Игнатий I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Игнатий
патриарх на Константинопол
Игнатий 
Роден: 799
Починал: 23 септември 877
Патриарх Игнатий

Свети Игнатий I Константинополски (на гръцки: Ιγνάτιος, Ignatios, Ignatios I) - константинополски патриарх от 847 до 858 година и от 867 до 877 година. Светското му име е Никита. Чества се като Светия на 23 октомври.

Игнатий е син на византийския император Михаил I Рангаве и на Прокопия, дъщеря на император Никифор I. След свалянето на баща му през 813 г. от император Лъв V, той насила кастриран е заедно с по-големия му брат, съимператорът Теофилакт Рангаве, (за да не стане император) и изпратен в изгнание на остров Проти при Константинопол. Там той става абат и основава три манастира на Принцовите острови, на които стои начело.

Императорската майка Теодора II го номинира на 4 юли 847 г. за константинополски патриарх като последник на Методий I. Свален е от император Михаил III на 23 ноември 858 година, изгонен от града и сменен от Фотий I. В периода 858-867 г. се намира в заточение. Игнатий е държан в затвори и след това живее в своя манастир на остров Теребинтос в изгнание. През 860 г. той има право да се върне отново в Константинопол. На 23 ноември 867 година Игнатий е възстановен на патриаршеския престол от император Василий I. Игнатий изпраща свещеници и епископи в България, която Рим иска за себе си. България се връща през 870 г. отново под влиянието на византийската църква. Склонен е на компромиси със Западната църква за разлика от патриах Фотий I. Ето защо той свиква събор, наречен от Римокатолическата църква "осми веселенски", за да преодолее така наречената малка схизма.

На събора през 870 г. е призната автономността на Българската православна църква. Ръкополага и първия български архиепископ Йосиф I.

Игнаций умира на 23 септември 877 г. Фотий I става отново патриарх и поддържа неговото обявяване за Светия, подарява негов мозайка-портрет в Света София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Josef Hergenröther: Photius, Patriarch von Konstantinopel: Sein Leben, seine Schriften und das griechische Schisma nach handschriftlichen und gedruckten Quellen, 3 Bände, Regensburg 1867–69, Nachdruck Darmstadt 1966
  • Nigel Guy Wilson: Photius, The Bibliotheca. Gerald Duckworth & Co. Ltd., London 1994, ISBN 0-7156-2612-4. S. 272
  • Christos Theodoridis: Photii Patriarchae Lexicon, Vol.1, A-D. Gruyter, Berlin 1982, ISBN 3-11-008530-5
  • Martyrologium Romanum (Vatican Press 2001 ISBN 88-209-7219-7), p. 554
  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • St. Ignatius of Constantinople, Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.