Игнат Емануилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игнат Емануилов
български ветеринарен лекар и микробиолог
Роден
Игнат Емануилов Игов
Починал

Етнос българи
Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия ветеринарна медицина
микробиология
Научна дейност
Област микробиология
Работил в ВВМИ (София)
Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН
Българска академия на науките
Титла академик
Повлиян Трофим Лисенко
Политика
Партия БКП
ЦК на БКП
член на партийната Комисия по наука и образование
VI Велико народно събрание
Софийско българо-съветско дружество
VIII Районен комитет на БКП (студенти)
Братя/сестри Васка Емануилова

Игнат Емануилов Игов е български ветеринарен лекар и микробиолог, дългогодишен ръководител на катедрата по „Хигиена и технология на хранителните продукти от животински произход“ във Висшия ветеринарномедицински институт, в София и декан на Ветеринарномедицинския факултет. През 1949 г. е избран за член-кореспондент, а през 1961 г. - за академик, в Българската академия на науките.[1]

Игнат Емануилов е член на БОНСС, на БКП, на партийната Комисия по наука и образование, при ЦК на БКП и на бюрото на VIII Районен комитет на БКП (студенти). Председател на Софийското българо-съветско дружество (1947 г.) и един от основателите на Съюза на българо-съветските дружества.

Избран е за депутат, в VI Велико народно събрание от Годечкия район.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Игнат Емануилов Игов е роден на 18 септември 1908 г. в Комщица, Годечко. Той е най-малкото, четвърто дете, в семейството на свещеника Емануил Игов и неговата съпруга, Руска Апостолова. Всичките деца в семейството завършват висше образование. Екатерина завършва философия в Софийския университет, Александър – медицина, бъдещата скулпторка Васка ЕмануиловаХудожествената академия.[2]

През 1927 г., Игнат завършва с отличие Първа мъжка гимназия, в София. През същата година се записва като студент по Химия, в Софийския университет, а през следващата година се прехвърля да учи Ветеринарна медицина. През 1933 г. се дипломира във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. След дипломирането си, е назначен за участъков ветеринарен лекар в с. Шишманово (Софийско). Едновременно с работата си, като участъков ветеринарен лекар, специализира Вътрешни болести, в клиниката на факултета, а по-късно специализира Микробиология, в Районния ветеринарен институт - гр. Велико Търново.

През 1934 г., постъпва като асистент в катедрата по Патологична анатомия, на СУ. През учебната 1938/1939 г. специализира Патология в Хумболтовия университет. След завръщането си от специализацията в Берлин, през 1939 г. Игнат Емануилов е избран за доцент в Института по контрол на съестните продукти от животински произход. Въвежда и преподава първия в България учебен курс по Бактериологичен месопреглед.

През 1944 г. е избран за професор. През периода 1945 - 1953 г. е декан на Ветеринарномедицинския факултет, а през периода 19511953 г. е ръководител на катедрата по „Хигиена и технология на хранителните продукти от животински произход“ във факултета. По негово предложение, в подготовката на студентите по ветеринарна медицина, е въведена дисциплината „Ветеринарна радиобиология.

През 1949 г. Игнат Емануилов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките и взема активно участие, в гоненията срещу българските генетици и налагането на възгледите на Трофим Лисенко, на Биологическата конференция на БАН. От 1950 до 1958 г. е заместник-секретар на Отделението за биологически и медицински науки на БАН.

През 1951 г. получава Димитровска награда, за научния труд Бактерийните протеази и тяхното приложение в сиренарството.

През 1953 г. преминава на работа в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при Българската академия на науките, като ръководител на секция „Полезни микроорганизми“, по-късно реорганизирана в „Метаболизъм и биохимия на микроорганизмите“. През 19531962 г. е заместник-директор, а през 19621963 г. е директор на института.

През 1960 г. организира и председателства първата Международна научна конференция по витамините в България.

През 1961 г. е избран за академик. От 1958 до 1961 г. е секретар на Отделението за биологически и медицински науки, а от 1961 до 1966 г. – на Отделението за биологически науки, на БАН.

На IX Международен конгрес по микробиология в Москва, през 1966 г., е избран за член на Комисията по номенклатура на микроорганизмите. По негово предложение, България става член на Международната асоциация на микробиолозите.

Загива при самолетна катастрофа край Братислава на 24 ноември 1966 г.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война, семейството на Игнат Емануилов се преселва от Западните покрайнини в София. Живеят в различни квартири, в бедния работнически квартал „Хаджи Димитър“. По-големите му братя и сестри тогава вече са студенти, със социалистически убеждения. След атентата в църквата „Света Неделя“, брат му Александър е заподозрян във връзки с комунистите и е интерниран, в Годечкия край.[2]

Като студент, Игнат Емануилов членува в БОНСС, участва в студентските стачки и в демонстрациите за автономия на университета, разпространява позиви на Партията. Като асистент и доцент, не прекъсва връзките си със социалистите. Активно участва в дейността на Съюза на ветеринарните лекари. Като секретар на Софийския клон на съюза, активно подпомага Отечествения фронт. През 1941 - 1944 г. е сред инициаторите за подпомагане на Партизанското движение в България, чрез Ветеринарно-скотовъдната кооперация. Редовно се информира, от чуждестранни радиостанции, за положението на Източния фронт и разпространява новините за пораженията на Третия Райх, във войната.[2]

През 1944 г. Игнат Емануилов е военномобилизиран, на границата с Турция. На Девети септември неговата войскова част е разположена в околностите на София. Заедно с останалите дейци на Отечествения фронт, Игнат Емануилов участва в ареста на царските офицери и завземането на властта, във военната дружина. Избран е за член на войнишкия комитет.

През 1946 г. е избран за народен представител в VI Велико народно събрание от Годеч, от листата на Българска работническа партия (комунисти). Като депутат активно поддържа всички политики и инициативи на БКП, и е член на една от първите делегации от България, които посещават СССР.

Като декан на Ветеринарномедицинския факултет, предлага да се четат лекции по Политическа икономия, няколко години преди учебният курс да бъде въведен, като задължителен, от Министерството на народната просвета. Игнат Емануилов счита марксистко-ленинската подготовка на студентите за първостепенна задача и полага много усилия, за организиране на преподаването на диалектически и исторически материализъм.

Игнат Емануилов е един от изявените активисти на БКП, участвали в преустройството на българската наука след девети септември. [3] През октомври, 1948 г., той публикува поредица от статии във в. Работническо дело, [4] в които критикува българските генетици. През следващата, 1949 г., взема активно участие, в налагането на възгледите на Трофим Лисенко, на Биологическата конференция.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследва микроорганизми, произвеждащи ензими, антибиотици и витамини. Проучва симбиотичните и антагонистичните взаимоотношения между бактериите и паразитите в храносмилателния тракт, на домашните животни. Изследва антагонизма на млечнокиселите бактерии срещу Coli-aërogenes и Bact. mesentericus.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Акад. Игнат Емануилов е автор и съавтор в над 100 публикации, издадени на български, немски и руски език, сред които:[2]

  • „Изследвания върху туберкулозата по свинете и разпространението й в България. Годишник на Софийския университет, Ветеринарномедицински факултет. т. XV, 1938 - 1939. стр. 373 - 383.“
  • „Zur Frage der Verbreitung der Schweinetuberkulose in Bulgarien unter besonderer Berücksichtigung der Differentialdiagnose der Lymphknotenveränderungen. Zschr. f. Infewktionskrankh. etc., LIV, 1939, S. 258 - 301.“ (на немски език)
  • „Витамин С в кашкавала и бялото сирене. Годишник на Софийския университет, Ветеринарномедицински факултет. т. XVII, 1940 - 1941. стр. 395 - 402.“
  • „Върху жизнеспособността на салмонелните бактерии в хранителните продукти. Годишник на Софийския университет, Ветеринарномедицински факултет. т. XVII, 1940 - 1941. стр. 591 - 606.“
  • „Микробиологични проучвания върху софийското краве мляко. Годишник на Софийския университет, Ветеринарномедицински факултет. т. XVIII, 1941 - 1942. стр. 331- 378.“
  • „Казеолитични бактерии в софийското пазарно краве мляко. Годишник на Софийския университет, Ветеринарномедицински факултет. т. XIX, 1942 - 1943. стр. 97 - 129.“
  • „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход. Учебник. София, Наука и изобретение, 1946/1947, 432 с.“
  • „Върху изменчивостта на микроорганизмите. – Известия на Съюза на научните работници, т. II, 1948 - 1949.“;
  • „Бактерийните протази и тяхното приложение в сиренарството. София. Известия на Микробиологическия институт на БАН. кн. 2, 1951, с. 17“
  • „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход. Учебник. София, Земиздат, 1953, 492 с.“
  • „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход. Учебник. София, Земиздат, 1956, 424 с.“
  • „Ръководство за изследване на хранителните продукти от животински произход. София, Земиздат, 1956, 228 с.“
  • „Значение на ферментите и ферментационните процеси за народното стопанство. – Списание на БАН, кн. 1, 1958, стр. 49 - 53.“
  • „Върху въпроса за използуването на антибиотици в животновъдството. – Природа, кн. 3, 1960, стр. 8 - 11.“
  • „Върху флавоноидите. – Природа, кн. 4, 1960, стр. 10 - 13.“
  • „Проучвания върху целулозни бактерии, биосинтезиращи витамин B12“ (1960).
  • „Ръководство за изследване на хранителните продукти от животински произход. София, Земиздат, 1960, 126 с.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1955.
  2. а б в г д е В памет на академик Игнат Емануилов. Трудове върху избрани проблеми на микробиологията, ензимологията и биохимията. София, БАН, 1969. с. 526.
  3. Надя Живкова. Усмиряване на разума. Преустройството на Българската академия на науките (1944 – 1953). ИК Гутенберг, С., 2006, 415 с., ISBN 10: 954-617-010-0. – ISBN 13: 978-954-617-010-1, стр. 243.
  4. Игнат Емануилов. Биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Работническо дело № 276 – 278, от 23, 24 и 25 ноември 1948