Избирателна колегия (САЩ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електорални гласове по щат/федерален окръг за изборите през 2012, 2016 и 2020 с промени на пропорционалността от преброяванията през 2000 и 2010 г.
Карта на Избирателната колегия, показваща резултатите от президентските избори през 2008 г.. Сенатор Барак Обама (Д-IL) спечелва народния глас в 28 щати и Окръг Колумбия (в синьо), спечелвайки 365 електорални гласа. Сенатор Джон Маккейн (Р-AZ) спечелва народния глас в 22 щати (в червено), спечелвайки 173 електорални гласа. Небраска разделя електоралните си гласове след като сен. Обама спечелва електоралния глас от 2-ри конгресен окръг; останалите четири електорални гласа отиват при сен. Маккейн.

Избирателната колегия на САЩ (на английски: Electoral College) се състои от електори, назначени от всеки щат, които формално избират президента и вицепрезидента. От 1964 г. има по 538 електори във всеки президентски избори. Броят електори е равен на общия брой гласуващи членове на Конгреса на САЩ (съставен от 435 представители и 100 сенатори) плюс три електори от Окръг Колумбия. Член втори на Конституцията на САЩ специфицира колко електори се полагат на всеки щат и че законодателното събрание на всеки щат решава как неговите електори се избират. Територии на САЩ не са представени в Избирателната колегия. Избирателната колегия е пример за непреки избори, за разлика от преките избори от гражданите на САЩ (като за членове на Камарата на представителите).

Гласоподавателите във всеки щат и в Окръг Колумбия гласуват за електори, които да бъдат упълномошените конституционни участници в президентски избори. В ранната американска история някои щати делегират избора на електори на щатските законодателни събрания. Електорите са свободни да гласуват за всеки, годен да бъде президент, но на практика обещават да гласуват за определени кандидати и гласоподавателите подават гласове за предпочитвани президентски и вицепрезидентски кандидати като гласуват за съответно обешалите електори. От електорите не се изисква от федерален закон да почетат обещания, но в огромното мнозинство от случаите гласуват за кандидатите, с които са свързани чрез обет. Много щати имат закони, предназначени да осигурят, че електорите ще гласуват, макар че констутиционността на тези закони никога не е положително установена.[1][2]

Дванадесетата поправка на Конституцията на САЩ предвижда всеки електор да подаде един глас за президент и един глас за вицепрезидент. Тя също определя как се избират президента и вицепрезидента. Двадесет и третата поправка на Конституцията определя колко електори има Окръг Колумбия.

Достойнствата на Избирателната колегия са противоречиви. Статия на Gallup от 2001 г. отбелязва, че „мнозинството американци открай време изразяват подкрепа за идеята за официална поправка на конституцията, която да позволи преките избори за президент“ от първото проучване още по въпроса през 1944 г. и Галъп не открива значителни промени през 2004.[3][4] Критиците се аргументират, че Избирателната колегия е архаична, вродено недемократична и дава на определени суинг щати диспропорционално влияние при избирането на президент и вицепрезидент. Поддръжниците твърдят, че Избирателната колегия е важна, отличителна черта на федерализма в САЩ и че зашитава правата на по-малките щати. Многобройни конституционни поправки са били подадени в Конгреса на САЩ, за да променят Електоралната колегия или да го заменят с пряко народно гласуване, но нито едно предложение не е преминало през Конгреса.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. The Green Papers
  2. This process has been normalized to the point that the names of the electors appear on the ballot only in a handful of states. See The Green Papers
  3. Americans Support Proposal to Eliminate Electoral College System. // Gallup, November 2, 2004. Посетен на 2010-10-14.
  4. Americans Support Proposal to Eliminate Electoral College System. // Gallup, January 5, 2001. Посетен на 2010-10-14.