Игнатий I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игнатий I Константинополски
Hagia Sophia Constantinople (cropped).jpg
Роден
Починал
Семейство
Баща Михаил I Рангаве
Майка Прокопия
Братя/сестри Теофилакт Рангаве
Игнатий I Константинополски в Общомедия

Игнатий I Константинополски (на гръцки: Ιγνάτιος) е константинополски патриарх от 847 до 858 година и от 867 до 877 година. Светското му име е Никита. Чества се като светец на 23 октомври.

Игнатий е син на византийския император Михаил I Рангаве и на Прокопия, дъщеря на император Никифор I. След свалянето на баща му през 813 г. от император Лъв V, той е кастриран и заедно с по-големия му брат, съимператора Теофилакт Рангаве, (за да не стане император) е изпратен в изгнание на остров Проти при Константинопол. Там Игнатий става игумен и основава три манастира на Принцовите острови, на които стои начело.

На 4 юли 847 г. е номиниран от императорица Теодора II за константинополски патриарх като наследник на патриарх Методий I. Свален е от император Михаил III на 23 ноември 858 година, изгонен е от града и е заменен от Фотий I. В периода 858 – 867 г. се намира в заточение. Първоначално е държан в различни затвор, а след това живее в своя манастир на остров Теребинтос. През 860 г. получава правото да се върне отново в Константинопол. На 23 ноември 867 година Игнатий е възстановен на патриаршеския престол от император Василий I. Игнатий изпраща свещеници и епископи в България, която Рим иска за себе си. През 870 г. Българската църква се връща отново под върховенството на византийската църква. Склонен е на компромиси със Западната църква за разлика от патриах Фотий I. Ето защо той свиква събор, наречен от Римокатолическата църква „осми веселенски“, за да преодолее така наречената малка схизма.

На събора от 870 г. е призната автономността на Българската православна църква. Ръкополага и първия български архиепископ Йосиф I.

Патриарх Игнатий

Игнатий умира на 23 септември 877 г., а Фотий I става отново патриарх и поддържа неговото обявяване за светец, като пи-късно дарява негов мозаечен портрет на „Света София“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Josef Hergenröther: Photius, Patriarch von Konstantinopel: Sein Leben, seine Schriften und das griechische Schisma nach handschriftlichen und gedruckten Quellen, 3 Bände, Regensburg 1867 – 69, Nachdruck Darmstadt 1966
  • Nigel Guy Wilson: Photius, The Bibliotheca. Gerald Duckworth & Co. Ltd., London 1994, ISBN 0-7156-2612-4. S. 272
  • Christos Theodoridis: Photii Patriarchae Lexicon, Vol.1, A-D. Gruyter, Berlin 1982, ISBN 3-11-008530-5
  • Martyrologium Romanum (Vatican Press 2001 ISBN 88-209-7219-7), p. 554
  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • St. Ignatius of Constantinople, Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.