Изборни райони в България

Изборният район е съвкупността от избирателни секции на дадена територия и се управлява от съответната избирателна комисия според вида на района.

За провеждането на избори в Република България територията на страната се разделя на изборни райони. Те могат да бъдат едномандатни, когато гласуващите в района избират един кандидат или една кандидатска двойка от една и съща кандидатска листа - при избори за кмет и за президент и вицепрезидент; или многомандатни, когато се избират повече от един кандидати от кандидатската листа - при избори за народни представители, общински съветници и членове на Европейския парламент от Република България.

Брой и териториален обхват на изборните райони

Съгласно чл. 67 от Изборния кодекс от 2011 г. при провеждане на избори за народни представители изборните райони се определят с указ на президента на републиката не по-късно от 71 дни преди изборите, а ЦИК определя броя на мандатите, които се избират от всеки от изборните райони. Многомандатните изборни райони са 31, като има 3 в област София-град, два в област Пловдив и останалите съвпадат с границите на областите съгласно териториалното делене в страната.

При провеждането на президентски избори цялата страна, включително секциите извън страната са един едномандатен изборен район, като за организационно-технически цели секциите в страната се обособяват в 31 изборни района, които съвпадат с изборните райони при избори на народни представители.

При провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България цялата страна, включително секциите извън страната са един многомандатен изборен район, като за организационно-технически цели секциите в страната се обособяват в 31 изборни района, които съвпадат с изборните райони при избори на народни представители.

При провеждането на избори за кметове и общински съветници територията на всяка община представлява отделен изборен район - съответно едномандатен при избирането на кмет или многомандатен при избирането на общински съвет.

Съгласно новия Изборен кодекс от 2014 г. правилата за образуването на изборни райони са идентични, но са описани в чл. 249 (за избори за народни представители), чл. 313 (за президентски избори), чл. 356 (за изборине за членове на Европейския парламент от Република България) и чл. 404 (за местни избори). Срокът за определяне на изборните райони по новия кодекс е 56 дни преди изборите.

Определянe броя на мандатите

При избирането на колективни органи - Народно събрание и общински съвети в България се използва пропорционална система при която се извършва разпределяне на мандатите между участниците съгласно методика определена в нормативната уредба. В такива видове избори районите се наричат многомандатни и всеки район има право да избере определен брой мандати. Този брой се определя от Централната избирателна комисия по утвърдена методика. От изборите за народни представители на 25 юни 2005 г. за разпределянето на броя на мадтатите между изборните райони се използва методът на най-големия остатък.

Съгласно измененията в ЗИНП на изборите за народни представители на 5 юли 2009 г. 31 мандата се избират по мажоритарна система в 31 едномандатни изборни района, които съвпадат с многомандатните изборни райони в страната. Останалите 209 мандата се разпределят в 31 многомандатни изборни района (МИР) по пропорционална система. Тази система е отменена преди следващите избори за народни предтватители на 12 май 2013 г.

Гласуване извън страната

За първи път секции за гласуване на български граждани извън страната са разкрити на изборите за президент и вицепрезидент на 12 януари 1992 г. Съгласно действащия тогава Закон за избирането на народни представители (ЗИНП) на изборите на 18 декември 1994 г., 19 април 1997 г. и 17 януари 2001 г. гласовете от секции извън страната са прибавени към гласовете в изборни райони в страната определени от ЦИК чрез жребий, както в тези изборни райони е обособена община наречена „Извън страната“.

Районите са определени както следва:

Дата на изборите	Изборни райони в които са включени гласовете от чужбина
18.12.1994	7. Габрово	8. Добрич	14. Перник	29. Хасково
19.04.1997	8. Добрич	12. Монтана	14. Перник	20. Силистра
17.01.2001	8. Добрич	12. Монтана	18. Разград	21. Сливен

След изменението на ЗИНП от 2005 г. гласовете от чужбина не се прибавят към изборните райони в страната, а се сумират като изборен район „извън страната“ и участват в сумата на гласовете при разпределянето на изборните тезултати на национално ниво. При разпределянето на мандатите на партиите и коалициите между МИР в страната гласовете от чужбина не се вземат под внимание. През 2009 г. избирателите извън страната не гласуват за мажоритарни кандидати, а само за кандидати по пропорционалната система. Според решение на Конституционния съд от 12 май 2009 г. 6 конституционни съдии смятат, че това противоречи на Конституцията на Република България

След приемането на Изборния кодекс през 2011 г. при провеждането на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент и за членове на Европейския парламент от Република България, за организационно-технически цели секциите извън страната се обособяват в условно наречения изборен район „Извън страната“, който няма собствена избирателна комисия и се администрира и управлява от Централната избирателна комисия. Този изборен район няма и мандати, като гласовете от секциите извън страната участват само при изчисляването на резултатите от изборите на национално ниво.

Промяна на Изборния кодекс от 2022 г. предвижда от 1 януари 2025 г. изборен район „Извън страната“ да стане многомандатен изборен район и да има съответния брой мандати в Народното събрание, като гласовете от чужбина не се прибавят към гласовете в страната при разпределянето на мандатите на национално ниво, а се изчисляват наравно с останалите райони. На изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г. за първи път трябва да влезе в сила чл. 247, ал. 1, т. 1а и 3а от Изборния кодекс. На 5 февруари 2026 г. Народното събрание приема поправка на Изборния кодекс, с която влизането в сила се отлага до 1 януари 2028 г. На 11 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова налага вето на изменението. На 25 февруари 2026 г. Народното събрание повторно приема същите промени с което преодолява ветото на президента.

Междувременно указът за насрочване на изборите на 19 април 2026 г. e издаден на 19 февруари 2026 г. и е обнародван в ДВ бр. 19/19.02.2026 г., както е издаден и указ на президента №58 от същата дата, с който се определят 32 изборни района, в т.ч. и изборен район извън страната. Въз основа на тези укази ЦИК взима решение №4449-НС/20.02.2026 г. с което се определя броят на мандатите по райони. След преодоляването на ветото на президента и влизане в сила на промените в Изборния кодекс президентът издава нов указ №71/27.02.2026 г. обнародван в ДВ бр. 24/06.03.2026 с който е заличен тридесет и втори изборен район извън страната. Въз основа на този указ ЦИК приемат ново решение за определяне на броя на мандатите №4510-НС/27.02.2026 г. което остава окончателно за изборите на 19 април 2026 г. като броят е идентичен с предходните години.

Избирателни комисии

Протичането на изборите по изборни райони се осигурява със съдействието на областната администрация, местните власти и органите на реда. За реда на протичане на изборите и установяване на резултатите съблюдават избирателни комисии – централна, районни, общински и секционни. Във всяка комисия има представители на всички парламентарно представени партии на квотен принцип.

При президентски, парламентарни и избори за членове на Европейския парламент във всеки изборен район освен „Извън страната“ има установена районна избирателна комисия (РИК). Дейността на отделните РИК се координира от Централната избирателна комисия (ЦИК). Мандатът на РИК започва от датата на назначаване (около 2 месеца преди изборите) и приключва около 10 дни след датата на избора (след датата на втория тур при президентски избори).

При провеждането на местни избори (за кметове и общински съветници) организацията не се осъществява в РИК, а в Общинските избирателни комисии (ОИК). Броят на ОИК и териториалният им обхват съвпадат с изборните райони, съответно с общините съгласно териториалното и административно делене в страната. По изключение изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. не са организирани в РИК, а в ОИК тъй като се провеждат на една и съща дата с местните избори. Мандатът на ОИК започва от датата на назначаване (около 2 месеца преди редовни местни избори) и комисията остава постоянно действащ орган до приключване на мандата на кметовете и общинския съвет, който са избрали, като в случай че има нови и частични местни избори през този период, те се организират от същия състав на ОИК.

Подоргани на РИК и ОИК са секционните избирателни комисии (СИК), в които се извършва самото гласуване и преброяване на бюлетините. ОИК съставят протокол за установяване на резултата от гласуването в секцията, който предават съответно в РИК или ОИК в зависимост от вида на изборите, където се извършва обобщаване на резултатите в изборния район. Секционната избирателна комисия е действаща от датата на назначаване и приключва след приемането на резултатите от съответната РИК или ОИК.

Определяне на изборния резултат

• При местни избори решението за крайния резултат се взима от ОИК.
• При президентските и европейските избори РИК имат организационна роля и изборният резултат се определя от ЦИК.
• При изборите за Народно събрание ЦИК разпределя мандатите между партиите и по изборни райони по пропорционална система. По изключение на изборите за народни представители на 5 юли 2009 г., след измененията на ЗИНП мандатоносителят от мажоритарния вот се определя от РИК.