Ижма (приток на Печора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ѝжма
Izhma River near Ust-Ukhta Village.jpg
Ижма близо Уст-Ухта
Relief Map of Komi Republic.png
62.6906° с. ш. 55.0101° и. д.
65.3433° с. ш. 52.8496° и. д.
Карта на реката в Коми
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Република Коми
Дължина 531 km
Водосборен басейн 31 000 km²
Отток 203 (на 154 km от устието) m³/s
Начало
Място Тимански кряж
Координати 62°41′26.18″ с. ш. 55°00′36.47″ и. д. / 62.690608° с. ш. 55.010133° и. д.
Надм. височина 219 m
Устие
Място ПечораПечорско море
Координати 65°20′35.84″ с. ш. 52°50′58.61″ и. д. / 65.343291° с. ш. 52.849615° и. д.
Надм. височина 11 m
Ѝжма в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Печора

Ѝжма е река в североизточната част на Европейска Русия и заема 181-во място по дължина в Русия. Дължината ѝ е 531 km. Протича на територията на Република Коми. Влива се отляво в река Печора при село Уст Имжа.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Реката води началото си от южната част на Тиманския кряж (Тиманското възвишение) на 219 m н.в. в югоизточната част на Република Коми. Тече в посока север-северозапад. В горното ѝ течение бреговете ѝ са гъсто залесени, а в долното има много повече ливади и блата. По горното течение на реката има прагове и каменисти бързеи, а долното е с много завои и меандри. Най-големият праг е Селем Косет (Сърдечен), намиращ се малко по-надолу от град Сосногорск. В долното течение Ижма силно се разширява, скоростта на течението и намалява и тя започва да образува протоци, ръкави и големи острови. Влива се отляво в река Печора при нейния 455 km, при село Уст Ижма на 11 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Ижма обхваща площ от 31 000 km2, което представлява 9,63% от водосборния басейн на река Печора и се простира изцяло на територията на Република Коми.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийна:

  • на изток – водосборните басейни на по-малки реки, вливащи се отляво в река Печора;
  • на юг и югозапад – водосборният басейн на река Вичегда (десен приток на Северна Двина);
  • на северозапад – водосборният басейн на река Нерица (ляв приток на Печора);

Река Ижма получава множество притоци, от които един е с дължина над 200 km и три над 100 km: Верхний Одес (64 km, десен), Седю (75 km, ляв), Айюва (193 km, десен), Ухта (199 km, ляв), Сюзю (140 km, ляв), Себис (230 km, десен), Лиственичная (54 km, ляв).

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е предимно от снеготопене. Пълноводието е през май, а маловодието – от януари до март. Среден годишен отток на 154 km устието 203 m3/s. Реката замръзва в средата на ноември, а се размразява в средата на май.

Средномесечен отток (m3/s) в района на с. Ижма (на 79 km от устието) от 1981 до 1991 г.[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение на реката е разположено село Верхнеижемски, в средното – град Сосногорск, а в долното – село Ижма.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Реката е плавателна на 316 km от устието си до село Уст Ухта, разположено при устието на река Ухта.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ижма (приток Печоры)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.