Иво Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иво Папазов
Иво Папазов през 2014 г.
Иво Папазов през 2014 г.
Информация
Псевдоним Ибряма
Роден
Ибрям Хапазов
Стил фолклор, джаз
Свързани изпълнители Оркестър „Тракия“, Димитър Лавчев, Йълдъз Ибрахимова
Уебсайт papasov.com

Иво Папазов, по прякор Ибряма, е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти) от цигански произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва да свири още от дете. Учи в Строителния техникум в Кърджали. Първия си оркестър формира през 1974 г., но известен става с оркестър „Тракия“, основан през 1978 г. По време на т.нар. „Възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен.

В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна и циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен „Пътуването на Орфей“.[1]

След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

За международната музикална общественост го открива Джо Бойд.

От края на 1980-те години живее в Богомилово.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС[2] и я посвещава на сънародниците си.[3] През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

Свръхестествен гений на кларинета.

— Вестник „Индипендънт“[4]

Избран е за доктор хонорис кауза на СВУБИТ (21 декември 2005 г.)[5].

През 2005 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Стара Загора.[6]

През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране със статуетка, плакет 100 години от рождението на Борис Машалов от наследниците му и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова от наследниците.[7]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

С оркестър „Тракия“[редактиране | редактиране на кода]

  • „Orpheus Ascending“ (1989)
  • „Balkanology“ (1991)
  • „Панаир / Fairground“ (2003)
  • „Каварненски буенек“ (2006)

Самостоятелни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Together Again: Legends of Bulgarian Wedding Music“ (2005), с Юри Юнаков, Салиф Али и Нешко Нешев
  • „Танцът на Сокола“ (2008)[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]