Изабела Башмакова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабела Башмакова
Изабелла Башмакова
руски историографка на математиката
Родена
Починала
17 юли 2005 г. (84 г.)

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област математика
Образование Московски държавен университет
Учила при София Яновская
Работила в Московски държавен университет
Семейство
Баща Григорий Башмаков
Майка Анна Аладжалова
Съпруг Андрей Лапин
Деца Татяна

Изабела Григориевна Башмакова (на руски: Изабелла Григорьевна Башмакова, 1921–2005) е руска историографка на математиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена на 3 януари 1921 година в Ростов на Дон в семейство с арменски корени. Баща ѝ Григорий Григориевич Башмаков е бил юрист. През 1932 година семейството се мести в Москва. През 1938 година Башмакова постъпва да учи във Факултета по математика и механика на Московския държавен университет, но по време на Втората световна война е евакуирана от Москва и служи като медицинска сестра в Самарканд.[1][2] През 1948 година завършва докторската си дисертация под ръководството на математичката София Яновская.[3] Дисертацията ѝ е посветена на историята на въвеждането на дефинициите на целите и рационалните числа от времето на Евклид и Евдокс до Золотарьов, Дедекинд и Кронекер.[1][2]

Башмакова остава в Московския държавен университет като асистент и през 1949 година е повишена в доцент. През 1950 година съпругът ѝ, математикът Андрей Лапин, е арестуван за противопоставянето си на „Лисенковщината“ (политическа кампания, насочена срещу генетиката и научно-базираното селско стопанство), но отново е освободен през 1952 година, частично благодарение и на усилията на Башмакова.[4] През 1961 година Башмакова се хабилитира (става доктор на науките) и седем години по-късно, през 1968 година, става пълен професор.[1][2]

По-късните ѝ изследователски приноси включват сравняване на математическия инструментариум, използван от Диофант за решаване на Диофантови уравнения, и съвременните методи, и следвайки разсъжденията на Якоби, тя прави предположението, че методите на Диофант са били значително по-сложни, отколкото дотогава се е смятало, но че тяхната комплексност е останала скрита, заради спецификите на разглежданите случаи, описани в трудовете на Диофант. Башмакова използва комплексни числа да възпроизведе наново геометричните трансформации, изследвани от Франсоа Виет.[1][2] Освен това изследва историята на алгебричните криви и превежда на руски трудовете на Пиер дьо Ферма.[5]

През 1986 година Международният конгрес на математиците първоначално публикува списък от поканени лектори, в който не присъства името на нито една жена. След изразените протести, изпълнителният комитет на конгреса кани шест жени да говорят пред конгреса. Башмакова е една от шестте поканени жени, тя няма възможност да пътува и да посети конгреса, но статията ѝ е отпечатана в сборника с доклади.[6]

Международната академия за история на науката избира Изабела Башмакова за свой член-кореспондент през 1966 година и за пълноправен член (академик) през 1971 година.[1][2] Връчени са ѝ почетни дипломи през 1971, 1976 и 1980 година.[4] През 2001 година Академията отличава Башмакова с медала на името на френския математик Александър Койре.[4] През 2011 година конференция на Руската академия на науките е озаглавена в нейна чест.[7]

През 1999 година Башмакова се пенсионира и е избрана за професор емеритус. Умира на 17 юли 2005 година по време на ваканцията си в Звенигород.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Лекции по истории математики в Древней Греции, 1958.
  • Становление алгебры. М.: Знание, 1979, 64 с. ил.
  • История диофантова анализа от Диофанта до Ферма. М.: Наука, 1984, 256 с. (В соавт. с Е. И. Славутиным)
  • Диофант и диофантовы уравнения. М.: Наука, 1972, 68 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Aleksandrov, P. S., Gnedenko, B. V., Demidov, S. S.. Izabella Grigor'evna Bashmakova (on the occasion of her sixtieth birthday). Matematika v Shkole. 1981. DOI:10.1070/RM1981v036n05ABEH003060. с. 73–74..
  2. а б в г д Demidov, S. S., Petrova, S. S., Yushkevich, A. P.. Isabella Grigoryevna Bashmakova: on the occasion of her 60th birthday. Historia Mathematica. Т. 8. 1981. DOI:10.1016/0315-0860(81)90049-5. с. 389–392..
  3. Isabella Bashmakova, Mathematics Genealogy Project
  4. а б в Demidov, Sergey S., Parshin, Alexei N., Shafarevich, Igor R.. Isabella Grigoryevna Bashmakova on the eightieth anniversary of her birth. Historia Mathematica. Т. 29. 2002. DOI:10.1006/hmat.2002.2363. с. 370–382..
  5. Demidov, S. S., Petrova, S. S., Yushkevich, A. P.. Isabella Grigoryevna Bashmakova on the 70th anniversary of her birth. Historia Mathematica. Т. 18. 1991. DOI:10.1016/0315-0860(91)90390-J. с. 209–211..
  6. Across Borders. // Complexities: Women in Mathematics. Princeton University Press, 2005. ISBN 9780691114620. с. 121–128.. По-специално p. 122.
  7. Demidov, S. S.. A meeting of the mathematics section of the Central House of Scientists of the Russian Academy of Sciences dedicated to the 90th anniversary of the birth of I. G. Bashmakova. Voprosy Istorii Estestvoznaniya i Tekhniki. 2012. с. 195–198..
  8. Demidov, Sergei S., Vandoulakis, Ioannis M.. Isabella Grigoryevna Bashmakova (1921–2005). Historia Mathematica. Т. 34. 2007. DOI:10.1016/j.hm.2006.10.002. с. 137–139..
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isabella Bashmakova“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.