Иво Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иво Папазов
български кларинетист
Роден

Етносцигани в България
Музикална кариера
Стилсватбарска музика, циганска музика
Инструментикларинет
Активностот 1974 г.
ЛейбълБалкантон

Уебсайт

Иво Митков Папазов, известен и с рожденото си име Ибряма,[1] е български кларинетист, една от водещите фигури на сватбарската музика.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иво Папазов е роден на 16 февруари 1952 година в Кърджали в турско-мюсюлманско семейство на потомствени професионални зурнаджии и кларинетисти.[2] Започва да свири още от дете, заедно с баща си, натрупвайки голям опит в свиренето по сватби из Тракия, при което развива собствен репертоар и характерен стил.[2] Учи за кратко в Строителния техникум в Кърджали, но напуска училище, за да работи като музикант.

Първия си оркестър Папазов формира през 1974 година, но известен става с оркестър „Тракия“, основан през 1978 година. През този период той придобива огромна известност сред публиката и множество последователи сред музикантите, поставяйки началото на едно от двете течения в кларинетното свирене в сватбарската музика (другото е повлияно основно от Младен Малаков).[2]

По време на т. нар. „Възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си.

Както и цялото направление на сватбарската музика Иво Папазов задълго остава игнориран от официалната музикална индустрия на комунистическия режим. Докато любителски записи на негови концертни изпълнения се записват на касети и се разпространяват в многохилядни тиражи, държавната звукозаписна компания „Балкантон“ издава едва в края на 80-те години няколко грамофонни плочи с негови изпълнения, при това на предварително обработена и аранжирана от казионни композитори музика.[2]

В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна, циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен „Пътуването на Орфей“.[3] За международната музикална общественост го открива Джо Бойд. Става международно известен с виртуозността, с която превръща сватбарската музика в джаз-феномен. След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

От края на 1980-те години живее в Богомилово.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС[4] и я посвещава на сънародниците си.[5] През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

Свръхестествен гений на кларинета.

Вестник „Индипендънт“[6]

Избран е за доктор хонорис кауза на СВУБИТ (21 декември 2005 г.)[7].

През 2005 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Стара Загора.[8]

През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране със статуетка, плакет 100 години от рождението на Борис Машалов от наследниците му и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова от наследниците.[9]

През 2022 г. е носител на голямата награда на 22-ро издание на международния фестивал за world и електронна музика WOMEX.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

С оркестър „Тракия“[редактиране | редактиране на кода]

  • „Orpheus Ascending“ (1989)
  • „Balkanology“ (1991)
  • „Панаир / Fairground“ (2003)
  • „Каварненски буенек“ (2006)

Самостоятелни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иво Папазов е роден като Ибрям Хапазов, но е принудително преименуван от комунистическия режим.
  2. а б в г д Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 498 – 500.
  3. „Иво Папазов – Ибряма става на 60 години“, в. „Дневник“, 16 февруари 2012 г.
  4. „Иво Папазов е №1, реши публиката на Би Би Си“, Vesti.bg, 7 март 2005 г.
  5. Garth Cartwright, Статия за Папазов от Радио3 на Би Би Си ((en))
  6. Michael Church, „Album: Ivo Papasov, Dance of the Falcon (World Village)“, „Independent“, 10 август 2008 ((en))
  7. Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
  8. „Иво Папазов – Ибряма става на 60 години“, в. „Дневник“, 16 февруари 2012 г.
  9. „Наградиха Иво Папазов за цялостен принос“, в. „Старозагорски новини“, 1 декември 2015 г.
  10. „Иво Папазов-Ибряма представя „Танцът на Сокола“, Dir.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]