Ивичест чакал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ивичест чакал
Side-striped Jackal.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Canis Кучета
вид: Canis adustus Ивичест чакал
Научно наименование
Уикивидове Canis adustus
Sundevall, 1847[2][3]
Разпространение
Side-striped Jackal area.png
ивичест чакал в Общомедия

Ивичест чакал (Canis adustus) е хищен бозайник от семейството на Кучетата.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

На външен вид ивичестия чакал много прилича на черногръбия. Той обаче има по-широка и по-къса муцуна от него. По протежение на двете страни на тялото преминават светли ивици, които са причината видът да бъде наречен така. Гърбът му е сиво-кафяв, опашката е тъмна с бял край. Мъжките са по-едри от женските.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестия чакал е разпространен повсеместно в Централна и Южна Африка. Той предпочита гористи райони и открити савани в близост до населени места. В местообитанията на ивичестия чакал се срещат и другите два вида чакали - Златист и Черногръб.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

В менюто на ивичестия чакал се включват плодове, дребни бозайници и насекоми. Най-едрата плячка за него представляват зайците. За разлика от другите чакали ивичестия не се храни с мърша. С нея се храни много рядко. Той предпочита да улови живи насекоми или животинки. Ивичестият чакал е нощно животно.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителния сезон зависи от географското разпространение. Продължителността на бременността е 57 - 70 дни, раждат по 3 - 4 малки. Те се раждат по време на дъждовния сезон - в Южна Африка в периода август до януари, в Централа Африка от юни до юли.

Леговищата на чакалите са в стари термитници или самката сама си изкопава гнездо. След раждането мъжкия носи храна на кърмещата майка. Кърменето продължава 8 - 10 седмици след което майката напуска гнездото и ловува съвместно с мъжкия. Двамата носят на своите малки част от плячката. В случай на опасност майката мести гнездото на друго място. Половата зрялост настъпва на 6 - 8 месец, а на 11 месечна възраст младите напускат котилото и своите родители. Продължителността на живота при ивичестия чакал на свобода е около 12 години.

Ивичестите чакали са моногамни и живеят по двойки. Всяка двойка обитава широк ловен ареал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Atkinson RPD & Loveridge AJ. Canis adustus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 31 август 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 19 септември 2013
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.