 20 октомври 2007 г. (4:1) става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. „чист“ или „немски“ хеттрик в Бундеслигата – три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележи гол между първия и третия. Със своите общо 14 гола става голмайстор на отбора за сезона. Към хърватинът проявяват интерес Ювентус и ФК Валенсия. Олич решава да не поднови договора си с Хамбургер и да пробва късмета си другаде. В последния си мач за тима носи фланелка на която пише: „Благодаря ви, фенове“.

Байерн Мюнхен[редактиране | редактиране на кода]

Ивица в Байерн.

Ивица преминава в Байерн Мюнхен със свободен трансфер. Първоначално е купен за резерва на Марио Гомес, но Ивица успява да измести от титулярното място германският национал. В 1/4 финал от Шампионската лига той вкарва победният гол за тима си срещу Манчестър Юнайтед. На полуфиналната среща-реванш Ивица вкарва хеттрик срещу Олимпик Лион и става един от главните „виновници“ Байерн да е за първи път на финал от 2001 насам. През първия си сезон в Байерн вкарва 17 попадения във всички турнири. Най-често си партнира в атака с младата надежда Томас Мюлер. В началото на 2010/11 се контузва тежко и пропуска целия сезон.[2] Въпреки това, през април 2011 ръководството на Байерн обявява, че ще разчита на футболиста през следващия сезон.[3] На 13 май 2011 хърватинът подновява тренировки.[4] На 29 юни за първи път от 8 месеца тренира на пълни обороти.[5] През юли 2011 е пред завръщане в ЦСКА Москва, след като ръководството преговаря с играча за договор.[6] Все пак това се оказва само слух и Олич остава в Байерн. Първия си гол за 2011/12 вкарва на бившия си тим Хамбургер. След мача става ясно, че Ивица ще е аут от терените 2 месеца. За първи път след тази травма Ивица попада в групата на Байерн на 15 октомври за срещата с Херта. В края на октомври той заявява, че може да напусне Байерн[7]. Интерес към него проявява Виляреал.[8] На 4 февруари 2012 вкарва гол на бившия си тим Хамбургер. Последният му мач за Байерн е финалът на шампионската лига срещу Челси, в който при дузпите Олич пропуска

Волфсбург[редактиране | редактиране на кода]

От сезон 2012/13 играе за Волфсбург. В началото е използван предимно като крило, тъй като отборът играе в схема 4-5-1 с холандският голаджия Бас Дост като централен нападател. Хърватинът вкарва първия си гол за „вълците“ срещу Гройтер Фюрт на 22 септември 2012. Нападателят не вкарва много често, но в началото на 2013 отбелязва за купата на страната срещу Кикерс Офенбах, а на 9 март 2013 вкарва 2 гола на Фрайбург, единият от които със задна ножица.[9] Към края на сезона Олич подобрява показателите си и вкарва общо 9 попадения. През сезон 2013/14 продължава да е титуляр. На 21 септември 2013 вкарва 2 гола на Хофенхайм, а „Вълците“ побеждават с 2-1.[10] Олич изживява втора младост и отбелязва 14 попадения през сезона. На 24 април 2014 г. преподписва за още 2 години. В първия полусезон на 2014/15 отбелязва 5 гола в 14 срещи.

Отново в Хамбургер[редактиране | редактиране на кода]

На 30 януари 2015 подписва договор за година и половина с Хамбургер.[11]

Национален тим[редактиране | редактиране на кода]

С Хърватия участва на две Световни (2002, 2 мача, 1 гол и 2006, 2 мача) и едно Европейско (2004, 3 мача) първенство. През септември 2006 заедно със съотборниците си Бошко Балабан и Дарио Сърна е изваден от отбора за европейската квалификация с Русия и глобен с около 5000 евро, защото напускат лагера на отбора в Словения, за да посетят нощен клуб в Загреб.[12] Избран е за играч на мача срещу Англия на Уембли (2:3), в който вкарва един от головете. Има 13 гола в 68 мача за Хърватия. Участва на Мондиал 2002, Евро 2004, Мондиал 2006 и Евро 2008. На 11 ноември 2011 вкарва гол във втората минута на Турция в плейоф за Евро 2012. На 22 март 2013, след повече от година голова суша, Олич вкарва за „шахматистите“ срещу Сърбия.

През 2016 г. обявява, че приключва кариерата си в националния отбор.[13]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Олич с екипа на Хамбургер.
Клуб Сезон Шампионат Купа Евротурнири За всички турнири
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Маове Голове
Марсония 1996/97 ? ? ? ? 0 0 ? ?
1997–98 ? ? ? ? 0 0 ? ?
Общо 42 17 ? ? 0 0 ? ?
Херта Берлин 1998–99 2 0 1 0 0 0 3 0
1999–00 0 0 ? ? 0 0 ? ?
Общо 2 0 ? ? 0 0 ? ?
Марсония 1999–00 13 4 ? ? 0 0 ? ?
2000–01 29 17 ? ? 0 0 ? ?
Общо 42 21 ? ? 0 0 ? ?
НК Загреб 2001–02 29 21 ? ? 0 0 ? ?
Общо 29 21 ? ? 0 0 ? ?
Динамо Загреб 2002–03 27 16 ? ? 4 3 ? ?
Общо 27 16 ? ? 4 3 ? ?
ЦСКА Москва 2003 10 7 2 1 0 0 12 8
2004 24 9 3 1 10 0 37 10
2005 20 10 5 1 0 0 25 11
2006 24 9 5 2 6 1 35 12
Общо 78 35 15 5 16 1 166 44
Хамбургер ШФ 2006–07 15 5 0 0 0 0 15 5
2007–08 32 14 4 2 10 2 46 18
2008–09 31 10 5 6 14 9 50 25
Общо 78 29 9 8 24 11 111 48
Байерн Мюнхен 2009–10 29 11 2 1 10 7 40 19
2010–11 6 0 1 0 2 0 9 0
2011–12 20 2 4 0 5 2 29 4
Общо 55 13 7 1 17 9 78 23
Волфсбург 2012–13 39 9 4 4 0 0 36 13
2013–14 31 14 5 1 0 0 36 15
2014–15 14 5 1 0 5 1 20 5
Общо 84 28 10 5 5 1 99 34
За цялата кариера 410 173 40 18 61 24 512 215

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Байерн
  • Шампион на Германия – 2010
  • Носител на купата на Германия – 2010
  • Носител на Суперкупата на Германия – 2010
  • Финалист в Шампионската лига – 2010
Хамбургер
ЦСКА Москва
НК Загреб
  • 1х Шампион на Хърватия: 2002
  • 1х Голмайстор на шампионата: 2002 с 21 гола
Динамо Загреб
  • 1х Шампион на Хърватия: 2003
  • 1х Голмайстор на шампионата: 2003 с 16 гола

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Олич печели три от шампионските си титли в рамките на само 17 месеца: Първата е с НК Загреб през май 2002, следващата с Динамо Загреб през май 2003 и третата с ЦСКА Москва пет месеца по-късно (Шампионатът на Русия се играе в рамките на една календарна година).
  • Вкарва единствения гол в квалификацията за Евро 2004 Хърватия – България, с който класира хърватите на второ място в групата и ги праща на бараж.
  • Олич остава завинаги верен на своя роден клуб „НК Прошавац“. Той финансира с лични средства изграждането на нова клубна база.

Източници[редактиране | редактиране на кода]