Иво Христов (журналист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иво Христов.
| Иво Христов | |
|---|---|
| български журналист | |
| Роден |
8 октомври 1970 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Период | 2000 – |
| Жанрове | биография, есе |
| Известни творби | Митеран: Между Волтер и Русо (2000) |
Иво Христов Петков е български журналист, преводач и публицист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул в семейството на Христо Петков Христов и Любка Христова. Баща му е кадрови офицер във военното разузнаване РУМНО, а в момента, когато се ражда синът му Иво, той е на работа в Генералното консулство на НРБ в Истанбул като вицеконсул, отговарящ по културните въпроси.[2]
През декември 1984 г. Христо Христов е изпратен в Посолството на НРБ в Белгия като съветник по политическите въпроси. Така синът му завършва средното си образование в „Атене Роаял“ в Брюксел. Иво Христов завършва висше юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[3]
Преводач на множество романи на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Андре Жид, Филип Джиан, Тонино Бенакиста. Стипендиант на Института „Франсоа Митеран“.[3]
Журналист в RFI–България и сп. „Europe Magazine“, издавано в Париж (2000 – 2001).[4]
Автор на политическата биография на Франсоа Митеран, издадена на български език през 2000 г.
През 2001 – 2002 г. е редактор на предаването „Наблюдател“ с Тома Томов по НТВ.
От 2002 г. е заместник-изпълнителен директор, а от 2003 г. – изпълнителен директор на телевизия ВВТ.[4] Водещ на „Малки истории“ по БНТ от 2012 г.
Автор в списание „L'Europeo“, вестник „Сега“ и списание „Тема“, кореспондент на Courrier des Balkans за България. Създател на сдружение „Солидарна България“ с едноименната фейсбук група.[3]
Редактор в списанието за политически анализи „A-specto“ (2014).[5][6]
През 2016 г. ръководи политическата и комуникационната стратегия на кампанията на Румен Радев за президент. От януари 2017 г. е началник на кабинета на президента Румен Радев.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Авторски
- Митеран: Между Волтер и Русо, София: Слънце, 2000, 349 с.
- Преводи
- Фалшификаторите от Андре Жид, София: Петриков, 1997
- Ликувания към небето от Ян Моакс, София: Панорама, 1998
- Животът на моя баща от Елизабет Мазев, София: Панорама, 1999
- Обещанието на зората от Ромен Гари, София: Весела Люцканова, 1999, 264 с. ISBN 954-8453-32-0
- Светът след дъжда от Ив Берже, София: Нов Златорогь, 2000 ISBN 954-492-067-6
- Някой друг от Тонино Бенакиста, София: Пулсио, 2005, 284 с. ISBN 954-9490-02-5
- Проклета въртележка от Филип Джиан, София: Колибри, 2005, 385 с. ISBN 954-529-406-X
- Терзанията на цар Соломон от Ромен Гари, София: Весела Люцканова, 2006, 286 с. ISBN 954-311-044-1
- Как оглупях от Мартен Паж, София: Пулсио, 2006, 150 с. ISBN 954-9490-13-0
- Моите звезди от Клаудия Кардинале, София: Колибри, 2007, 208 с. ISBN 978-954-529-538-6
- Европа от Ромен Гари, София: Панорама плюс, 2008 ISBN 978-954-8598-15-6
- Магазин за самоубийци от Жан Тьоле, София: Рива, 2010, 120 с. ISBN 978-954-320-331-4
- Малавита от Тонино Бенакиста, София: Пулсио, 2011, 340 с. ISBN 978-954-9490-36-7
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Поправка на техническа грешка в Указ № 62 на президента на Републиката от 25 януари 2017 г. (ДВ, бр. 11 от 2017 г.)
- ↑ Антон Тодоров, „Синът на кадрови офицер от РУМНО и внук на шумкари оглавява кабинета на Румен Радев“, faktor.bg, 19 декември 2016 г.
- ↑ а б в „Иво Христов: Нужен е тотален рестарт“, интервю на Райко Байчев, в. „Стандарт“, 3 ноември 2013.
- ↑ а б „Иво Христов е новият изпълнителен директор на ВВТ“, в. „Дневник“, 27 юли 2003.
- ↑ „Петър Волгин: Тръгнеш ли да се занимаваш с политика, не ти остава много време за мислене“, интервю на Паола Хюсеин с Петър Волгин, в. „24 часа“, 6 март 2014.
- ↑ Калина Андролова, „a-specto - списание за смелите“ Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine., bulgarski.pogled.info, 17 март 2014.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Блог на Иво Христов
- „Изгубени в прехода“
- „10-и ноември и поколението дезертьор“
- „Сам ли си сред свои“, в. „Труд“, 27 март 2013
- „1968: Голямото междучасие на Историята“, сп. „L'Europeo“
- „Иво Христов, социолог, и Иво Христов, журналист: Олигархията срещу гражданите - 1:1“, в. „24 часа“, разговор на Мила Гешакова, 10 април 2013
- „Иво Христов: Хуморът е авариен изход, но и могъщо оръжие срещу злото“, интервю на Мира Баджева, сп. „Жената днес“
- Изненадата 3-ти март
- Солидарна България