Идиот (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Идиот.

Идиот
Идиот
Fyodor Dostoyevsky manuscript and drawing 06.jpg
АвторФьодор Достоевски
Създаване1867 г.
Руска империя
Първо издание1869 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман

Издателство в България„Цвят“ (1921)
„Ив. Коюмджиев и сие“ (1927)
Народна култура (1971)
„Захарий Стоянов“ (1997, 2013)
ПреводачДимитър Бабев,
Гео Милев (1921),
Тотка Ненова (1927),
Иван Пауновски (1971 – 2013)
ISBNISBN 978-954-09-0727-7
НачалоВ конце ноября, в оттепель, часов в девять утра, поезд Петербургско-Варшавской железной дороги на всех парах подходил к Петербургу.
Край«Довольно увлекаться-то, пора и рассудку послужить. И всё это, и вся эта заграница, и вся эта ваша Европа, всё это одна фантазия, и все мы, за границей, одна фантазия… помяните мое слово, сами увидите!» заключила она чуть не гневно, расставаясь с Евгением Павловичем.
Идиот в Общомедия

„Идиот“ (на руски: Идиот) е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван за пръв път в поредица броеве на списание „Руский вестник“ през 1868 – 1869 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Заглавието е иронично описание на главния герой на романа княз Мишкин – млад мъж, чиято доброта и наивност карат много от по-практичните герои, с които се среща, погрешно да приемат за липса на интелигентност и задълбоченост. Прототип на героя е самият Достоевски.[1] Романът разглежда последиците от поставянето на такава изключителна личност в центъра на конфликтите, желанията, страстите и егоизма на светското общество – както за самия герой, така и за тези, с които той се среща.[2]

Филмиране[редактиране | редактиране на кода]

По романа са направени 14 филма, театрални пиеси, опери и балет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]