Ивичест чакал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивичест чакал
Side-striped Jackal.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
род:Кучета (Canis)
вид:Ивичест чакал (C. adustus)
Научно наименование
Sundevall, 1847 г.
Разпространение
Side-striped Jackal area.png
Ивичест чакал в Общомедия
редактиране

Ивичест чакал (Canis adustus) е хищен бозайник от семейството на Кучетата.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

На външен вид ивичестия чакал много прилича на черногръбия. Той обаче има по-широка и по-къса муцуна от него. По протежение на двете страни на тялото преминават светли ивици, които са причината видът да бъде наречен така. Гърбът му е сиво-кафяв, опашката е тъмна с бял край. Мъжките са по-едри от женските.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестия чакал е разпространен повсеместно в Централна и Южна Африка. Той предпочита гористи райони и открити савани в близост до населени места. В местообитанията на ивичестия чакал се срещат и другите два вида чакали – Златист и Черногръб.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

В менюто на ивичестия чакал се включват плодове, дребни бозайници и насекоми. Най-едрата плячка за него представляват зайците. За разлика от другите чакали ивичестия не се храни с мърша. С нея се храни много рядко. Той предпочита да улови живи насекоми или животинки. Ивичестият чакал е нощно животно.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителния сезон зависи от географското разпространение. Продължителността на бременността е 57 – 70 дни, раждат по 3 – 4 малки. Те се раждат по време на дъждовния сезон – в Южна Африка в периода август до януари, в Централа Африка от юни до юли.

Леговищата на чакалите са в стари термитници или самката сама си изкопава гнездо. След раждането мъжкия носи храна на кърмещата майка. Кърменето продължава 8 – 10 седмици след което майката напуска гнездото и ловува съвместно с мъжкия. Двамата носят на своите малки част от плячката. В случай на опасност майката мести гнездото на друго място. Половата зрялост настъпва на 6 – 8 месец, а на 11 месечна възраст младите напускат котилото и своите родители. Продължителността на живота при ивичестия чакал на свобода е около 12 години.

Ивичестите чакали са моногамни и живеят по двойки. Всяка двойка обитава широк ловен ареал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Canis adustus (Sundevall, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.