Ивреа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивреа
Ivrea
Старият мост и реката Дора Балтеа
Старият мост и реката Дора Балтеа
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 30.19 km²
Надм. височина 253 m
Население 23.442 души (1.1.2019)
0,776 души/km²
Кмет Стефано Сертоли (Дясноцентристка коалиция) от 25.6.2018 г.
Основаване 100 г. пр. н. е.
Покровител Свети Савин
Пощенски код 10015
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.ivrea.to.it
Ивреа в Общомедия
Ивреа, индустриален град на 20 век
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Фабрика на Оливети
Фабрика на Оливети
В регистъра Ivrea, industrial city of the 20th century
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Италия Италия
Тип културно наследство
Критерии iv
Вписване 2018 (42-ра сесия(Неизвестна сесия)
Координати 45°27′27″ с. ш. 7°52′09″ и. д. / 45.4575° с. ш. 7.869167° и. д.
Ивреа, индустриален град на 20 век в Общомедия

Ивреа (на италиански: Ivrea, Ivréa на пиемонтски език, Ivreja на канавезски диалект) е град и община в Северна Италия, регион Пиемонт, Метрополен град Торино. Разположен е на 253 m надморска височина. Населението на града е 23 442 жители, от които 2115 са чужди граждани (към 1 януари 2019 г.).[1]

Известен е с Историческия си карнавал и неговите портокалени битки.

Ивреа е родното място на пишещите машини Оливети. Инженерите на Оливети създават първия персонален компютър в света – „Програма 101“.

От 1 юли 2018 г, благодарение на индустриалната си архитектура от времето на Оливети, е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство в ролята си на „Индустриален град на 20 век“.

В Ивреа се провеждат международни и национални състезания по кану каяк.

Градът се намира в подножието на мореновия хълм La Serra di Ivrea, най-голямото мореново образование в Европа от епохата на Неозоя.

През Ивреа преминава поклонническият път „Виа Франчиджена“ (Via Francigena).

Съдържание

География, население и административно делене[редактиране | редактиране на кода]

Ивреа е задължителна пресечна точка за желаещите да достигнат до автономната област Вале д'Аоста от основните градове на Северна Италия.

Градът се намира на 45 км от Торино, на 102 км от Милано и на 141 км от Генуа.

Считан за столица на Канавезе (Canavese) – исторически и географски район на Пиемонт, Ивреа се намира в центъра на област, образувана от голям плейстоценски ледник. След оттеглянето му, след последното заледяване ок. 9700 г. пр. Хр., ледникът дава началото на област богата на многобройни моренови езера, които все още заобикалят града: езерото Сирио (Lago Sirio), езерото Свети Михаил (Lago San Michele), езерото Пистоно (Lago Pistono) в градчето Монталто Дора, Черното езерото (Lago Nero) – между градчето Монталто Дора и градчето Боргофранко д'Ивреа, и езерото Кампаня (Lago di Campagna) в село Кашинете д'Ивреа. Към тях се прибавят и езерото Кандия (Lago di Candia) близо до село Кандия Канавезе, както и езерото Вивероне (Lago di Viverone) в провинция Биела.

Географският район около Ивреа се характеризира с мореновия хълм „Ла Сера“ (La Serra d'Ivrea) от епохата на Неозоя, най-голямото мореново образование в Европа, част от т. нар. „Моренов амфитеатър на Ивреа“. Хълмът е разположен в почти права линия в продължение на повече от 25 км в Паданската равнина от село Андрате до градчето Каваляпровинция Биела) и определя северната граница на Канавезе, а западната се определя от най-стария национален парк в Италия – Гран Парадизо (Gran Paradiso).[2]

През града тече реката Дора Балтеа (Dora Baltea), приток на най-голямата река в Италия – По.

През 1468 г., по волята на Йоланда Френска, е построен Каналът на Ивреа (Il Naviglio di Ivrea), служещ за напояване на оризищата в провинция Верчели и за връзка по вода между Ивреа и Верчели.

Административно делене[редактиране | редактиране на кода]

Градът има 2 подразделения (frazioni): Торе Балфредо (Torre Balfredo) и Сан Бернардо д'Ивреа (San Bernardo d'Ivrea).

Ивреа има следните местности (località): Кантон Стимоцо (Canton Stimozzo), Джилио (Gillio), Ла Роса (La Rossa), Мейна (Meina), Морети (Moretti), Паризе (Parise), район Кампасо (Regione Campasso).

Ивреа е разделен на 26 квартала и района: Сан Грато (San Grato), Кантон Веско (Canton Vesco), Кантон Виня (Canton Vigna), Ла Сака (La Sacca), Белависта (Bellavista), ул. Миниере-ул. Йервис (Via Miniere-Via Jervis), зона Порта Торино-Жп гара-Автобусна гара-ул. Дора Балтеа (Porta Torino-Stazione-Movicentro-via Dora Baltea), Боргето (Borghetto), Исторически център (Centro Storico), Крист (Crist), Порта Аоста-Сант'Антонио (Porta Aosta-Sant'Antonio), Сан Пиетро Мартире (San Pietro Martire), ул. Сант'Улдерико (Via Sant'Ulderico), езеро Сирио (Lago Sirio), Прафаджоло (Prafagiolo), Кантон Габриел (Canton Gabriel), езеро Сан Микеле (Lago San Michele), Монтодо-Монте дела Гуардиа (Montodo-Monte della Guardia), Порта Верчели (Porta Vercelli), Сан Лоренцо (San Lorenzo), Ла Фиорана (La Fiorana), Сан Джовани (San Giovanni), Кантон Джилио (Canton Gillio), Ла Форначе (La Fornace), Торе Балфредо (Torre Balfredo), Сан Бернардо (San Bernardo).

Градът граничи със следните 13 общини: Банкете, Салерано Канавезе, Павоне Канавезе, Фиорано Канавезе, Кашинете д'Ивреа, Монталто Дора, Киаверано, Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Романо Канавезе, Страмбино и Вестиние.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града към 31 декември 2018 г. е 23 442 души, с 195 души по-малко спрямо същата дата предходната година.

Към 1 януари 2019 г. в града живеят 2115 чуждестранни граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 382 души, на Мароко – 152 души, на Китай – 78 души и на Албания – 66 души. В Ивреа живеят и 19 български граждани.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Древното име на Ивреа произлиза от келтските народи, които обитават района преди римското нашествие, което цели осигуряването на контрола на предпланинския регион и следователно контрола над алпийските проходи. В опита си да завладеят територията римляните претърпяват първото си тежко поражение, което е свидетелство за силата на местното келтско племе на саласите.

След няколко опита римляните основават колонията Епоредия (на латински: Eporedia) през 100 г. пр. н. е. за защита на търговските пътища през северната част на Италия в Алпите. Епоредия става важен център на търговията и услугите от римско време, за което говорят редица археологически останки, сред които и Амфитеатърът.

Името „Епоредия“ произлиза от епо (кон) и реда (каруца), и подчертава връзката на този древен град с конете, която съществува и до днес: по време на патронния празник на града, посветен на Свети Савин (San Savino), честван на 7 юли, се провежда голям панаир на коне, а и през 21 век жителите на града се наричат „епоредиезци“, а не „ивреитяни“. В последствие името на града става Yporeia, след това – Ivreia и най-накрая – Ivrea. В Средновековните документи се среща и с названията Castrum Evriae, Eborgia, Yporegia.

През 451 г. е споменат за пръв път епископ на Ивреа: Евлогий, който се подписва на Събора в Милано.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Ивреа играе важна роля след падането на Западната Римска империя и последвалите варварски нашествия.

През 6 – 7 век е столица на Херцогство Ивреа (Ducato di Ivrea), част от Лангобардското кралство. В херцогството влизат епархиите на Ивреа и на Верчели.

През 754 г. Франският крал Пипин III Късият побеждава близо до Ивреа лангобардския крал Айзтулф.

От 800 г. Ивреа е част от Франкската империя, доминираща голяма част от Пиемонт, вкл. и Канавезе. На 24 юни 801 г. в града идва лично Карл Велики. През 825 г. неговият наследник – Лудвиг Благочестиви основава в Ивреа studium (университет) и го поверява на епископа.

С края на Каролингския период Гуидо Сполетски основава Марката на Ивреа и я дава на приближения си Анскар I (888 г.), който поставя началото на династията на Анскаридите. Тя по-късно е наречена „Дом Бургундия-Ивреа“ и дава като маркграфове на Ивреа трима крале на Италия: Беренгар II, неговия син Адалберт II и неговия племенник Ардуин.

Ардуин от Ивреа

В началото на 11 век историята на Ивреа е доминирана от две легендарни фигури: Вармонд Арборийски (Warmondo Arborio) и Ардуин от Помбия (Arduino di Pombia). Вармонд е назначен за епископ на Ивреа през 969 г. от император Ото II и през целия епископски период до 1010 г. допринася за културния, религиозния и художествения растеж на града. Ардуин става маркграф на Ивреа през 989 г. и е символ на свободата и независимостта от чуждия император. През 1002 г. е коронясан за първи (местен) крал на Италия. Контрастите му с епископ Вармонд са добре известни и той често го прогонва от седалището му.

След смъртта на Ардуин през 1015 г. Марката на Ивреа е разпусната от Императора. Наследници на Ардуин остават във владение на Ивреа, като са свързани с Маркграфа на Торино, и провеждат открита политика на противопоставяне на чуждите императорски сили.

През 1026 г. Ивреа е завладян от император Конрад II Франконски, крал на Италия.

За контрола върху Ивреа се борят наследниците на Ардуин, епископите-графове и Комуната, създадена през 11 век, на която Императорът предостъпва известни свободи, като сеченето на монети, събирането на данъци и назначаването на управляващи в града.

През втората половина на 12 век Ивреа води поредица войни с Верчели поради многократните му опити за разширяването и заради контрастите относно пътните такси, свързани със стоките, идващи отвъд Алпите през Вале д'Аоста.

През 1178 Фридрих I Барбароса, който води политика на възстановяване на имперската власт, налага своя приближен маркиз Раниери от Биандрате (Ranieri di Biandrate) в Ивреа. Маркизът влиза в силен конфликт с представителите на духовната и гражданската власт, а 1193 – 1195 г. е период на всенародно въстание, което води до прогонването му и разрушаването на стария замък „Св. Маврикий“ (т. нар. Castellazzo).

През 1238 г. Ивреа и други градове в Пиемонт се заклеват във вярност на император Фридрих II, крал на Германия и на Сицилия. През 1248 г. той се съюзява със Савоя и назначава за свой викарий (местен наместник) Томас I Савойски, на когото са дадени териториите на Канавезе, вкл. и тези на Ивреа.

От 13 век нататък Ивреа се установява като свободна комуна и в нея се обнародват местни закони. От 1266 г. градът е във владение на Вилхелм VII, маркграф на Монферат от династията Алерамичи, който възстановява Замъка на Св. Маврикий като символ на феодалната власт. Комуната е принудена да се съгласи с това да избере за губернатор (т. нар. Подест) негов васал, който все пак управлява според статутите (местните закони) на града. През 1271 г. господството на Вилхелм VII е прекъснато за кратко от това на краля на Сицилия Карл I Анжуйски. Замъкът е окончателно разрушен при наследника на Вилхелм Джовани I през 1305 г.

Ивреа е свободна комуна до 15 ноември 1313 г., когато се заклева във вярност на Савойската династия.

През 1347 г. Лукино Висконти от Милано помага на Маркиза на Монферат да си върне властта над Ивреа. В последвалия спор, в който се вклюва и Църквата, Ивреа е поделена през 1349 г. между него и Амадей VI, граф на Савоя.

Статуя на Зеления граф в Торино

През 1356 г. Жак Савойски-Ахая успява да вземе контрола над града, но е победен от Амедей VI Савойски („Зеленият граф“). Той е единственият безспорен господар на Ивреа в периода 1357 – 58 г., строи важен замък, обграден от предишните центрове на властта: Катедралата, Епископския дворец и Общинската палата. През 1365 г. е назначен за „имперски викарий“ (наместник) от Карл IV, титла, запазена за особено силни господари като Амадей VI. Той става и Маркиз на Ивреа, и тази титла се запазва и за следващите Савойски владетели.

През 14 век Савоите, след изтощителни борби за консолидация на властта, трябва да се изправят пред голямото всенародно въстание на Тукините (т. нар. тукинаджо) То окървавява земи на Канавезе и завършва в Ивреа през 1391 г. с конвенция, желана от граф Амадей VII Савойски (Червения граф). С това приключва златният век за Ивреа, като през следващите векове провинциалното ѝ измерение става все по-очевидно.

След смъртта на Червения граф от последвалата властова криза се възползва Маркизът на Монферат Теодоро II. Той наема Фачино Кане, чиято войска подлага на грабежи селищата в Канавезе между 1393 и 1400 г.

15 – 18 век[редактиране | редактиране на кода]

През 15 век властта на Савоя нараства все повече: през 1416 г. Амадей VIII получава титлата „херцог“ от Императора, през 1418 г. Савоя получават териториите на принцовете на Ахая, а през 1432 г. им се подчиняват Маркизите на Монферат. С изключение на кратки периоди на испанска и на по-късна френска окупация (1536 – 1559 г.), Ивреа остава под контрола на Савоя през целия период между 15 и 18 век.

В Замъка в Ивреа често се отбива херцогиня Йоланда Френска, регентка между 1472 и 1478 г., която нарежда той да се изрисува с фрески.

В края на 16 век, като доказателство за търговската и военната значимост града, той е поставен от Емануил Филиберт начело на териториален окръг.

19 – 20 век[редактиране | редактиране на кода]

На 26 май 1800 г. Ивреа посреща Наполеон заедно с победоносните му войски. При Наполеоновата власт градът е столица на Департамент Дора, създаден през 1801 г. като един от петте департамента, на които е разделен Пиемонт. Пиемонт е определен за 27-ми военен френски участък на 12 април 1801 г., а на 21 септември 1802 г. става френски регион с името Au delà des Alpes.

През 1815 г., по време на Реставрацията, Ивреа, подобно на останалата част на Пиемонт, е върната в ръцете на Савоя при Виктор Емануил I, крал на Сардиния.

От 1859 до 1927 г. градът е столица на едноименния окръг, един от петте, на които е разделена област Торино на Кралство Савоя. През 19 век в града, след френската окупация, започват разрушаване на укрепленията и обособяване на някои градски райони: религиозния център, гражданския център, местата за занаятчийски и търговски дейности, и жилищните райони.

Фонтан на Камило Оливети в Ивреа

20 век разглежда града като главен герой на нов индустриален център с основаването на Първата национална фабрика за пишещи машини Оливети (Olivetti) от Камило Оливети през 1908 г.

През 1927 г. градът, заедно с още 112 други общини в горно Канавезе, е присъединен към Вале д'Аоста, за да се образува новата област Аоста. През 1945 г. градът се връща към област Торино.

В края на 80-те г. на 20 век, със закриването на Оливети, икономиката на града е силно засегната. Няколко години по-късно Ивреа става седалище на мобилната телекомуникационна компания „Омнител Водафон Италия“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Ивреа през 1908 г. е основана компанията „Оливети“.

Ивреа – индустриален град на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2018 г. Ивреа става 54-ият италиански обект в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Обектът се състои от 27 сгради и архитектурни комплекси на Оливети, проектирани от най-известните архитекти на 20 век и изградени в периода 1930 – 1960 г. Всички те са материален израз на една модерна визия за производствени връзки и са модел за индустриален град, отговарящ на бързите процеси на индустриализация в началото на 20 век.

Индустриалният град на Ивреа е израз на политиката на Движението за общност (Comunità), основано в града през 1947 г. To e вдъхновено от схващанията на Адриано Оливети за нов административен и политически ред, базиращ се върху общността и върху икономически модел, характеризиращ се с колективна визия за връзката между работници и фабрики. Благодарение на Адриано Оливети Ивреа става експериментална лаборатория за теориите и урбанистичния дебат на 20 век.[4][5]

Арх. Габети и д'Изола, ЖК Талпония (Къртичина) в Ивреа

Сградите са част от безплатния Музей на модерната архитектура на Ивреа на открито.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Ивреа могат да се идентифицират две основни зони: Старият град и Индустриалният град. В Стария град можем да се запознаем с римската и средновековната история, с Ренесанса и с Барока, докато в Индустриалния град се намират паметници, свързани с индустриалното развитие на града по времето на „Оливети“.

Замъкът на Ивреа (Castello di Ivrea)[редактиране | редактиране на кода]

Кула на Замъка в Ивреа

Наречен от италианския поет Джозуе Кардучи „Замъка с червените кули“ (Il Castello dalle rossi torri), Замъкът е построен през 1358 г. по молба на Амедей VI Савойски. В течение на времето е използван за различни нужди.

Първоначално постройката има отбранителни функции. През 15 век е Савойска резиденция с богато обзавеждане и е свидетел на развитието на културата и изкуствата, насърчавани от благородници като херцогиня Йоланда дьо Валоа, дъщеря на краля на Франция Шарл VII и на Мари д'Анжу. През 17 век, когато територията на Ивреа и Канавезе е оспорвана от французи и испанци, Замъкът е военен гарнизон. През 18 век той става затвор и остава такъв чак до 1970 г. В този период са направени множество изменения в структурата на сградата, за да могат да се организират килиите за осъдените, и е премахнато цялостното обзавеждане от златните му години на вилна Савойска резиденция.

През 1970 г. Замъкът е преотстъпен на Държавата и е поверен на Община Ивреа. Kъм 2018 г. замъкът бива отварян периодично за посещения всяка неделя следобед в периода 1 май – средата на октомври. През 2019 г. е затворен за реставрация.

Катедрала „Успение Богородично“ (Cattedrale di Santa Maria Assunta)[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата на Катедралата на Ивреа

Катедралата на Ивреа, посветена на Успение Богородично, се намира във високата част на града, близо до Замъка. Характеризира се с романска крипта, деамбулатор (полукръгла обходна презвитериума галерия) и камбанарии, барокови сводове и купол, и неокласическа фасада. Тя е построена върху предишна палеохристианска базилика от края на 4-нач. на 5 век. В нач. на 10 век епископът на Ивреа Вармонд Арборийски (Warmondo Arborio), следвайки симетрията на палеохристианската църква, я прави обект на сложно преструктуриране като потвърждение за неговото надмощие над противника му маркграф Ардуин.

В нея се съхраняват мощите на главния покровител на Ивреа – Свети Савин, на един от покровителите на града – Свети Бес и на епископа на Ивреа от 10 век – блажения Армонд Арборийски. Запазени са многобройни стенописи от 13 – 15 век, древен римски саркофаг от втората половина на 1 век сл. Хр., две важни картини на рененесансовия Пиемонтски художник Дефенденте Ферари, множество бароковите нефове и параклиси, богати на олтари, картини и реликви, както и Органът – ценен инструмент на Ломбардската школа от 19 век и един от най-важните исторически органи на региона.

Клоатър на Колежа на духовниците (Chiostro Capitolare dei Canonici)[редактиране | редактиране на кода]

Манастирски двор в Ивреа

Останките му се намират в задната част на Катедралата, зад апсидата, и са съвременник на двете ѝромански камбанарии. Колежът на духовниците (Capitolo) е включвал свещениците, които са помагали на епископа в религиозните и административните практики на епархията и са се срещали в Клоатъра за важни решения.

За пръв път той се споменава през първата половина на 11 век. Вероятно е построен преди 1175 г., когато духовниците престават да водят общ живот. В периода 1300 – 1480 г. обаче има сведения, че духовниците са се срещали около разположената там мраморна маса. В нач. на 14 век обителта е реставрирана на разноски на Колежа. През 1500 г. общият дом на духовниците и останалата част от обителта са интернат за ориентирани към църковен живот младежи, но през 1592 г. са изоставени и започва упадък. Южната страна все още съществува през 1650 г. През 1826 г. пада керемидният покрив от източната страна, подпрян на кръглата стена на катедралния амбулакър.

Понастоящем са запазени две трети от източната страна на обителта, както и значителни следи от северната страна, вградени в стената на къща. Оградният зид на запад и навесът над къщата намаляват пространството на вътрешната градина до около половината от онова, което някога е било.[6]

Висша Семинария (Seminario Maggiore)[редактиране | редактиране на кода]

Мозайка с либералните изкуства в Семинарията в Ивреа

Недалеч от площада на Катедрала се издига внушителната Висша семинария, изградена по проект на архитекта Луиджи Андреа Гуиберт. Първите два ръкава са построени между 1715 и 1727 г.: единият на юг, с елегантната предна част, а другият – на изток; през 1732 г. е добавена частта от ръкава между изток и север, а работата е завършена между 1763 и 1766 г.

От интериора е запазена структурата на древния параклис, посветен на зачатието на Пресвета Богородица, със стенописи от 18 век на Лука Росети от Орта; олтарът му, изобразяващ Непорочното зачатие, е копие на „Непорочното зачатие“ на Себастиано Конка, запазено в Ораториума на Сан Филипо Нери в Торино.

Под портика вдясно от входа на Семинарията е вградена част от мозайка от 10 век, която се предполага, че идва от пода на презвитериума на палеохристиянската църква. Фрагментът, дълъг 3.32 см и висок 1.34 см, се състои от полихромни плочки, представящи символите на изкуствата, които се преподават в местната църковна школа и са разделени на: Тривиум (граматика, диалектика, реторика) и Квадривиум (аритметика, геометрия, музика и астрономия). В мозайката все още могат да се видят четири фигури, които представляват някои от гореспоменатите изкуства.

В Семинарията се намира Капитолната библиотека (Biblioteca Capitolare), една от малкото такива в Италия, наследница на античния скрипториум от 7 и 8 век, в която има над 27 хил. тома, вкл. известния Сакраментариум – кодекс на Вармонд от 1002 г. (Sacramentarium Episcopi Warmundi). Там се помещава и Епархийският исторически архив (Archivio Storico Diocesano) с нотариални документи от 1258 до 1729 г.

В бъдеще Семинарията и църквата на Свети Никола Толентински ще бъдат част от нов Епархийски музей.[7][8]

Епископски дворец (Palazzo Vescovile)[редактиране | редактиране на кода]

Епископски дворец в Ивреа

Точният период на строителство му е неизвестен, така че произходът му със сигурност е много стар. Всъщност учените смятат, че това е бил домът на епископ Вармонд Арборийски (Warmondo Arborio) през 10 век. Днес сградата представлява сбор от сгради от различни епохи и форми, създадени във времето с допълнения и модификации. Въпреки това все още има архитектурни особености, които могат да бъдат отнесени към Средновековието, сред които и „Епископската кула“ (Torrione del Vescovo), която се издига на няколко метра от покрива, след като е била вградена там, и която се характеризира със забележителна теракотна украса.

На четирите стени на голямата Приемна зала в центъра на благородническия етаж на Епископския дворец – старинна тронна зала, има стенописи, изобразяващи територията на епархията, като Ивреа е поставен под закрилата на покровителите (Св. св. Тегол и Бес, Свети Савин) и на възнеслата се на небето Света Дева Мария. Стенописите от 18 век, покрити през 1879 г. от неоготическа украса и извадени на бял свят след възстановителните работи в нач. на 90-те год. на 20 век, представляват документ от изключителен интерес за географията на Канавезе от 18 век. Творбите, поръчани от епископ Микеле Виторио Де Вила, са своеобразно образно описание на посетените от него територии между 1742 и 1752 г.

Внимателното проучване на изображенията определя като техен автор художника Лука Росети да Орта (Luca Rossetti da Orta). Представянето на територията не се основава на точен картографски модел, но предлага изобразително тълкуване: естествената красота на Канавезе е фон на изображения главно на енорийски църкви и на други важни духовни центрове. Заедно с тях са представени и градове като Ивреа, Кивасо и Ривароло Канавезе в сложната им съвкупност вътре в крепостните стени. Местата са придружени от идентификационен надпис.

В залата се е влизало през врата в края на северната стена, живописно рамкирана от фалшива стенописна архитектура, видима и до днес, макар че е зазидана и заменена от врата наблизо. Залата има кесонен таван и в горната ѝ част се намира галерия с портрети на епископите, управлявали епархията.

Палацо дела Креденца (Palazzo della Credenza)[редактиране | редактиране на кода]

Той е един от символите на средновековна Ивреа.[9] Представлява двуетажна тухлена сграда със сводести прозорци и приземен етаж, състоящ се от портик със заострени арки. Построен е в нач. на 14 век на стария площад „Ин Меркато“ (днешния „Пиаца дела Креденца“), където се е провеждал Средновековният пазар. През 1329 г. Общината разрешава изграждането на аркади под къщите, които са с изглед към площада; собствениците им в пазарни дни могат да ги наемат, както и площта отпред, като по този начин да получават икономическа изгода. Тези аркади се наричат „Porte Tuope“, те са ниски и тъмни, с тавани, оформени от големи дървени греди.

Първоначално Палацо дела Креденца не е седалище на общината. От 14 до 17 в. той е седалище и място за срещи на Кредендарите (Credendari), общинските съветници от Средновековието, формиращи Епоредиезския парламент. Членовете на Съвета на Кредендарите са избирани и назначавани от Генералния съвет на Общината пожизнено и броят им не трябва да надвишава 70, като всяка година починалите се заменят от Генералния съвет. Съветът на Кредендарите се ползва с широка автономност, притежава законодателната власт и подпомага Подест-а (Podestà) в гражданската администрация. Подестът е върховният ръководител на Общинското правителство за период от 1 година, притежава съдебната власт и е подпомаган от двама съдии, като той и всички те са назначавани от Съвета на Кредендарите, в който влизат:

  • Двама консули (наричани също „кметове“ или „киавари“), начело на Съвета, потвърждавани на 1 януари всяка година;
  • Равен брой съдии – подизпълнители, ръководители на Тайния съвет, наречен „Креденца“ (Credenza), назначавани от всеки от трите квартала на града De Civitate (Град), De Sancto Mauritio (Св. Мавриций) и De Burgo (Предградие);
  • Съвет на мъдреците, съставен от юристи със задачата да изготвя, преразглежда и допълва уставите, избрани в края на всяка година, 5 или 6 на брой за всеки от трите квартала;
  • Трима прокурори, които отговарят за управлението на общинските финанси;
  • Един касиер за управление на разходите.

Поради старостта на сградата и щетите, причинени от развалините, паднали върху нея след експлозията и срутването на северозападната кула на Замъка в Ивреа, ударена от мълния на 17 юни 1676 г., Палацо дела Креденца се използва до 1681 г. Тогава правителствените органи на Ивреа молят херцог Виктор Амадей II да бъдат упълномощени да използват друга сграда за свикване на Общинския съвет и за други нужди на Общината. От 1681 г. Архивът и Заседателната зала на Общинския съвет се разполагат в „Палацо Кафарели“ (Palazzo Cafarelli), намиращ се пред Театър „Джакоза“ (Teatro Giacosa), а през 1761 г. цялата общинска структура е прехвърлена в сегашния Общински палат (Palazzo Civico).

Около сред. на 19 век се провеждат ремонтни дейности в горната част на града. На тогавашния площад „Ин Меркато“ е съборен целият квартал от опасни жилищни сгради с неговите тъмни проходи или аркади. Една от тях все още може да се види от дясно на фасадата на Палацо дела Креденца, в началото на ул. Марсала. Разрушаването на стария квартал позволява създаването на сегашната Пиаца дела Креденца, която е съединена с намиращата се по-долу Порта Аоста (Porta Aosta) чрез отварянето на проход през укрепленията на старите градски стени.

Построени в римско време, стените, разположени в северната страна на града, не са видоизменяни през Средновековието. Тези стени маркират хълма, на който са разположени Палацо дела Креденца и Болницата на Ивреа.

Кула на Свети Стефан (Torre di Santo Stefano)[редактиране | редактиране на кода]

Кула на Св. Стефан в Ивреа

Средновековната романска камбанария на Свети Стефан[10] [11] е единственото останало свидетелство за едно от най-старите места за поклонение в района на Ивреа. Тя се е намирала до романска църква и е принадлежала към комплекса на абатството на бенедиктинските монаси, основан през 1044 г.

Името на монашеския комплекс произлиза от съществуваща църква, посветена на първомъченика Стефан и на Пресветия Спасител, разположена първоначално в крайградските райони. Тя е дарена на бенедиктинските монаси вероятно ок.1042 г. Основаването на монашеска обител в Ивреа по инициатива на епископ Енрико II е в период на голямо развитие на монашеските центрове, като манастирът зависи от абатството Фрутуария в Сан Бениньо Канавезе, от където идват и неговите монаси.

В средата на 11 век бенедиктинците се ползват от други дарения от страна на властта. В този благоприятен период за тях те имат юрисдикция над цялата област извън стените и тогава именно се изгражда камбанарията на Свети Стефан и едноименното абатството. Шестте етажа на камбанарията, завършваща с островърх покрив и отличаваща се с висящи арки с изискана изработка и с постепенно нарастване на големината на прозорците, е ясна емблема на тогавашната сила на абатството.

В началото на 13 век вниманието, оказвано от властта към бенедиктинците през предходните векове, намалява, тъй като те вече не са единственият монашески орден в града. Абатството процъфтява до 1451 г., когато папа Николай V позволява на херцог Лудвиг Савойски да определя ползватели на благата на абатството. То е преостъпено на фамилия Фереро от Биела и в продължение на един век комплексът запада.

Камбанарията не е подложена на разрушение за разлика от другите сгради на абатството, с изключение на премахването на островърхия ѝ покрив през 1854 г. През 1558 г. френският маршал Брисак, губернатор на Пиемонт, разпорежда разрушаването на църквата и други околни сгради заради защитата на града откъм реката, но тя по-късно е възстановена от бенедиктинците. Между 1747 и 1757 г. оцелелите сгради, с изключение на камбанарията, са продадени на граф Карл Франциск Балдасар Перон (Carlo Francesco Baldassarre Perrone), който ги разрушава, за да разшири парка на Палат Перон (днешно седалище на Съда на Ивреа под името Палат Джузиана (Palazzo Giusiana)). В същия този период, тъй като абатството все още е живо, игуменът му Гаспар Амадей Сан Мартино дела Торе решава да преобрази през 1802 г. оцелялата плевня към камбанарията в църква, но тя е разрушена през 1898 г., за да се разшири Градският парк.

Камбанарията на свети Стефан е едно от най-важните свидетелства за важната роля, която играе монашеският център в религиозен и социален план, а в днешно време е романската емблема на Ивреа. Тя е реставрирана в края на 20 век.

Стар мост – Понте векио и Боргето (Ponte Vecchio e Borghetto)[редактиране | редактиране на кода]

Мостът съществува още в доримското време и дълго време е единствената връзка между Торино и югозападно Канавезе. На него именно се заплаща входна сума за влизащите в града. Построен е изцяло от камък от римляните ок. 3-ти век, прекосява река Дора Балтеа и завършва отвъд отбранителните стени в т. нар. „Боргето“, квартал със стари къщи и занаятчийски магазини, впоследствие защитен от отбранителни стени в три посоки – към Банкете д'Ивреа, Павоне Канавезе и Торино.

През Средновековието мостът е възстановен от дърво и е снабден с две защитни кули. С течение на времето той претърпява непоправими щети, преустройван е няколко пъти и се използва до 1600 г. Поради увеличения приток на каруци и каляски мостът е разширен до сегашната му версия през 1830 г.

И през 21 век Старият мост е напълно функционален, достъпен е за МПС и пешеходци, и съставлява началото на сегашната ул. „Гоцано“, която пресича гореспоменатия квартал Боргето. Все още са видими стълбовете на римските основи, опиращи директно на скалата.

За главен мост на града обаче се използва модерният „Адриано Оливети“ (познат с името „Третия мост“), недостъпен за пешеходци. Съществува и успореден на Стария мост железен мост, построен през 1885 г., по който минава ж.п. линията Ивреа-Аоста. През 2013 г. е построен дървеният пешеходен мост „Пасерела сула Дора“ (Passerrella sulla Dora), който предлага приятно място за отдих с гледка към реката.

Римски амфитеатър (Anfiteatro Romano)[редактиране | редактиране на кода]

Сред малкото архитектурни свидетелства за древна Епоредия са руините на Римския амфитеатър, построен в края на 1 – нач. на 2 век сл. Хр. Останките му се намират от южната страна на бул. Верчели. За построяването му е съборена вила, построена през 20 – 25 г. сл. Хр. на ок. 500 метра извън стените на града, която е била с богати стенописи. Разкопките се провеждат между 1955 и 1964 г. под ръководството на проф. Кардучи. Открити са и руините на таверни, останки от амфори и статуи, монети.

Амфитеатърът е изграден от внимателно подредени камъни и тухли, отчасти върху насип, ограничен на юг от мощна права стена (вероятно остатък от ограда, обграждаща цялата конструкция), отчасти върху радиални стени. Той е най-запазената и представителна сграда на древна Епоредия, като би трябвало да се счита за един от най-големите за времето си с капацитет поне 5000 места.

В центъра на арената има подземно помещение (хипогей), свързано чрез стълби и коридори със сервизните помещения под местата за сядане (cavea). Подземният път очевидно е предназначен за придвижване на зверове, гладиатори и машини. В края на основната ос има два монументални входа с врати не по-малко монументални от градските. На арената са намерени бронзови плочи с приложени шпилки, по всяка вероятност украса на ремък на сабя.

Изследванията, направени през 1984 г., позволяват по-нататъшни проучвания върху вилата и върху фрагменти от нейните стенописи, отнасящи се до 3-ти и 4-ти помпейски стил, датирани от втората и третата четвърт на I век. сл. Хр.[12]

Амфитеатърът е видим през оградата, която го огражда, и е отварян при определени събития.

Църква „Свети Бернардин“ (Chiesa di San Bernardino)[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът на Свети Бернардин, построен между 1455 и 1465 г., дължи издигането си на култа към светеца от Сиена, който, според историческите източници, е минал през Ивреа през 1418 г. като пътуващ проповедник срещу разпространението на еретически идеи. През 1466 г. комплексът е под покровителството на Амадей IX Савойски, а след смъртта му – и на неговата съпруга Йоланда Валоа. С течение на времето, с напускането на част от монасите през 17 век и с военните окупациии през 18 век се стига до значителен упадък.

През 1907 г. комплексът е закупен от инж. Камило Оливети, който адаптира структурата за собствена резиденция. Между 1955 и 1958 г., по времето на Адриано Оливети, манастирският комплекс вече не се използва като частна резиденция, а става седалище на социалните служби на компанията Оливети.

Църквата съхранява едно от най-важните ренесансови свидетелства от Пиемонт: изобразителния цикъл на Живота и страстите Христови от Джовани Мартино Спанцоти (Giovanni Martino Spanzotti), от 1480 – 1490 г., който се състои от 20 сцени (с размер 150 на 150 см), разположени около големия панел на драматичната сцена на Разпятието.

Църква „Свети Улрих“ (Chiesa di Sant'Ulderico)[редактиране | редактиране на кода]

Според историческите източници църквата е построена непосредствено след 993 г. сл. Хр., годината на канонизация на Свети Улрих, епископ на Аусбург, на мястото където самият Светия, преминавайки през Ивреа, извършва чудо през 971 г.

През вековете църквата е многократно видоизменяна. През 21 век са оцелели част от романската камбанария от първата половина на 11 век, единствено доказателство за първоначалната конструкция, фасадата, вероятно от 14 век, с два големи прозореца в горната си част, затворени отгоре от арка, както и останките от заострената арка, ограждаща портала от 18 век.

Вътрешната архитектура на църквата, каквато я виждаме днес, е резултат от радикалната промяна, настъпила през първата половина на 18 век, когато преструктурирането е завършено в бароков стил.

Виа Кручис, Светилище „Монте Стела“ и Параклис на Тримата влъхви (Via Crucis, Santuario di Monte Stella e Cappella dei Tre Re)[редактиране | редактиране на кода]

На няколко крачки от пазарния площад на града, върху близкия хълм, се извива старата улица от 19 век Кручис (Via Crucis), която води до светилището на Мадона дел Монте Стела, или както епоредиезците го наричат: „Светилище на Монте Стела“ (букв. Светилище на Хълм „Звезда“). То е построено през 1627 г. и разширено през 1658 г. като свидетелство за посветеността на жителите на Ивреа и на Канавезе на „Черната мадона“ от Светилището Оропа, провинция Биела.

На върха на хълма „Стела“ се издига и Параклисът на Тримата влъхви, първоначално посветен на Пресвета Богородица от Стела. Според местните древни хроникьори скромната романска постройка е вдигната от общността на Ивреа около 1220 г., след като св. Франциск от Асизи преминава през града и препоръчва изграждането ѝ.

В параклиса се е помещавала скъпоценна скулптурна група с Поклонението на влъхвите на неизвестен автор от края на 15 век, която понастоящем се намира в Градския музей „Гарда“. След последните реставрации от 2004 г., в страничния олтар, разположен от лявата стена на нефа, са открити великолепни ренесансови стенописи от нач. на 16 век: Триптих с Мадоната с Младенеца и свети Йосиф между св. Рох и св. Себастиан. Триптихът е на неизвестен автор, повлиян от Мартино Спанцоти, авторът на Страстите Христови в църквата Свети Бернардин в Ивреа.

Църква „Свети Никола Толентински“ (Chiesa di San Nicola da Tolentino)[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата, посветена на Свети Никола Толентински,[13] започва през 1605 г. след реновиране на Ораториума, принадлежащ на едноименното братство, и завършва през 1627 г. с изграждането на презвитериума. Братството е родено през 14 век с цел покаяние и култ към Мистерията на Св. Троица, Богородица и апостол Яков, и в последствие приема като съпокровители канонизирания през 1446 г. Свети Никола Толентински и св. Йоан Кръстител Деколат. От 17 в. нататък основната му цел става оказването на помощ на затворниците в близкия замък и погребението на екзекутираните в гробището на църквата или вътре в нея.

Повечето архитектурни и художествени паметници в църквата са от 17 и 18 век. Вътрешните стени, изрисувани от художника Чезаре Киала (Cesare Chiala) между 1683 и 1694 г., представляват илюзионистична украса в бароков стил.

Сред изящно изработените произведения има такива от резбовано дърво като входната врата и седалките в презвитериума, прекрасен пример за дърворезба от Ивреа от 17 век. Седалките се състоят от 33 панела на скулптора Франческо Мабрито (Francesco Mabrito) от 1684 г. и изобразяват епизоди от живота и чудесата на Свети Никола Толентински.

Църква „Свети Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio)[редактиране | редактиране на кода]

Прекрасен пример за барокова архитектура, църквата е издигната на мястото, където според агиографската наука и традиция през 348 г. е пренощувал епоредиезецът Свети Гауденций, епископ на Новара, а скалата, която е използвал за легло, е запазила отпечатък от тялото му.

Проектът на църквата е на неизвестен автор. Вероятно е скиците да са на архитекта Луиджи Андреа Гуиберт (Luigi Andrea Guibert). Във вътрешността си църквата се носи характерните белези на изящно изкуство благодарение на стенописите на художника Лука Росети да Орта (Luca Rossetti da Orta) от 1738 – 1739 г., които разкриват качествата му на умел организатор на илюзионни пространства и майстор в пресъздаването на образа на велики персонажи редом с епизодите на най-обикновен разказ. Пъстрият набор от фрески, вплетен в пищната архитектура, разказва епизоди от живота и чудесата на Свети Гауденций.

Синагоги на Ивреа (Sinagoga di Ivrea)[редактиране | редактиране на кода]

Синагогата[14] се намира в историческия център на Ивреа, под крепостните стени, където през 1725 г. е официално създадено еврейското гето. Настоящата структура е от 19 век и е създадена чрез адаптация на вече съществуваща сграда. Тя има две анонимни фасади, на изток и на запад.

В сградата има две различни синагоги: една малка, създадена като храм за зимния период, все още на разположение на еврейската общност, и друга – голяма, с правоъгълен план, преостъпена на Община Ивреа през 1980 г. в замяна на реорганизацията на целия комплекс. Обновяването на сградата и възстановяването на малката синагога са извършени в началото на 80-те год. на 20 в., а дейностите по консервативното възстановяване на голямата синагога започват през 1997 г. и продължават до октомври 1999 г. Израилският храм, открит на 24 септември 1875 г., е осъществен по проект от юни 1874 г. на общинския експерт от художествения кабинет на Ивреа Иняцио Джирели (Ignazio Girelli).

Държавен музей „Пиер Алесандро Гарда“[редактиране | редактиране на кода]

Музеят се намира на площад Отинети, в сърцето на града, и е открит през 2014 г. благодарение на щедрото дарение на частни лица и на приноса на фондация „Компаниа ди Сан Паоло“ (Compagnia di San Paolo) и Регион Пиемонт. В допълнение към постоянните колекции интериорът и вътрешният двор на музея са място на провеждане на временни изложби, фестивали, срещи и инициативи, в сътрудничество с културните реалии в района. Пространствата на музея също е седалище на туристическия офис на Торино и провинция (ATL Turismo Torino e Provincia) и на книжарница.

Централното ядро ​​на музея е колекцията от ориенталско изкуство и археологическата колекция. Археологическата колекция събира свидетелствата за града и неговата територия от епохата на неолита до късното Средновековие. Първото ядро ​​на колекцията е събрано от граф Карло Франческо Балдасар Перон (Carlo Francesco Baldassarre Perrone), подпомогнат от граф Паоло Пинкиа (Paolo Pinchia). Колекцията от ориенталското изкуство на музея идва основно от две частни колекции: тази на граф Франческо Балдасар Перон и тази на Пиер Алесандро Гарда. В колекцията влиза богато разнообразие от предмети, изработени от различни материали: метал, порцелан, лак, хартия, коприна, дърво, бамбук, слонова кост и други, датирани от периода Едо и ранния Мейджи. Музейната колекция включва и важно ядро ​​от декоративни плочки от теракота, датиращи от 14 век, няколко дървени статуи, сред които комплекс, представляващ обожание на влъхвите от края на 15 век, стенописи, депозирани в музея заради запазването им, и значителен брой гравюри. Към тях се прибавят картините от колекция „Croff“ благодарение на г-жа Лучия Гуелпа, която завещава целия си имот на община Ивреа, включително и важна колекция от произведения, събрана от зет ѝ Абдоне Кроф.[15][16]

Кметство и Градски площад[редактиране | редактиране на кода]

Градският площад в Ивреа

Това е главният площад на Ивреа, който се намира в Стария град и разделя централната улица на две части: ул. Палестро и ул. Ардуино. Преди се е наричал Piazza Palazzo di Città (Площад Градска палата) или по-просто Piazza di Città (Градски площад) – име, което се използва и до днес. На него е имало редица сгради, вкл. и стара болница до 1750 г. на име De Burgo. Тя е заменена от сегашното Кметство или Палацо ди читà, Палацо чивико (Palazzo di Città, Palazzo Civico), изградено по проект на арх. Джовани Батиста Бора (Giovanni Battista Borra) и която се отличава с висока камбанария с часовник.

С раждането на крал Виктор Емануил I през 1759 г. площадът е кръстен първо на него, но по-късно е преименуван на пл. Феручо Национале в памет на партизанина, обесен там през 1944 г.[17]

Площад „Отинети“ (Piazza Ottinetti)[редактиране | редактиране на кода]

Площад Отинети, разположен в сърцето на историческия център на Ивреа, е един от най-живописните в града, тъй като е заобиколен от аркади. Той е бил културният център на града и територия към манастира Санта Киара, а по-късно и към Военния окръг. През годините там се е провеждал седмичният зърнен пазар. Поради това той се е казвал пл. Граналя (Зърно) и пл. Дистрето (Окръг).

В източното крило на площада се намира Градската библиотека (Biblioteca Civica). Първите доказателства за наличието на библиотека в Ивреа датират от 1806 г., когато Пиемонт е под френско управление, с нова териториална структура, дадена му от Наполеон като част от Първата френска империя, а Ивреа е столица на Департамент Дора. Библиотеката разполага с повече от 190 хил. тома за деца, младежи и възрастни, от които 90 хил. са поставени по рафтовете за безплатно ползване и заемане. На разположение за ежедневни консултации са и ок. 150 вестника и списания, както и мултимедийни материали за заемане.

На площада се намира и Градският музей Гарда, в останките от манастира на Санта Киара. Създаден е благодарение на дарението на Пиер Алесандро Гарда през 1874 г. и съхранява археологическа колекция от множество артефакти, основно посветени на колонията Епоредия и нейния произход. Разполага и с ценна ориенталска колекция от около 1000 предмета, главно лакове, бронз и порцелани.[18]

Индустриалното измерение на Ивреа намира своя израз в колекциите на следните три музея:

Лаборатория-музей „Текнолоджик@менте“[редактиране | редактиране на кода]

Това е едновременно музей и лаборатория: музей, който разказва част от индустриалната история на Ивреа, като набляга на продукцията и културата на Оливети, и лаборатория, насочена преди всичко към училищата и младото поколение, за да стимулира креативността и желанието му да експериментира, да си представя бъдещето, като научава за собствената си история и корени.

Колекцията на музея се разгръща в няколко отдела:

  • Писане, посветен на Камило Оливети (1868 – 1943), създателя на Първата италианска фабрика за пишещи машини;
  • Механично изчисление, посветен на Натале Капеларо (Natale Capellaro) (1902 – 1977), дизайнер и изобретател, нает като работник – стажант, и в последствие станал технически директор на Оливети;
  • Електронно изчисление, посветен на Пиер Джорджо Перото (Pier Giorgio Perotto) (1930 – 2002), директор „Изследователска и развойна дейност" на Оливети, признат за изобретател на PC;
  • PC, посветен на Роберто Оливети (1928 – 1985), син на Адриано Оливети, убеден привърженик на важността на „новите граници“;
  • Програма 101, посветен на първия настолен компютър в света, изложен в MOMA в Ню Йорк, чиито основни концепции са подобни на тези на съвременните настолни компютри;
  • Елеа 9003, посветен на Адриано Оливети (1901 – 1960), изключителна и многостранна фигура на предприемач и културен деец, политик и интелектуалец.[19]

Музей на Модерната архитектура МаАM[редактиране | редактиране на кода]

Безплатен музей на открито, открит през 2001 г. в града. Експонатите му – сградите на компания Оливети се намират в продължение на ок. 2 км по ул. Йервис (Via Jervis) в града и в съседните на него райони като град Банкете. На 7 места на пешеходните пътеки между сградите са поставени пана с информация за събитията, касаещи участието на Оливети в областта на архитектурата, градоустройството, индустриалния дизайн и графичната реклама, и неговия културен контекст.

Музей „Карале“[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 2008 г. от Адриано Акатино, Музеят е изразител на онези художествени концепции, свързани с употребата на езика и на думата, и представлява център не само на художествената, но и на научната, философската и поетичната култура. Организира срещи и конференции по най-належащи проблеми.

С цел задълбочаване на връзката между дума и изображение както в исторически план, така и чрез насочване на вниманието към съвременните словесно-визуални изследвания, е решено творбите от колекцията на музея да бъдат изложени в постоянна, но динамична изложба, в процес на непрекъснато обновяване. В изложбените творби се наблюдава постепенна промяна, тъй като се дава възможност за участие със собствени творби не само на художници, които не присъстват в колекцията, но и на вече представени вече художници, които искат да изложат други, различни свои произведения. Освен това се приемат произведения и от частни колекции.[20]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Исторически карнавал на Ивреа[редактиране | редактиране на кода]

Портокалена карнавална битка в Ивреа

Ивреа е известна със своя Карнавал (най-старият в Италия) и с неговите 3-дневни портокалени битки, които извеждат хиляди хора по площадите на града и символизират борбата на народа срещу тиранина. Това е най-зрелищният елемент на Карнавала, този, който най-добре изобразява въстанието на народа в лицето на 9 отбора пешаци, които, без никаква защита, хвърлят портокали срещу армиите на тиранина, разположени на каруци, с кожени каски и нагръдници.

Патронен празник на Свети Савин[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юли всяка година Ивреа чества патронния си празник, посветен на Свети Савинепископ на Сполето от края на 3 – нач. на 4 век, подложен на мъченическа смърт по време на последното и най-страшно преследване срещу християните от римския император Диоклециан. В продължения на няколко века тялото на Светеца остава в базилика, посветена на него в Сполето. През 956 г. синът на маркграфа на Ивреа и крал на Италия Беренгарий IIКонрад, който преди да наследи баща си управлява Сполето, донася тялото в Ивреа. Конрад желае да даде на Ивреа светец – покровител, който да освободи града от вилнеещата по онова време чума. Както казват хронистите от онова време, чумата отстъпва веднага щом като тленните останки на светеца влизат в града.

Освен обичайните чествания във връзка с патронния празник на града в Ивреа се провежда и Конен панаир, един от най-важните в Италия. В историята на града конете винаги са имали много важна роля.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Градската училищна система предлага обучение от начално до гимназиално ниво. Тя включва:

  • 1 частно и 7 държавни начални училища от 1 до 5 клас вкл.
  • 1 частно и 2 държавни средни училища от първа степен, от 6 до 8 клас вкл.
  • 4 средни държавни училища от втора степен, от 9 до 11 или 12 клас вкл.:
    • 2 лицея: Класическа и езикова гимназия „Карло Бота“ (Liceo Classico Statale Carlo Botta) и Природо-математическа, социална и икономическа гимназия „Антонио Грамши“ (Liceo Scientifico Antonio Gramsci);
    • 2 института: Техникум „Камило Оливети“ (I.I.S. Camillo Olivetti), където се изучават информатика и телекомуникации, механика и механотехника, електроника и електротехника, графика и комуникации, и Професионална гимназия „Джовани Чена“ (I.I.S. G. Cena), в която се изучават икономика, финанси и маркетинг, туризъм, архитектура, геодезия и околна среда.[21][22]
  • През 1893 г. е основан католическият Салезианският мисионерски институт „Кардинал Калиеро“ (Istituto Missionario Salesiano Cagliero), училище за обучение на бъдещи салезиански мисионери в цяла Италия от 1922 до 2003. Понастоящем там има частни начално и средно училище до 8 клас вкл.

Университетското образование в града се предлага от Торинския университет под формата на 3-годишно обучение за медицински сестри.

По гражданска инициатива съществува повече от 30 години „Народният университет за третата възраст и учене през целия живот“ (UNI3Ivrea), който предлага курсове в най-различни сфери.

От 1973 г. съществува и Музикален лицей на Ивреа, част от „Музикалната цитадела“. Той е една от основните институции на Пиемонт. Организира музикални курсове за деца от 8-год. възраст и за възрастни.[23]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Театър „Джакоза“ (Teatro Giacosa), от 5 юли 1834 г.
  • Аудиториум „Фабрики Ака“ (Auditorium Officine H)

Кина[редактиране | редактиране на кода]

  • Кино „Политеама“ (Cinema Politeama)
  • Кино „Боаро“ (Cinema Boaro)
  • Кино за авторски филми „Абичинема д'есе“ (ABCinema d'essai), през 2019 г. остава затворено

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа Катедрала и енорийска църква „Възнесение Богородично“ (Duomo di Santa Maria Assunta)
  • Католическа енорийска църква „Св. мъченик Лаврентий“ (San Lorenzo Martire)
  • Католическа енорийска църква „Св. епископ Грат“ (San Grato Vescovo )
  • Католическа енорийска църква „Свето сърце“ (Sacro Cuore)
  • Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“ (San Giovanni Battista)
  • Католическа енорийска църква „Св. абат Бернардин“ (San Bernardo Abate)
  • Католическа енорийска църква „Св. Филип Нери и Св. Яков“ (San Filippo e San Giacomo), в подселище Торе Балфредо
  • Католическо светилище „Пресвета Дева Мария на Монте Стела“ (Santuario della Maria Santissima del Monte Stella)
  • Католически параклис „Тримата влъхви“ (La Cappella dei Tre Re)
  • Католическа църква „Св. Улрих“ (Chiesa di Sant'Ulderico)
  • Католическа църква „Св. Никола Толентински“ (Chiesa di San Nicola da Tolentino)
  • Католическа църква „Св. Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio)
  • Католическа църква „Св. абат Бернардин“ (Chiesa di San Bernardino Abate)
  • Католическа църква „Св. Спас“ (Chiesa di San Salvatore)
  • Католическа църква „Св. Маврикий“ (Chiesa di San Maurizio)
  • Католическа църква „Светото Исусово сърце“ (Chiesa del Sacro Cuore di Gesù)
  • Католически ораториум „Св. Яков“ (Oratorio San Giuseppe)
  • Католическа църква „Милосърдни сестри на Непорочното зачатие“ (Suore di Carità Immacolata Concezione)
  • Източноправославна (стара) църква „Св. Бернардин“ (Chiesa Antica di San Bernardo)
  • Синагога на Ивреа (Sinagoga di Ivrea)
  • Евангелска църква на валденсите (Chiesa Evangelica Valdese)
  • Евангелска църква на Братята (Chiesa Evangelica dei Fratelli)

Културни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Бивша църква „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta) от 15 век, настояща Общинска конферентна и изложбена зала
  • Дзак Активни граждански зони (ZAC! Ivrea Zone Attive di cittadinanza) – място за концерти, дискусии, солидарна икономика и др. Намира се в Мовичентро Ивреа (Ivrea Movicentro)
  • Фабрики Акка (Officine H), част от Индустриалната архитектура на Оливети от 1956 г., понастоящем място за концерти и за театрални представления
  • Концертна зала на Лицей „Грамши“ (Auditorium Liceo A. Gramsci)
  • Голям храм на Синагогата в Ивреа (Tempio Grande della Sinagoga di Ivrea) – общинска изложбена и конферентна зала
  • Концертна зала Моцарт (Auditorium Mozart), част от "Cittadella della Musica" (която е от 1500 кв м: на горния етаж се намират управителните кабинети на Музикалния лицей и на Младежкия симфоничен оркестър на Пиемонт, както и много лекционни зали, а на долния са залите за репетиции. В центъра покрит вътрешен двор образува пространство за различни забавления; около 400 кв. м са за танцовото училище).[24]

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Периодични издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Стражът на Канавезе (La Sentinella del Canavese). Местен вестник с новини от Ивреа, Канавезе и част от Вале д'Аоста, основан през 1893 г. от типографа Оресте Гарда. Излиза всеки понеделник, сряда и петък в хартиен и в електронен вариант. Издава се от издателска група GNN (Gedi) и редакционното му седалище е в Ивреа.
  • Гласът (Ла воче) (La Voce). Местен вестник с новини от цяла Италия с особено внимание към тези от Пиемонт и област Торино. Излиза всеки вторник в хартиен и в електронен вариант. Има 4 издания: Ивреа, Сетимо Торинезе, Чирие и Кивасо. Издава се от кооперативно дружество „La Voce“ и редакционните му седалища са в град Кивасо и в град Чирие.
  • Канавезе (Il Canavese). Местен вестник с новини от Ивреа, Канавезе, Вали ди Ланцо, Чирие и Торино. Излиза всяка сряда в хартиен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), изд. верига Netweek. Редакционните му седалища са в градовете Ивреа, Чирие и Ривароло Канавезе.
  • Вестник на Ивреа и Епоредиезе (Giornale di Ivrea e dell’Eporediese). Местен вестник с новини от Ивреа и околните селища. Излиза от 2018 г. всяка сряда в книжен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), circuito editoriale Netweek, а редакционното му седалище е в Ивреа.
  • Пробуждането на Канавезе (Il Risveglio del Canavese). Независим вестник от 1921 г. Излиза всеки четвъртък в хартиен и в електронен вариант. С новини от Чирие, Канавезе, Вали ди Ланцо и северната околност на Торино. Издава се от изд. „Il Risveglio“ Srl. и редакционното му седалище е в град Чирие.
  • Ежедневник на Канавезе (Quotidiano del Canavese). Електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе, вкл. и от Ивреа. Издава се от Trecentodieci.it със седалища в градовете Кастеламонте и Ривароло Канавезе.
  • Обиетиво нюз (букв. „Цел новини“) (Obiettivo News). Независим електронен ежедневник от 2013 г. с новини от Канавезе, Торино и областта, и Пиемонт. Издава се от Bersini Editoria.
  • Канавезе нюз (Canavese News). Независим електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе и Торино. Издава се от изд. Editore Keyco srl със седалище във Фаврия.
  • Секция Canavese на в. Ла Република Торино (La Repubblica Torino) на известния римски ежедневник Ла Република (la Repubblica) на изд. GEDI. В хартиен и в електронен вариант.
  • Ин Они Дове (In Ogni Dove). Списание, което се издава от 2013 г. в хартиен и в електронен вариант. Културни новини от Канавезе и Пиемонт. Издава се от изд. Bolognino със седалище в Ивреа. На същото изд. принадлежи и годишникът „Канавезецът“ (Il Canavesano), издаван от 1976 до 2014 г.
  • Вариевентуали (varieventuali), ел. вестник от 2016 г. на едноименния вестник, създаден през 1988 г. Изд. се от културната асоциация „Rosse Torri“ със седалище в Ивреа.
  • Вече несъществуващи списания и други периодични издания на Оливети.[25]

Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]

  • Тиджи Он (TG On), онлайн телевизия от 2018 г. на електронния ежедневник Obiettivo News на изд. Bersini Editoria, с новини от Канавезе и Пиемонт. Новинарската емисия се излъчва всеки ден в 6.00, 13.00 и 20.00 часа.
  • Телевизия на Торино и Канавезе (Torino e Canavese TV), на канал 185 на дигиталната телевизия. От 2017 г., с 24-часово излъчване, на видео изд. Media Evolution Srl.
  • Телевизия Канавезе (Canavese TV) на в. Il Canavese на изд. Media(iN), изд. верига Netweek.
  • Уеб радио Спацио Ивреа (RSI Radio Spazio Ivrea). Oт 2017 г, на културна асоциация „Radio Spazio Ivrea“ със седалище в Ивреа.

Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]

Торта 900 – Торта „Новеченто"[редактиране | редактиране на кода]

Тортата е създадена в края на 19 век, от където идва и името ѝ, от известния сладкар от Ивреа Отавио Бертиноти, основател на сладкарница Бала (Pasticceria Balla), съществуваща и до днес. Осъзнавайки деликатността на продукта, изобретателят на тортата решава да защити своето творение с патент, депозиран едва през 1972 г. Рецептата „Торта 900“ е тайна. 

Торта 900 е оформена от 2 какаови блата, подобни на пандишпан, но много по-леки, с лек пълнеж на базата на шоколад, масло и крем, и е поръсена с пудра захар. Блатовете, направени с променлив диаметър според нуждите на купувача, се пълнят само в момента на поръчката, за да се гарантира свежест на пълнежа. 

Семейство Бала от години разчита на адвокатските кантори с цел законови мерки, целящи никой друг производител да не може да използва името „Torta 900“.[26]

Мазна боб чорба (на итал. Fagioli grassi, на пием. диал. Faseuj grass)[редактиране | редактиране на кода]

Това не е традиционно ястие само за Ивреа, но и за цяло Канавезе. По време на карнавала чорбата се продава на минувачите главно от сдруженията на Кастелацо (Castellazzo) и на Монте Навале (Monte Navale). Представлява задушен боб със свинска сланина и пикантен салам. Ястието се готви ок. 6 часа в специални големи теракотени съдове с 4 дръжки над дървено огнище. Резултатът е чорба с кремообразна консистенция, но с цели зърна боб, която може да се съчетае с греяно вино (vin brulé).

Качамак от Ивреа[редактиране | редактиране на кода]

Качамакът от Ивреа (Polenta di Ivrea) е малка торта, създадена през 1922 г. от братя Стробиа, които по-късно патентоват рецептата. Обикновено се прави в малки единични форми, големи колкото дланта на ръката. Текстурата е мека, а външният вид е светлокафяв, но с жълто ядро. Това се дължи на използването на царевично брашно и нишесте, докато външното оцветяване се дължи на тънкото покритие с мед, портокалов сок и кафява захар.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

  • Стадион за кану-каяк (Stadio della canoa), седалище на Ivrea Canoa Club. Реката Дора Балтеа, която прорязва територията на Канавезе, е идеално място за водни спортове като кану, рафтинг и каяк. Важна роля в това играе стадионът в центъра на Ивреа, който превръща града в значимо място за международни и национални състезания по кану-каяк през 21 век. Това е едно от местата за първото състезание на кръг от Световната купа през 2016 г. и на международния кръг на Кану слалом с четвъртия кръг на Световната купа през 2017 г. В Ивреа се провеждат и абсолютните италиански първенства по кану слалом и кану спринт спускане. През 2017 г. градът става седалище на Националния федерален център по кану слалом на FICK – Италианската федерация по кану каяк. По бреговете на Дора Балтеа могат да се наблюдават тренировките на италианските национални спортисти, както и на много чуждестранни каноисти.
  • Футболен стадион „Джино Пистони“ (Stadio Gino Pistoni) в квартал „Сан Лоренцо“. Открит под името Campo sportivo di Pra' Marzo през 1931 г. Реновиран и открит отново през 1934 г. под името Stadio Littorio. Веднага след войната е открит за трети път със сегашното си име. Побира ок. 4000 души. Седалище на аматьорски футболен тим A.S.D. Calcio Ivrea.
  • Игрално поле „Белависта“ (Bellavista), в едноименния квартал, построен през 70-те г. на 20 век. Седалище на аматьорски футболен тим USD Bellavista Calcio.
  • Игрално поле „Брунолди“ (Brunoldi), в квартал „Сака/Сан Грато“, построен през 80-те г. на 20 век. Седалище на аматьорски футболен тим USD San Grato Ivrea Calcio.
  • Игрално поле за ръгби и лека атлетика „Санти/Де Вит“ (Santi/De Witt), в квартал „Сан Джовани“, създаден през 70-те г. на 20 век. Седалище на Спортна асоциация за аматьорска атлетика ASD Atletica Ivrea и на Ivrea Rugby Club.
  • Басейни: Общински басейн (Piscina Comunale di Ivrea), басейн в спортен център Aqua Gymn и в спортен център „Ла Сера“ (La Serra).
  • 4 игрални полета за минифутбол: 2 в квартал „Сан Лоренцо“ (управлявани от Tennis Club Ivrea), във фитнес залата на Природо-математическата гимназия „Грамши“ (Liceo Scientifico Ivrea Palestra) и Biroff.
  • 6 тенис корта в квартал „Сан Лоренцо“, управлявани от Tennis Club Ivrea. 2 от тях се използват и за мини футбол.
  • Множество фитнес зали и спортни клубове:
    • Антоничели (Antonicelli) – айкидо, джудо и волейбол, в квартал „Белависта“
    • Ардуино (Arduino) – гимнастика за деца и възрастни, в Istituto Comprensivo Ivrea 1 (в средно училище „Ардуино“)
    • Кантон Веско (Canton Vesco) – бокс, баскетбол и волейбол, в едноименния квартал
    • Фалконе (Falcone) – баскетбол, в „Istituto Comprensivo Ivrea 2“
    • Йервис (Jervis) – гимнастика за деца и възрастни, в бивш „Професионален институт Йервис“ (Istituto Professionale Jervis)
    • Перформа (Centro Performa)
    • Алджим Фитнес (Algim Fitness ASD)
    • Енерджи Е (Energi È)
    • Чена (Palestra Cena), в Професионална гимназия „Джовани Чена“ (I.I.S. G. Cena)
    • Капа тре (K3)
    • Виви ин форма (Vivi in forma)
    • АйФит (IFit)
    • Палачена Летера вентидуе (Palacena Lettera 22)
    • Ню Фит (Palestra newFit)
    • Ла Сера (La Serra)
    • Ла Диреционе дел Бенесере (La Direzione del Benessere)
    • Нуова Кинезит (Associazione Nuova Kinesith)
    • Боксьорски клуб Налбокс (Asd Nalboxe Boxing Club)
    • Бут камп Тийм (Boot Camp TEAM)
    • Ил Ково кросфит (Il Covo CrossFit Ivrea)
    • Миртила пилатес е постура (Mirtilla Pilates & Postura)
    • Промоспорт (Promosport)
    • Спартера Казале (Spartera Casale)
    • Аква Джимен (Aqua Gymn)
    • Данца Тречентосесанта (Centro Danza 360)
    • Клуб Айкидо (AIKIKaI Ivrea)
    • Спортен център за бойни изкуства (Centro Sportivo Marziale)
    • Баскетболно училище Lettera 22

Спортни клубове[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пътища и магистрали[редактиране | редактиране на кода]

ЖП транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Гарата на Ивреа е разположена на ЖП линията Кивасо-Аоста, която свързва града с Аоста, Торино (ЖП гарите Торино Порта Суза и Торино Порта Нуова), Кивасо, Верчели и Новара, както и с редица по-малки градове и села, разположени помежду им, сред които: Страмбино, Мерченаско, Кандия Канавезе, Калузо, Родало, Монтанаро; Боргофранко д'Ивреа, Пон Сен Мартен, Донас, Он, Верес, Шатийон, Нюс; Тораца Пиемонте, Салуджа, Сант'Антонио ди Салуджа, Ливорно Ферарис, Бианце, Тронцано Верчелезе, Сантия, Сан Джермано Верчелезе, Борго Верчели.

Автобусен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В града през 21 век е изградена нова автобусна гара (близо до ЖП гарата) – Мовичентро (Movicentro).

Услугата за градски транспорт в Ивреа е предоставена от Джи Ти Ти (GTT: Gruppo Torinese Trasporti) и се състои от 9 линии (линии 1, 1/, 2, 2/, 3, 4, 5, 6 и 6/). Те свързват града с различни негови зони и квартали, както и с някои от близките села и градчета като Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Кашинете д'Ивреа, Павоне Канавезе, Банкете, Боргофранко д'Ивреа, Монталто Дора, Самоне, Сан Джермано, Куасоло, Фиорано Канавезе, Салерано Канавезе, Колерето Джакоза, Лоранце.

Има и няколко автобусни линии, които свързват града с останалата част от Канавезе, с Вале д'Аоста, Торино и Милано.

Фликсбъс (Flixbus) осъществява връзка с Милано, Аоста, Верес, Шатийон, Монца и Бергамо.

Летища[редактиране | редактиране на кода]

Летище Милано Малпенса за международни и интерконтинентални полети, на 97 км и летище Торино Казеле за вътрешни и международни полети, на 47 км.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ардуин Дидонски, или Ардуин от Помбия, по-известен като Ардуин от Ивреа (Помбия, 955 г. – Абатство Фрутуария, 14 декември 1015 г.), е маркиз на Ивреа от 990 до 999 г., а след това крал на Италия от 1002 до 1014 г. Романтичната култура и историография популяризират фигурата му, виждайки в него ранен участник в борбата за освобождение на Италия от веригите на чуждото господство, придавайки символично значение на коронясването му за крал на Италия.
  • Гауденций от Новара (Ивреа, 327 – Новара, 3 август 418 г.) е първият епископ на Новара. Почитан като светец от Католическата църква, той е считан за закрилник на града и епархията в Новара.
  • Камило Оливети (Ивреа, 13 август 1868 г. – Биела, 4 декември 1943 г.) е италиански инженер и предприемач, основател на компанията Оливети.
  • Адриано Оливети (Ивреа, 11 април 1901 г. – Егл, 27 февруари 1960 г.) е италиански бизнесмен, инженер и политик, син на Камило Оливети и Луиза Ревел, и брат на индустриалците Масимо Оливети и Дино Оливети. Човек с изключително значение в историята на Италия след Втората световна война, той се отличава с иновативните си индустриални проекти, основаващи се на принципа, че корпоративната печалба трябва да се реинвестира в полза на общността.
  • Натале Капеларо (Ивреа, 22 декември 1902 г. – Торино, 26 февруари 1977 г.) е италиански инженер, конструктор на машини за механично изчисляване и пишещи машини.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данни ISTAT.
  2. Francesco Venuti. La Serra d'Ivrea. // Guide SuperEva. Посетен на 28.11.2019.
  3. Statistiche demografiche Ivrea. // Tutt'Italia. Посетен на 2.1.2020.
  4. Ivrea, città industriale del XX secolo. // Unesco Italia. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  5. Ivrea città industriale del XX secolo – sito UNESCO. // Turismo Torino. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  6. Chiostro Capitolare dei Canonici. // Città e Cattedrali. Посетен на 7.1.2020. (на италиански)
  7. Semminario Maggiore. // Città e Cattedrali. Посетен на 7.1.2020. (на италиански)
  8. Il Seminario Vescovile. // Comune di Ivrea. Посетен на 7.1.2020. (на италиански)
  9. Palazzo della Credenza di Ivrea. // Посетен на 26.11.2019. (на италиански)
  10. Campanile di Santo Stefano. // Citta' di Ivrea. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  11. Ivrea (TO) : Torre campanaria di Santo Stefano e campanile di Sant’Ulderico. // Archeocarta. Посетен на 27.11.2019. (на италиански)
  12. P. Ramella. L’ Anfiteatro Romano di Eporedia. // Serra Morena. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  13. [San Nicola da Tolentino  San Nicola da Tolentino]. // Посетен на 27.11.2019. (на италиански)
  14. Sinagoga. // Città di Ivrea. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  15. Il Museo. // Сайт на Музея. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  16. Уебсайт на музея
  17. Piazza Ferruccio Nazionale. // ANSA ViaggiArt. Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  18. Piazza Ottinetti, la Biblioteca civica e il Museo Garda. // Girolando. Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  19. Уебсайт на музея
  20. Уебсайт на музея
  21. ELENCO delle SCUOLE PUBBLICHE nel COMUNE di IVREA. // Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  22. Scuole di Ivrea. // Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  23. Liceo Musicale. // Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
  24. Spazi per Iniziative, auditorium ed organizzazione eventi. // Comune di Ivrea. Посетен на 41.2020. (на италиански)
  25. Le riviste edite o promosse da Olivetti. // Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  26. La Torta 900. // Посетен на 28.11.2019. (на италиански)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Francesco Carandini: Vecchia Ivrea, edizioni Enrico, 1963
  • Piero Polino: Guida turistica di Ivrea, Val Chiusella e Dora Baltea canavesana, edizioni Enrico, 1979
  • Canavese e Valli di Lanzo (Bell'Italia: Le Guide), edit. Giorgio Mondadori 2005
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия