Иеремия (пророк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иеремия
יִרְמְיָהוּ
Michelangelo Buonarroti 027 detalle.jpg
Роден
Починал
Етнос Дванайсетте израилски племена
Канонизация
Празник 1 май
Иеремия в Общомедия

Иеремия (около 650 – 570 г. пр. Хр) е един от основните пророци в Библията (Стария завет). Той е автор на „Книга на Иеремия“, „Книга на царете“ и „Плачът на Иеремия“, с редакцията и помощта на Барух бен Нерия. Роден е в Анатот – свещенически град, в пределите на Вениаминовото коляно, недалече от Йерусалим. Предсказва падането на Йерусалим, а по време на вавилонския плен пише книгата „Плачът на Иеремия“.

„Иеремия оплаква разрушаването на Йерусалим“, Рембранд

Юдаизмът счита „Книга на Иеремия“ за част от канона си и Иеремия за втори от основните си пророци. Християнството и ислямът също считат Иеремия за свой пророк.

За живота на пророк Иеремия се знае най-много от всички останали пророци, защото в Библията са описани множество от неговите действия, свързани със служба към Бога, както и много от нещата, които му се случват.

В България денят на Иеремия се чества на 1 май (14 май стар стил).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]