Иеремия (пророк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иеремия
יִרְמְיָהוּ
Michelangelo Buonarroti 027 detalle.jpg
Роден
670 г. пр.н.е.
Починал
586 г. пр.н.е. (84 г.)

Етнос израилтяни
Канонизация
Празник 1 май
Иеремия в Общомедия

Иеремия (около 650 – 570 г. пр. Хр) е един от основните пророци в Библията (Стария завет). Той е автор на „Книга на Иеремия“, „Книга на царете“ и „Плачът на Иеремия“, с редакцията и помощта на Барух бен Нерия. Роден е в Анатот – свещенически град, в пределите на Вениаминовото коляно, недалече от Йерусалим. Предсказва падането на Йерусалим, а по време на вавилонския плен пише книгата „Плачът на Иеремия“.

„Иеремия оплаква разрушаването на Йерусалим“, Рембранд

Юдаизмът счита „Книга на Иеремия“ за част от канона си и Иеремия за втори от основните си пророци. Християнството и ислямът също считат Иеремия за свой пророк.

За живота на пророк Иеремия се знае най-много от всички останали пророци, защото в Библията са описани множество от неговите действия, свързани със служба към Бога, както и много от нещата, които му се случват.

В България денят на Иеремия се чества на 1 май (14 май стар стил).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]