Иво Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иво Георгиев
Лична информация
Прякор Иво гола
Роден Иво Георгиев Георгиев
12 май 1972 г. (48 г.)
София, България България
Ръст 183 см
Пост Нападател
Награди
Голмайстор в „А“ футболна групаFootball.svg
Юношески отбори
1982 – 1989Flag of Bulgaria.svg Академик (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990 – 1993
1993
1994 – 1995
1995 – 1996
1996 – 1997
1997
1998
1998 – 1999
1999 – 2000
2000
2001
2002
Общо:
Flag of Hungary.svg Дебрецен
Flag of Hungary.svg Дорог Баняс
Flag of Bulgaria.svg Корабостроител
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Вн)
Швейцария Аарау
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Вн)
Flag of Germany.svg Валдхов
Швейцария Аарау
Flag of Bulgaria.svg Добруджа
Flag of Hungary.svg Хонвед
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Враца)
68
12
42
29
28
0
13
7
10
3
17
8
259
(36)
(1)
(38)
(21)
(3)
(0)
(6)
(0)
(2)
(1)
(4)
(2)
(138)
Национален отбор
1996Flag of Bulgaria.svg България2(2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Иво Георгиев Георгиев (роден на 12 май 1972 г.) e български футболист, нападател. Играе в редица отбори от България и чужбина. Голмайстор на „А“ група със Спартак (Варна) през сезон 1995/96, когато бележи 21 гола. Част от състава на националния отбор за Евро'96 в Англия, но не записва игрови минути по време на шампионата.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев израства в школата Академик (София). В края на 1989 г. майка му, която е бивша акробатка, е изпратена в Унгария да обучава студенти в Дебрецен, а той заминава с нея. След пробен период през 1990 г. става футболист на Дебрецен ВШК.[1] Играе три сезона за клуба. През лятото на 1993 г. преминава в друг местен клуб – Дорог Баняс, където остава няколко месеца.

В началото на 1994 г. Георгиев се завръща в България и подписва договор с втородивизионния Корабостроител (Русе). Дебютира официално на 26 февруари 1994 г. при домакинска победа с 1:0 срещу Доростол (Силистра).[2] До края на сезон 1993/94 изиграва 12 мача, в които бележи 12 гола в Северната „Б“ група.[3] Запазва головата си форма и през следващия сезон 1994/95, когато става голмайстор на „Б“ група с 26 попадения в 30 мача.[4]

През лятото на 1995 г. Георгиев става футболист на Славия (София), но дни по-късно треньорът на „белите“ Стоян Коцев се отказва от услугите му. Поради това нападателят преминава в Спартак (Варна). Бързо се утвърждава като основен реализатор на „соколите“. На 14 октомври 1995 г. бележи 6 попадения за победата с 8:1 срещу Спартак (Пловдив), като по този начин дели своеобразния рекорд за най-много голове в един мач от „А“ група заедно с Петър Михайлов, Тодор Праматаров и Цветан Генков. По време на сезон 1995/96 вкарва общо 21 гола и завършва като №1 в листата на стрелците.[5] През лятото на 1996 г. играе за Спартак в турнира Интертото, след което е продаден на елитния швейцарски Аарау за сумата от 550 000 долара.

През ноември 1997 г. Георгиев преминава в Левски (София), но записва само два мача за отбора в турнира за купата. В началото на 1998 г. се завръща в Спартак (Варна). През пролетния дял на сезон 1997/98 изиграва 13 мача в „А“ група и бележи 6 гола.

През лятото на 1998 г. преминава в германския третодивизионен Валдхоф Манхайм. Изиграва обаче само 7 мача за отбора, тъй като по време на сезона претърпява счупване на крак и отсъства 6 месеца от терените.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]