Идеология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Идеологията (на гръцки: ιδεολογία, ιδεαобраз, идея; и λογοςразум, учение) е добре организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват. Идеологията не е наука, макар да използва научни знания.

Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото или да създаде и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес. Идеологията е система от абстрактни идеи, приложени към реално общество и обществени дейности и поради тази причина основано използвана в политиката. Всяка политика или икономика предполага някаква идеология зад тях, явно или неявно.

История[редактиране | edit source]

Антоан Дестю дьо Траси въвежда термина идеология

Платон открива света на идеите. Идеята е смислов образец, на който вещите подражават. Наполеон пръв нарича идеолози група френски теоретици, тъй като според него те повече фантазират, отколкото изследват. Така терминът идеология започва да се различава и противопоставя на научна теория.

Терминът идеология е въведен от Антоан Дестю дьо Траси[1] в края на XVIII век. Той смята, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход. Според него идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят. Идеологиите са идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно съответствие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Следователно идеологиите са идеите, които променят фактите, а теориите са идеи, които обясняват фактите. Идеологиите са също така идеи, обвързани с ценности. Затова в тях има морални ценности и политически възгледи. Обикновено една идеология е свързана с конкретна социална група и изразява интересите, ценностите на тази група. Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности (Макс Вебер). Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.

В началото на XX век немският социолог Карл Манхайм (1893-1947) предлага идеологиите да се делят на два вида: идеологии, изразяващи се в оформяне на нагласите от управляващата класа, която се стреми да съхрани властта си, и на идеологии-утопии, които систематизират идеи, насочени към някакво невъзможно и идеално бъдеще. В следващите две десетилетия фашизмът, нацизмът, комунизмът и демокрацията са определени като идеологии, тъй като представляват системна схема от убеждения, обединяващи конкретна политическа воля.

През 50-те години на XX век Даниел Бел определя идеологията като система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия. Той обявява и краят на идеологиите, смятайки, че с победата на демокрацията и благоденствието след Втората световна война понятия като раса и класа например повече няма да могат да мотивират хората. Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.

Идеологии на капитализма[редактиране | edit source]

хронологически погледнато, основните идеологии на капитализма са:

Идеология според марксизма[редактиране | edit source]

Според Карл Маркс идеологията е съществена част от надстройката на обществото

Виждането, че идеите са повлияни от материалното, се споделя и от марксизма[2]. Според него идеологията е оформяне и изопачаване на възгледите на хората от икономическите условия в интерес и с помощта на господстващата класа, която чрез идеологията се стреми да легитимира властта си. След това дълго време господства негативното разбиране за идеологията като насочваща схема, която не е рационална и няма прагматична стойност.

В марксисткия модел на обществото като база и надстройка, за база служат производствените отношения, а надстройката определя господстващата идеология (религиозна, политическа и законова системи). Икономическата база определя политическата надстройка. Управляващата класа контролира средствата за производство, а класовите интереси определят надстройката и естеството на дейностите, свързани с идеологията. Така например във феодалното общество религиозната идеология играе съществена роля в надстройката, докато в капиталистическото общество е доминирано от идеите на либерализма.

Основната идея на марксизма е, че икономическите интереси на господстващата класа са представени като икономически интереси на цялото общество. Цялото общество има една идеология - тази на марксизма-ленинизма.

Политически идеологии[редактиране | edit source]

Много политически партии основават своите политически действия и програма на някаква идеология. В социалните науки, политическа идеология е определен етичен набор от идеали, принципи, доктрини, митове, или символи на социално движение, институция, класа, или голяма група, която обяснява как обществото би трябвало да работи, и предлага политически и културен план за определен обществен ред. Една политическа идеология до голяма степен се занимава с това как да се раздели властта и за какви цели трябва да се използва. Някои страни следват определена идеология много стриктно, докато други взимат вдъхновение от голяма, широка група от свързани идеологии, без да се посветят на една от тях.

Политическите идеологии имат две измерения:

  • Цели: как обществото би трябвало да работи
  • Методи: най-подходящите начини, за да се постигне идеала

Идеология е колекция от идеи. Обикновено всяка идеология съдържа някои идеи за това, което тя смята за най-добрата форма на управление (напр. демокрация, теокрация, и т.н.), и най-добрата икономическа система (напр. капитализъм, социализъм, и т.н.). Понякога една и съща дума се използва за идентифициране както на идеологията, така и на основната ѝ идея. Например, социализъм може да отнесе към икономическа система, или може да се отнесе за една идеология, която поддържа тази икономическата система.

Идеологиите също така могат да се идентифицират от позицията си на политическия спектър (като лява, центристка или дясна), въпреки че това е много често противоречива класификация. И накрая, идеологиите могат да бъдат разграничени от политически стратегии (например популизъм), както и от отделни въпроси, върху които една партия може да бъде изградена (например легализация на марихуаната).

Политическите идеологии засягат много различни аспекти на едно общество, някои от които са: икономиката, образованието, здравеопазването, трудово право, наказателно право, правосъдната система, предоставянето на социално осигуряване и социално подпомагане, търговията, околната среда, имиграция, раса, използването на военните, патриотизъм, и установена религия.

Има много предложени методи за класификация на политическите идеологии. Всеки от тези различни методи генерира конкретен политически спектър. Днес много коментатори твърдят, че ние живеем в пост-идеологическо време, в което изкупителните, или всеобхватните идеологии са се провалили и това често се свързва с „края на историята“, описан от Франсис Фукуяма.[3][4]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Life and Works of Antoine Louis Claude, Comte Destutt de Tracy
  2. Ideology, Semiotics Encyclopedia Online
  3. Bell, D. The End of Ideology: On the Exhaustion of Political Ideas in the Fifties (2000) (2nd ed.). Cambridge, Mass: Harvard University Press, pg. 393
  4. Fukuyama, F. (1992)The End of History and the Last Man. USA: The Free Press, xi
Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.